Приносът на Варна в борбата с маларията у нас през 20 век
Варна изиграва основна роля в битката с маларията у нас през предишния век. Сериозен принос за оправянето с заболяването, която комарите разнасят всеобщо, има Институтът за битка с маларията, основан в морския град . За развиването на заболяването във Варна и ограниченията за справяне с разпространяването й споделя Анета Кирова в „ Ликвидирането на маларията в нашата страна и приносът на варненския институт за битка с маларията в този развой “ като част от сборника с Известия на Съюза на учените – Варна „ Културно завещание на Варна и Черноморския район “ 2022 година.
Маларията е инфекциозно паразитно заболяване, което протича с от време на време появяващи се трескави пристъпи, анемия и патологично нарастване на черния дроб и слезката. Източник на болестта са болният от малария и паразитоносителят, в кръвта на които се откриват половите форми на паразита. Причинител е паразит от жанр Плазмодиум.
Маларията се предава по трансмисивен път чрез захапване от комар от рода Анофелес, постоянно срещан във влажните зони, и има спорадично, епидемиологично или пандемично разпространяване. Заболяването е най-старата и една от най-добре изучените инфекции. Появата му има сезонен темперамент, като обгръща огромни групи от популацията и обширни територии, изключително интензивно през топлия сезон на годината.
По земите на целия Балкански полуостров маларията е била необятно публикувана и главните аргументи за това са климатът и фауната. Преди Освобождението няма доста данни по отношение на разпространяването на болестта. При прекосяване през земите, заселени с българи, пътешественикът Феликс Каниц разяснява, че болестта се среща навсякъде.
В нашата страна локално предаване на малария не се следи с помощта на напъните на работещите в региона на опазването на здравето, като акцентът би трябвало да се сложи върху интервала от 1910 до 1965 година От този миг нататък България е оповестена от СЗО за страна, свободна от малария, и към този момент 57 години в страната се записват единствено случаи, импортирани от други страни.
Маларията продължава да участва навсякъде по време на и след Освобождението. Видни варненски персони стартират още от края на XIX и началото на XX в. интензивно да се борят за ограничение на болестта. Сред тях са доктор Иван Басанович, Кръстю Мирски, доктор Анастасия Головина и други.
Насочват напъните си към оздравителни работи по заблатените места в града, построяването на евтини и хигиенични жилища за бедното градско население.
Кр. Мирски и доктор Басанович за първи път изследват аргументите за маларичните епидемии в град Варна и покрайнините. Изготвят план, включващ пресушаване и залесяване на площи.
След разбор излиза наяве, че във Варна през 1901 година от общо 13 237 прегледани амбулаторни заболели 4 552 са с диагноза „ малария “, като това е 34.3% от всички болни лица. Счита се, че евентуално има най-малко още 4 000 - 5 000 заболели, които не са търсили лекарска помощ. Това значи, че от 35 000 население през топлия сезон боледуват от малария 10 000 души. Това е 28.5% от градското население. Най – наранени са живущите край мочурливи терени.
Първият „ Правилник за битка с маларията “ е формиран през 1910 година и бележи началото на проведената битка против маларията. Държавата припознава битката с маларията като своя грижа, избрани селища с висока заболеваемост са оповестени за маларични, обезпечава им се безвъзмезден хинин. Първоначално са разкрити единствено три маларични региона в най-тежко засегнатите от малария области – Бургас, Видин и Пловдив. Варна и Варненски регион не са включени в текста на Правилника.
Избухват няколко поредни войни и битката с маларията осва на назад във времето. През 1919 година е обнародван първият в страната Закон за битка с маларията. С това се усилват маларичните региони, обезпечава се безвъзмезден хинин както за болните, стартира дейна работа по пресушаването и оздравяването на мочурища и блата.
Учредява се инспекторат за битка с маларията , фонд за битка с маларията. Определя се държавен монопол върху хинина, подхващат се ограничения по излекуване на заблатени терени. Столичният инспекторат дефинира 5 маларични региона. Един от тях е Варна.
Варненски маларичен регион включва 28 села, активността се води от окръжния доктор, 1 микроскопист и 28 хининари. Хининари са лица, които около главното си занимание като учители, бакали, свещеници, домакини се занимават със събиране на кръвни проби от заболелите и разпределяне на хинин. Трудът на хининаря е ниско заплатен, а работещите незадоволително стимулирани. Поради това те постоянно прекъсват работа в разгара на сезона.
Поради високата заболеваемост във Варненски регион противомаларична станция е разкрита във Варна на 1 май 1941 година Тя обслужва 16 маларични селища от Варненска околия и 17 маларични селища от Балчишка околия.
За разпространяването на маларията във Варненски окръг способстват обширни водни басейни и територии, ситуирани по бреговата линия на реки, чието течение се характеризира с огромни разливи. Такива са басейните на Варненско, Девненско и Белославско езера, реките Камчия и Батова. По северния бряг на Варненското езеро са ситуирани мощно маларичните селища Повеляново, Езерово, Страшимирово, Тополи и Казашка махала, а на южния му бряг е с. Константиново
През маларичните сезони в средата на 40-те години на ХХ в. инфектираните лица са приблизително 70-90 хиляди годишно.
След присъединението към българските земи на мощно маларичните Македонски и Беломорски територии случаите на малария се усилват внезапно до над 500 000. През 1945 година са отпуснати средства от държавния бюджет за основаването на Института за битка с маларията във Варна, нови 21 противомаларични станции и 16 подстанции. Това издига битката срещу маларията на ново равнище.
През 1945 година броят на маларичните селища на територията на Института е над 140. В документи от тази ера се оповестява, че в България през 1944 година маларичните селища са 857 с 1 253 557 поданици. Към последната година от работата на Института за битка с маларията във Варна (1948) маларичните селища доближават 175 броя с общо население 322 000 души, т.е. почти 20% от всички маларични селища в страната със 25% от застрашеното население са се намирали на територията на Института във Варна.
Абсолютният брой случаи на инфектираните от малария през интервала 1945-1947 нараства последователно, като през 1947 година бележи толкоз високи равнища, че в някои от регионите на Института записаните стойности са епидемиологични.
В България през всички интервали доминира заболеваемостта от малария терциана, която се смята за относително по-лека форма на заболяването. Случаите на малария тропика, по-тежката форма, са доста малко.
Прибягва се до разнообразни ограничения за битка с комарите. Работата включва най-разнообразни действия по ликвидирането на открити площи със застояли води. Целта е да бъдат отстранени или лимитирани местата, комфортни за развъждането на комарите. Работи се по пресушаване, почистване на брегова линия и други. Прокопават се хиляди метри нови канали годишно, които служат за отвеждането на застоялите води към околните реки и водоеми, строят се насипи. Специално каналната мрежа се усъвършенства посредством така наречен „ заскаляване “, облицоване на каналите с каменни плочи. Работите са осъществявани в доста от маларичните селища.
Жилищата се пръскат с препарати. Отлично противоларвено средство е една дребна рибка. Внесена е от Америка в Европа особено с цел да бъде развъждана и да служи за заличаване ларвите на комарите. Нарича се гамбузия. През 1924 година е зарибена и във водоемите в България. Рибката е развъждана в доста водоеми в България, край градовете Бургас, Добрич, Петрич, Пловдив и Ямбол, във Варненски окръг - във водите край Златни пясъци и край с. Синдел.
Институтът за битка с маларията приключва работата си през 1948 година На негово място с маларията продължава да се бори Регионален здравен институт–Варна (1949-1950) и Санитарно-епидемиологичната станция–Варна (1950-1966). През 1957 година са регистрирани последните случаи на малария от локален генезис и Варненски окръг е разгласен за свободен от малария. През 1961 година битката във Варненско минава във фаза на наблюдаване, последна фаза от битката със болестта по рекомендации на СЗО.
Маларията е инфекциозно паразитно заболяване, което протича с от време на време появяващи се трескави пристъпи, анемия и патологично нарастване на черния дроб и слезката. Източник на болестта са болният от малария и паразитоносителят, в кръвта на които се откриват половите форми на паразита. Причинител е паразит от жанр Плазмодиум.
Маларията се предава по трансмисивен път чрез захапване от комар от рода Анофелес, постоянно срещан във влажните зони, и има спорадично, епидемиологично или пандемично разпространяване. Заболяването е най-старата и една от най-добре изучените инфекции. Появата му има сезонен темперамент, като обгръща огромни групи от популацията и обширни територии, изключително интензивно през топлия сезон на годината.
По земите на целия Балкански полуостров маларията е била необятно публикувана и главните аргументи за това са климатът и фауната. Преди Освобождението няма доста данни по отношение на разпространяването на болестта. При прекосяване през земите, заселени с българи, пътешественикът Феликс Каниц разяснява, че болестта се среща навсякъде.
В нашата страна локално предаване на малария не се следи с помощта на напъните на работещите в региона на опазването на здравето, като акцентът би трябвало да се сложи върху интервала от 1910 до 1965 година От този миг нататък България е оповестена от СЗО за страна, свободна от малария, и към този момент 57 години в страната се записват единствено случаи, импортирани от други страни.
Маларията продължава да участва навсякъде по време на и след Освобождението. Видни варненски персони стартират още от края на XIX и началото на XX в. интензивно да се борят за ограничение на болестта. Сред тях са доктор Иван Басанович, Кръстю Мирски, доктор Анастасия Головина и други.
Насочват напъните си към оздравителни работи по заблатените места в града, построяването на евтини и хигиенични жилища за бедното градско население.
Кр. Мирски и доктор Басанович за първи път изследват аргументите за маларичните епидемии в град Варна и покрайнините. Изготвят план, включващ пресушаване и залесяване на площи.
След разбор излиза наяве, че във Варна през 1901 година от общо 13 237 прегледани амбулаторни заболели 4 552 са с диагноза „ малария “, като това е 34.3% от всички болни лица. Счита се, че евентуално има най-малко още 4 000 - 5 000 заболели, които не са търсили лекарска помощ. Това значи, че от 35 000 население през топлия сезон боледуват от малария 10 000 души. Това е 28.5% от градското население. Най – наранени са живущите край мочурливи терени.
Първият „ Правилник за битка с маларията “ е формиран през 1910 година и бележи началото на проведената битка против маларията. Държавата припознава битката с маларията като своя грижа, избрани селища с висока заболеваемост са оповестени за маларични, обезпечава им се безвъзмезден хинин. Първоначално са разкрити единствено три маларични региона в най-тежко засегнатите от малария области – Бургас, Видин и Пловдив. Варна и Варненски регион не са включени в текста на Правилника.
Избухват няколко поредни войни и битката с маларията осва на назад във времето. През 1919 година е обнародван първият в страната Закон за битка с маларията. С това се усилват маларичните региони, обезпечава се безвъзмезден хинин както за болните, стартира дейна работа по пресушаването и оздравяването на мочурища и блата.
Учредява се инспекторат за битка с маларията , фонд за битка с маларията. Определя се държавен монопол върху хинина, подхващат се ограничения по излекуване на заблатени терени. Столичният инспекторат дефинира 5 маларични региона. Един от тях е Варна.
Варненски маларичен регион включва 28 села, активността се води от окръжния доктор, 1 микроскопист и 28 хининари. Хининари са лица, които около главното си занимание като учители, бакали, свещеници, домакини се занимават със събиране на кръвни проби от заболелите и разпределяне на хинин. Трудът на хининаря е ниско заплатен, а работещите незадоволително стимулирани. Поради това те постоянно прекъсват работа в разгара на сезона.
Поради високата заболеваемост във Варненски регион противомаларична станция е разкрита във Варна на 1 май 1941 година Тя обслужва 16 маларични селища от Варненска околия и 17 маларични селища от Балчишка околия.
За разпространяването на маларията във Варненски окръг способстват обширни водни басейни и територии, ситуирани по бреговата линия на реки, чието течение се характеризира с огромни разливи. Такива са басейните на Варненско, Девненско и Белославско езера, реките Камчия и Батова. По северния бряг на Варненското езеро са ситуирани мощно маларичните селища Повеляново, Езерово, Страшимирово, Тополи и Казашка махала, а на южния му бряг е с. Константиново
През маларичните сезони в средата на 40-те години на ХХ в. инфектираните лица са приблизително 70-90 хиляди годишно.
След присъединението към българските земи на мощно маларичните Македонски и Беломорски територии случаите на малария се усилват внезапно до над 500 000. През 1945 година са отпуснати средства от държавния бюджет за основаването на Института за битка с маларията във Варна, нови 21 противомаларични станции и 16 подстанции. Това издига битката срещу маларията на ново равнище.
През 1945 година броят на маларичните селища на територията на Института е над 140. В документи от тази ера се оповестява, че в България през 1944 година маларичните селища са 857 с 1 253 557 поданици. Към последната година от работата на Института за битка с маларията във Варна (1948) маларичните селища доближават 175 броя с общо население 322 000 души, т.е. почти 20% от всички маларични селища в страната със 25% от застрашеното население са се намирали на територията на Института във Варна.
Абсолютният брой случаи на инфектираните от малария през интервала 1945-1947 нараства последователно, като през 1947 година бележи толкоз високи равнища, че в някои от регионите на Института записаните стойности са епидемиологични.
В България през всички интервали доминира заболеваемостта от малария терциана, която се смята за относително по-лека форма на заболяването. Случаите на малария тропика, по-тежката форма, са доста малко.
Прибягва се до разнообразни ограничения за битка с комарите. Работата включва най-разнообразни действия по ликвидирането на открити площи със застояли води. Целта е да бъдат отстранени или лимитирани местата, комфортни за развъждането на комарите. Работи се по пресушаване, почистване на брегова линия и други. Прокопават се хиляди метри нови канали годишно, които служат за отвеждането на застоялите води към околните реки и водоеми, строят се насипи. Специално каналната мрежа се усъвършенства посредством така наречен „ заскаляване “, облицоване на каналите с каменни плочи. Работите са осъществявани в доста от маларичните селища.
Жилищата се пръскат с препарати. Отлично противоларвено средство е една дребна рибка. Внесена е от Америка в Европа особено с цел да бъде развъждана и да служи за заличаване ларвите на комарите. Нарича се гамбузия. През 1924 година е зарибена и във водоемите в България. Рибката е развъждана в доста водоеми в България, край градовете Бургас, Добрич, Петрич, Пловдив и Ямбол, във Варненски окръг - във водите край Златни пясъци и край с. Синдел.
Институтът за битка с маларията приключва работата си през 1948 година На негово място с маларията продължава да се бори Регионален здравен институт–Варна (1949-1950) и Санитарно-епидемиологичната станция–Варна (1950-1966). През 1957 година са регистрирани последните случаи на малария от локален генезис и Варненски окръг е разгласен за свободен от малария. През 1961 година битката във Варненско минава във фаза на наблюдаване, последна фаза от битката със болестта по рекомендации на СЗО.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ