Варна вече има един от най-моредните крематориуми в Европа.  Ултрамодерното

Варна към този момент има един от най-моредните крематориуми в Европа.  Ултрамодерното оборудване, чието строителство стартира през предходната година, е към този момент готово и настоящо, заяви за Varna24.bg шефът на компанията " Крематориум Инвест “ ООД Кирил Стоянов.

Крематориумът е с РЗП от 1200кв.м. и е построен върху терен от към 8450 кв.м. в съседство със " Западен гробищен парк “ - Тополи. Техническото оборудване е на немската компания ИФЦВ, най-големият производител на такава техника в Европа.

Работният развой е изцяло автоматизиран с компютърно ръководство, което при нужда разрешава отдалечена диагностика от завода в Германия.

" Проектът включва ритуална зала и зала за разпределяне. Предкамерното помещение е направено като зала за наличие, тъй че да има атмосфера за околните, когато участват при изпращане за кремацията. Крематориумът е неповторим освен за страната. Технологията, по която работим подсигурява на 100%, че урновият прахуляк е само от костите на умрелия, няма никакви други примеси.

Крематориумът взема решение един сериозен проблем за огромните градове и в частност  Варна, където са изчерпани местата за гробищни паркове. Кремацията е бъдещето за Европа. Тя навлиза от ден на ден като главен способ за погребение. В Източна Европа към момента е опция, само че в Западна е главен способ. Вече законът разрешава прахът от урната да се съхранява в дома ни.

Всеки може да отдели ъгъл от вкъщи си, където да съхранява тленните остатъци на собствен непосредствен. Има хора, които избират да положат урната в остарял гроб. Виждали сте по филмите по какъв начин аристократичните семейства имат особено място в дома си за урните на околните си, други избират да разпилян праха им на обичано място за умрелия. Урната може да бъде съхранявана и в изградения при нас и колумбариен парк. Той носи наименованието " Варненски могили " и е изработен като обособени могили, където лицето е с бял масив и с ниши, покрити с черни гранитни плочи.

Специфичното е това, че урните са немски, алуминиеви. При нашите кремации използваме шамотна плочка с идентификационен номер на умрелия, тъй че в случай че нещо се случи с алуминиевия надпис и той се заличи или има няколко урни в гроб, по номера може да се разпознае коя урна на кого е. Този номер ние съхраняваме в база данни вечно. Имахме голям интерес към построяването на криматориуми в Бургас, Русе и Благоевград, само че на процедура от това няма потребност, защото нашият крематориум може да поеме потребностите на половин България. При нас има подготвеност да се окаже и психическа поддръжка на околните, знаете, че раздялата с непосредствен човек и доста мъчителен миг за всеки ", показа Кирил Стоянов. 

Припомняме, че сградното оборудване ще има едноетажна административна част със зала за осъществяване на траурни церемонии и зала за раздавки, както и работна част с огромно хладилно помещение и работно хале на две равнища, където е  инсталирана техниката за осъществяване на самия развой на кремация, която е съответно сертифицирана и отговоря на условията на европейските правила за отделяни нездравословни излъчвания.

Днес учените са единомислещи, че първите кремации са осъществени към 3000 година прочие Хр., най-вече в Европа и Близкия Изток. Кремацията на умрелия е била обсъждана в доста антични култури като форма на заравяне, предлагано от религията. Тя е трябвало да отвори пътя на душата към царството на мъртвите, като в същото време да предотврати завръщането на гибелта.

През последната ера от каменната епоха тя се популяризира в Северна Европа, където са открити остатъци от украсени каменни урни. В началото на бронзовата епоха към 2500-1000 година преди Хр. кремацията се разгръща до Британските острови и днешна Испания и Португалия. Само египтяните се придържат към мумифициране. Тяхното отменяне на кремацията се изяснява с тяхната позиция за огъня, който са смятали за животно. През желязната ера към 1000 година прочие Хр. кремацията става неразделна част от гръцката погребална просвета. Около 800 година прочие Хр. по време на войни е било обикновено да се изгарят умрелите воини.

Следвайки този гръцки бит, кремацията е призната от римляните. В античен Рим това е единствено привилегия на богатите. Известно е, че най-великите герои на римляните - Сула, Помпей, Цезар, Август и други - са били изгорени. Около 600 година прочие Хр. кремацията е толкоз необятно публикувана, че в средата на V век е издадено публично решение осъществяването на кремация да става отвън града. Останките от пепелта са били съхранявани в изографисани урни и постоянно полагани в колумбарии, огромни колкото къщи.

Тъй като ранните християни принадлежали към по-бедните пластове на популацията, земното погребението било нормалната форма на заравяне за тях и е останало по този начин до съвременността.

Около 400 година сл. Хр. земното заравяне посредством християнизирането на Римската империя става последователно желаната форма. В по-нататъшния ход на историята земното заравяне последователно променя кремацията, като се изключи епидемии и войни.

Забраната на трупоизгарянето в Европа може да се каже, че настава по насилствен метод като Крал Карл Велики, коронован по-късно от папа Лъв III с купата император на Свещената Римска Империя, отпред на франкската империя, която припокрива съвсем цялата територия на Западна и Централна Европа, не разрешава кремацията на умряли под опасност от смъртно наказване през 785 година в Падерборн.

В края на Средновековието още веднъж се появява концепцията за кремация по отношение на настояванията за възстановяване на погребалната система, породена от обществени и хигиенични заболявания. Още през 16-ти и 17-ти век се поставят старания за нейното наново въвеждане. По-силни импулси се внасят едвам по времето на Просвещението, чийто нов мироглед също търси нови пътища в третирането на смъртните остатъци на индивида.

Така преди първата силезийска война, с декрет от 27.2.1741 година, Фридрих II категорично наредил " трупът му да бъде изгорял по римски метод и заровен в урна край Райнсберг “. Значителна смяна настава с Френската гражданска война, която буйно се обръща към концепцията за кремация. През 1797 година в " Съвета на 500-те “ било подадено заявление за въвеждане на незадължителна кремация, а на Френския Институт било предоставено научно проучване на кремацията. Успехът на тези старания е, че през 1800г кремацията е публично утвърдена във Франция. Независимо от това, актуалните тогава правни правила, като пруския общ закон за земята, одобряват, че погребението е преобладаваща форма на заравяне.

Въпреки това до 19 век на кремацията се гледа сериозно. Яков Грим организира на 21 ноември 1849г. вълнуваща лекция " За изгарянето на труповете " в Берлин, а през 1876г. на първия Европейски траурен конгрес в Дрезден са създадени първите наставления за изгаряне на " човешки тела по предпазлив метод ".

Католическата черква не разрешава изгарянето на умрелите през 1886 година и стяга клаузите през 1892 година " посредством отделяне " (cod jur. Can.1339).

Въпреки това, от 1876 година в Европа (Милано) и Северна Америка (Вашингтон) са построени крематориуми.

През 1878 година в Гота е издигнат първият крематориум в Германия. Това оборудване, резултат от взаимните старания на погребалните сдружения, дълго време е било единственото в Германия. Едва през 1891 година последва различен в Хайделберг. Отделни провинции като Анхалт, Брауншвайг, Хамбург, Саксония и изключително Тюрингия, вършат потреблението на кремацията доста по-лесно. Други изостават и вкарват избрани наставления. (Този съответен текст наблюдава процесът на въвеждане на крематориуми в Германия)

Въпреки това, кремацията придобива от ден на ден и повече почитатели и броят на крематориумите пораства.

На 15.05.1934г. се вкарва закон, в който кремацията се контролира и се приема, че земните погребения и кремацията по принцип са равнопоставени.


През 1962 година католическата черква при папа Йоан XXIII. приема кремацията на трупове ( " Не не разрешава кремацията " ).

Днес повече от една трета от умрелите в Европа са кремирани, 50% в Съединени американски щати и към 90% в Азия.

Характерни за прабългарите на Долния Дунав са биритуалните некрополи. В тях мъртвите са погребвани по два разнообразни обичая - трупоизгаряне и трупополагане. При трупоизгарянето горелите кости се слагат в урна (най-често гърне) и урната се заравя в плитка яма. Понякога урната е оградена и покрита с тухли или плоски камъни. Съществуват и безурнови погребения. При трупополагането тялото е сложено в дълбока гробна яма с глава на север (ориентация север-юг) с леки отклонения на изток или на запад. Съществуат и гробове с ориентировка запад и изток. Тялото нормално е с изпънати в профил ръце. В гроба били поставяни храни (в гърнета или стомни) и персонални движимости (обеци, халки, огнива, рогчета, костени и железни амулети, а от време на време оръжието (меч, лък, стрели) и коня на покойника. Изключително рядко се срещат колани с приложения. Разпространени са ритуали за неутрализиране на мъртвия.

Основен траурен обред при славяните бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвите в гробовете славяните поставяли разнообразни предмети, които би трябвало да им служат в отвъдния свят. Характерно за славянските погребения е, че горелите кости се слагат в урна (най-често гърне, направено на ръка) и в гроба не се слага жертвена храна. Рядко в славянските погребения се откриват дребни, празни съдове, които евентуално са съдържали течности.