Шумен, Разград и Търговище може да се окажат с пристанища, ако ЕС...
Варна след 2040 година може и да спре да бъде пристанище на Шумен, тъй като и Десетия град ще може да приема кораби до 2000 тона - най-малко в случай че се осъществя следващия опит за създаване на плавателна връзка сред Дунав и Черно море на българска територия.
Евродепутати желаят да обезпечат финансиране за плана, който ще стъпи върху изследвания още от времето на Народна република България.
Идеи за създаване на плавателен канал сред Русе и Варна има още от времето на Османската империя. Целта - по-бърз превоз на товари и хора.
Преди няколко години евродепутатът от ЕНП/ДБ Радан Кънев, чийто дядо е бил шеф на Пристанище Варна през предишния век, описа пред Клуб Z, че по плана се е работело в края на 20-те години, само че Голямата меланхолия е стопирала всичко. Ново извънредно в детайли изследване е било направено през 70-те години, като обаче още веднъж не е почнало строителство - в случай че не броим по този начин или другояче съществуващите 20 километра от Варна до Девня.
Направен е обаче повсеместен план за 197-километров канал с към 5 метра дълбочина и 30 метра широчина и на него стъпва самодейността на евродепутатите от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев за включването на канала в предпочитаните за Европейски Съюз трансевропейски транспортни коридори.
Във Варна двамата показаха, че на първо четене в транспортната комисия на европарламента планът е получил утвърждение, като за това заслуга имат " съвсем всички български европдепутати ".
Има вид строителството да се финансира посредством стратегия " Свързана Европа " или от оперативни стратегии,
само че към момента не може да се каже каква ще е индикативната стойност на този план, показва в собствен материал БНР.
Най-късно до Коледа би трябвало да стане ясно дали предлагането ще получи дефинитивно утвърждение от Екологичен потенциал, както и от страните членки, като при позитивно развиване е " допустимо " каналът да бъде издигнат до 2040 година.
По думите на Новаков се плануват построяването на пристанища в Шумен, Разград, Търговище, Провадия и Девня,
като също така би трябвало да има шлюзове за акумулиране на водите на реките. Това е заложено и в остарелия план, чието изготвяне е било обсъждано от Политбюро при започване на 70-те. Обектът, наименуван " Аспарухов вал - 680 ", е имал сериозна значимост и от военна позиция, заради което е трябвало да бъде координиран с Съюз на съветските социалистически републики.
В собствен материал " Капитал " отбелязва, че е трябвало да се отчуждят 19 000 дка земя. Една от изгодите, с изключение на опцията за прекосяване на кораби с до 2000 тона водоизместване, е възстановяване на напояването в Североизточна България.
Вероятно има причина един толкоз упорит план да не се осъществя в границите на близо век и половина.
Плавателният канал през днешния ден сигурно ще коства милиарди, а дори и в предишното е бил толкоз безценен,
че съгласно медийни изявления Леонид Брежнев е изискал от политическото управление на Народна република България да избира сред тази концепция и построяването на АЕЦ " Козлодуй.
Освен това двете крайни точки все още дори не са свързани с автомагистрала както между тях, по този начин и с останалата част от България, което е евентуален логистичен проблем. Конкуренция и за еврофинансирането, и за корабния трафик ще идва и от Румъния, която е много по-напреднала в плана си за свързване на столицата Букурещ с Дунав.
" Капитал " цитира някогашния регионален шеф на Варна Стоян Пасев, съгласно който " сред 4 и 5 китайски делегации " са разглеждали опцията да се включат с вложения и строители, като някои дори са обещавали създаване за единствено една календарна година при съществуване на държавни гаранции. Подобен вид реализация на планове към този момент има в Европейски Съюз.
Изграждането на огромни плавателни канали по руски обичай е съвременна концепция от ранните години на социализма.
Знаков от тази позиция е планът за " Софийско море " - река Искър да потече в противоположна посока, с цел да доближи Дунав до София и също по този начин да се направи 17-километров плавателен канал в южната част на столицата (между Павлово и Панчарево).
През 50-те години хиляди жители са принудени да работят по построяването на канала, а десетилетие по-късно - по закопаването на направеното досега, откакто властта осъзнава, че цялата концепция е безумна. Въпреки унижението за столичани, това е по-добрият вид - съгласно доста учени планът е можел да докара на София унищожително наводняване.
Евродепутати желаят да обезпечат финансиране за плана, който ще стъпи върху изследвания още от времето на Народна република България.
Идеи за създаване на плавателен канал сред Русе и Варна има още от времето на Османската империя. Целта - по-бърз превоз на товари и хора.
Преди няколко години евродепутатът от ЕНП/ДБ Радан Кънев, чийто дядо е бил шеф на Пристанище Варна през предишния век, описа пред Клуб Z, че по плана се е работело в края на 20-те години, само че Голямата меланхолия е стопирала всичко. Ново извънредно в детайли изследване е било направено през 70-те години, като обаче още веднъж не е почнало строителство - в случай че не броим по този начин или другояче съществуващите 20 километра от Варна до Девня.
Направен е обаче повсеместен план за 197-километров канал с към 5 метра дълбочина и 30 метра широчина и на него стъпва самодейността на евродепутатите от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев за включването на канала в предпочитаните за Европейски Съюз трансевропейски транспортни коридори.
Във Варна двамата показаха, че на първо четене в транспортната комисия на европарламента планът е получил утвърждение, като за това заслуга имат " съвсем всички български европдепутати ".
Има вид строителството да се финансира посредством стратегия " Свързана Европа " или от оперативни стратегии,
само че към момента не може да се каже каква ще е индикативната стойност на този план, показва в собствен материал БНР.
Най-късно до Коледа би трябвало да стане ясно дали предлагането ще получи дефинитивно утвърждение от Екологичен потенциал, както и от страните членки, като при позитивно развиване е " допустимо " каналът да бъде издигнат до 2040 година.
По думите на Новаков се плануват построяването на пристанища в Шумен, Разград, Търговище, Провадия и Девня,
като също така би трябвало да има шлюзове за акумулиране на водите на реките. Това е заложено и в остарелия план, чието изготвяне е било обсъждано от Политбюро при започване на 70-те. Обектът, наименуван " Аспарухов вал - 680 ", е имал сериозна значимост и от военна позиция, заради което е трябвало да бъде координиран с Съюз на съветските социалистически републики.
В собствен материал " Капитал " отбелязва, че е трябвало да се отчуждят 19 000 дка земя. Една от изгодите, с изключение на опцията за прекосяване на кораби с до 2000 тона водоизместване, е възстановяване на напояването в Североизточна България.
Вероятно има причина един толкоз упорит план да не се осъществя в границите на близо век и половина.
Плавателният канал през днешния ден сигурно ще коства милиарди, а дори и в предишното е бил толкоз безценен,
че съгласно медийни изявления Леонид Брежнев е изискал от политическото управление на Народна република България да избира сред тази концепция и построяването на АЕЦ " Козлодуй.
Освен това двете крайни точки все още дори не са свързани с автомагистрала както между тях, по този начин и с останалата част от България, което е евентуален логистичен проблем. Конкуренция и за еврофинансирането, и за корабния трафик ще идва и от Румъния, която е много по-напреднала в плана си за свързване на столицата Букурещ с Дунав.
" Капитал " цитира някогашния регионален шеф на Варна Стоян Пасев, съгласно който " сред 4 и 5 китайски делегации " са разглеждали опцията да се включат с вложения и строители, като някои дори са обещавали създаване за единствено една календарна година при съществуване на държавни гаранции. Подобен вид реализация на планове към този момент има в Европейски Съюз.
Изграждането на огромни плавателни канали по руски обичай е съвременна концепция от ранните години на социализма.
Знаков от тази позиция е планът за " Софийско море " - река Искър да потече в противоположна посока, с цел да доближи Дунав до София и също по този начин да се направи 17-километров плавателен канал в южната част на столицата (между Павлово и Панчарево).
През 50-те години хиляди жители са принудени да работят по построяването на канала, а десетилетие по-късно - по закопаването на направеното досега, откакто властта осъзнава, че цялата концепция е безумна. Въпреки унижението за столичани, това е по-добрият вид - съгласно доста учени планът е можел да докара на София унищожително наводняване.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ