Варненска художничка увековечи боклуците на Варна в творбите си
Варна се трансформира от морска столица в знак на боклуците.
Кофите в съвсем целия град преливат, а общината не съумява да се оправи с казуса.
Млада варненска художничка- Петра Димитрова е “увековечила ” боклучавото състояние във Варна в дипломната си работа.
Ето по какъв начин изяснява тя интереса си към казуса:
Избрах тази тематика, тъй като желаех да обърна внимание на един проблем, който несъмнено е съществувал постоянно измежду нас, само че считам, че в днешно време, за жалост, стартира да взима превес. Чрез дипломната си работа желая да изразя една самобитна форма на митинг против това, което се случва със самосъзнанието на хората в 21 век и незаинтересоваността на общността към все по-увеличаващият се материализъм и възходящата деградация на духовните полезности. Реших да избера боклука като сюжет за своите произведения, тъй като счетох, че ще е най-удачен израз на консуматорската настройка измежду обществото и че ще съобщи най-добре чувството за раздробяване и безпорядък. Също по този начин желаех да предам едно несъмнено възприятие на апокалиптичност и пренаселеност, което да сътвори напрежение в самата комбинация. За да покажа тази атмосфера използвах при процеса на работа мои фотоси от депото за скрап край Горна Оряховица както и на разнообразни камари с отпадък. Използвах и доста предмети, които бяха към мен, като рисувайки ги от натура, непрестанно ги добавях на избрани места в композицията. Моето предпочитание беше да основа среда, напълно завзета от материалното, от това, което е сякаш ненужно и непотребно. Там, където духовността е изчезнала и са останали единствено каросериите на колите като скелети от човешкия свят.
Няма дейности без последици. Ние изхвърляме това, което считаме за излишно и си мислим, че към този момент го няма, само че то остава след нас и се натрупа. Боклуците, провокират омерзение и стоят като знаци на деградацията и безконечната охота на хората, за които в днешно време движимостите са станали по-важни от връзките с останалите. Егоизмът, отводът от съпричастност и вдишване на отговорност, издигането в фетиш на материалното и все по възходящата лакомия, са нещата, които постепенно, само че несъмнено ни водят към самоизтребление. Всичко се създава като че ли не да извършва някаква функционалност, а все едно с цел да се повреди в един миг.
Аз персонално считам, че изкуството би трябвало да въплъщава енегрията на живота. В нашия забързан живот, доста постоянно не желаем да си дадем сметка какво се случва и по какъв метод способстваме за положението на средата към нас. От тук нататък бих желала да имам опцията моите картини да бъдат ориентирани на открито към хората и да мога да изобразя тези чисто човешки търсения и техните образни олицетворения посредством средствата на живопистта.
Кофите в съвсем целия град преливат, а общината не съумява да се оправи с казуса.
Млада варненска художничка- Петра Димитрова е “увековечила ” боклучавото състояние във Варна в дипломната си работа.
Ето по какъв начин изяснява тя интереса си към казуса:
Избрах тази тематика, тъй като желаех да обърна внимание на един проблем, който несъмнено е съществувал постоянно измежду нас, само че считам, че в днешно време, за жалост, стартира да взима превес. Чрез дипломната си работа желая да изразя една самобитна форма на митинг против това, което се случва със самосъзнанието на хората в 21 век и незаинтересоваността на общността към все по-увеличаващият се материализъм и възходящата деградация на духовните полезности. Реших да избера боклука като сюжет за своите произведения, тъй като счетох, че ще е най-удачен израз на консуматорската настройка измежду обществото и че ще съобщи най-добре чувството за раздробяване и безпорядък. Също по този начин желаех да предам едно несъмнено възприятие на апокалиптичност и пренаселеност, което да сътвори напрежение в самата комбинация. За да покажа тази атмосфера използвах при процеса на работа мои фотоси от депото за скрап край Горна Оряховица както и на разнообразни камари с отпадък. Използвах и доста предмети, които бяха към мен, като рисувайки ги от натура, непрестанно ги добавях на избрани места в композицията. Моето предпочитание беше да основа среда, напълно завзета от материалното, от това, което е сякаш ненужно и непотребно. Там, където духовността е изчезнала и са останали единствено каросериите на колите като скелети от човешкия свят.
Няма дейности без последици. Ние изхвърляме това, което считаме за излишно и си мислим, че към този момент го няма, само че то остава след нас и се натрупа. Боклуците, провокират омерзение и стоят като знаци на деградацията и безконечната охота на хората, за които в днешно време движимостите са станали по-важни от връзките с останалите. Егоизмът, отводът от съпричастност и вдишване на отговорност, издигането в фетиш на материалното и все по възходящата лакомия, са нещата, които постепенно, само че несъмнено ни водят към самоизтребление. Всичко се създава като че ли не да извършва някаква функционалност, а все едно с цел да се повреди в един миг.
Аз персонално считам, че изкуството би трябвало да въплъщава енегрията на живота. В нашия забързан живот, доста постоянно не желаем да си дадем сметка какво се случва и по какъв метод способстваме за положението на средата към нас. От тук нататък бих желала да имам опцията моите картини да бъдат ориентирани на открито към хората и да мога да изобразя тези чисто човешки търсения и техните образни олицетворения посредством средствата на живопистта.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ