Варна. Майор Стефан Маза­ков е една от най-колоритните личности в

Варна. Майор Стефан Маза­ков е една от най-колоритните персони в историята на национално-освободителното ни придвижване и построяването на младата българска армия. Това сподели в предаването „ Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За достойнството на България ” на Радио „ Фокус ”- Пловдив доцент доктор Петър Ненков. „ Макар и търновец по рождение, той остава в историята с големия си принос за просперитета на Карлово, където приключват земните му дни ”, добави Ненков. Майор Стефан Маза­ков е роден на 24 юли 1848 година, в Търново, в родо­любивото семейство на Атанас Мазаков и Андония Смилова. Баща му Стоян Мазаков е пресе­лник от Македония, където интензивно взе участие в революционното дви­жение. Дядото по майчина линия на Стефан Мазаков е известният въстаник Стоян Смилов-Хайдутина, съмишленик на войводата Филип Тотю, който след хайдутлука, се отдава на търговия, посещава три пъти Ерусалим и става един от най-заможните хора в Търново. Братът на майката на Стефан Мазаков, Георги Смилов приключва Одеския университет и става първият български учител-химик. През 1851 година умира скоропостижно бащата на Стефан Мазаков и той израства и се възпитава в дома на дядо си. През 1873 година Стефан Мазаков отпътува за Оде­са, където постъпва в Пехотното юнкерско учебно заведение. През 1876 година прекъсва образованието си, с цел да вземе присъединяване, като доброволец в Сръбско-българската война 1876 година с четата на Филип Тотю -„ Балкански лъв “. Той е определен от войводата за член на щаба на четата и за пълководец на Първи взвод. Воюва безстрашно в бойните дейности против турците при Гредетин, Бабина глава, Алексинац и Княжевац.След войната се завръща в Одеса, с цел да продължи образованието си във военното учебно заведение. След обя­вената на 12 април 1877г. с манифест в Кишинев от съветския император Александър II война на Високата врата, Сте­фан Мазаков е един от първите, който се запис­ва в българското опълчение. На 22 април 1877 година постъпва, като волноопределяющ в Трета рота на Първа опълченска дру­жина. На 6 май 1877г. във военнополевия лагер на съветската Дунавска войска край Плоещ, се заклева със своите приятели под Самарското знаме да отдаде живота си за освобождението на поробените българи. По време на бойните дейности, опълченецът Мазаков, на 21 юни 1877 година, форсира река Дунав и встъпва със своята тайфа в първия български освободен град Свищов. С екстаз жите­лите на неговия роден град Търново, посрещат съветските воини и българските опълченци от Предния отряд на военачалник Йосиф Гурко. Под командването на военачалник Николай Столетов, на 2 юли 1877 година той взема присъединяване със своите приятели в прекосяването на Хаинбоазкия проход и завладяването с пердах на мощно укрепените турски позиции на Шипка. На 19 юли 1877г. взема присъединяване, като унтерофицер в епичното стълкновение край Стара Загора, в които българското Опълчение получава своето бой­но кръщение. След багра, руси и българи са принудени дружно с мест­ното население, да се отдръпват под напора на превъзхождащите ги по бройка, войски на Сюлейман паша през Змейовския проход и Казанлък и да се укрепяват на Шипченския проход. Стара Загора е подложена на небивала сеч, огън и опустошения. Като глут­ница хиени, последващи лъва, башибозуците следват от близко редовна­та турска армия и подлагат всичко живо на обир и заколение. От своите позиции на връх Свети Никола, опълченците с болежка на сър­це, следят опожарените села в Подбалкански­те полета. В своя доклад от 26 юли 1877г. до началника на Българското опълчение, военачалник Столетов, щабскапитан Дмитрий Мехеда от Първа опълченска тайфа дава ласкава оценка за присъединяване на унтерофицер Стефан Мазаков в багра при Стара Загора, за неговите умения, като младши пълководец и преводач.
Цветана ТОНЧЕВА