Варна почете 173-тата годишнина от рождението на Ботев
Varna24.bg Варненци уважиха 173 години от рождението на националния воин Христо Ботев, предаде кореспондент на Varna24.bg .
Поради противоепидемичните ограничения във Варна отпадна обичайното празнично шествие от Катедралния храм до Алеята на възрожденците в Морската градина и паметника на Христо Ботев.
Сред присъстващите бяха кметът на Варна, ръководителят на Общинския съвет, регионалният шеф, регионите кметове, както и шефа на Военноморски сили.
Въпреки това, жители и организации имаха опция да поднесат венци и цветя пред паметника на героя в 10.30 часа при прецизно съблюдаване на отдалеченост.
По-късно и представители на Военноморските сили поставиха венци и цветя пред паметника на революционера по случай годишнината от рождението му.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 година (нов жанр – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник “Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си ". От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. “Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.
През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме ". През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения ". Май 1876 година – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета и става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах с турците – по здрач след сражението патрон пронизва Ботев под връх “Камарата ", сред суровите скатове на Врачанския балкан.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Поради противоепидемичните ограничения във Варна отпадна обичайното празнично шествие от Катедралния храм до Алеята на възрожденците в Морската градина и паметника на Христо Ботев.
Сред присъстващите бяха кметът на Варна, ръководителят на Общинския съвет, регионалният шеф, регионите кметове, както и шефа на Военноморски сили.
Въпреки това, жители и организации имаха опция да поднесат венци и цветя пред паметника на героя в 10.30 часа при прецизно съблюдаване на отдалеченост.
По-късно и представители на Военноморските сили поставиха венци и цветя пред паметника на революционера по случай годишнината от рождението му.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 година (нов жанр – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник “Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си ". От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. “Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.
През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме ". През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения ". Май 1876 година – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета и става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах с турците – по здрач след сражението патрон пронизва Ботев под връх “Камарата ", сред суровите скатове на Врачанския балкан.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ