Варна днес буквално се събужда с рев на двигатели вместо

Варна през днешния ден безусловно се разсънва с плач на мотори вместо с нормалния звук от трафика. Градът публично открива мотосезона, а това тук не е просто събитие в календара, а дребен градски театър, в който взе участие цяла Североизточна България.

Още преди обяд регионът към така наречен циркова площадка се трансформира в събирателен пункт

Един по един идват мотористи от разнообразни градове, групи и клубове. Хиляди машини, каски, кожени екипи и това характерно чувство за идно придвижване, което стои във въздуха още преди да е запалена първата колона.

Точно в 13:00 часа колоната потегля. Планираният маршрут минава по главните пътни артерии на града, като шествието минава през основни булеварди, а финалната точка е Морската гара. За водачите това значи краткотрайни усложнения, за мотористите обаче това е моментът, в който градът за малко „ се подчинява “ на ритъма на мотора.

Атмосферата е заредена и съвсем ритуална

За доста от участниците това не е просто занимание, а метод на живот, обвързван със независимост, скорост и чувството, че пътят в никакъв случай не свършва в действителност. И тъкмо това въодушевление проличава във всяко изречение сред хората край машините.

Паралелно с еуфорията обаче стои и по-сериозната част от деня. Мотористите сами припомнят, че сезонът стартира и с отговорност. Апелите за приемливост на пътя и рационално шофиране са съвсем неизбежна част от всяко разкриване.

„ Нека сезонът бъде безавариен и с допустимо минимум произшествия “, споделят част от участниците, с онази комбинация от вяра и опит, която идва след доста километри.

Заради шествието в града са въведени краткотрайни ограничавания по съществени булеварди като „ Владислав Варненчик “, „ Христо Ботев “ и „ Мария Луиза “. Организацията е ориентирана към това колоната да премине без напрежение и да не блокира прекалено централната част.

И макар трафика, макар рестриктивните мерки и макар градската логистика, за мотористите денят има една елементарна логичност. Ревът на мотора, придвижването в колона и чувството за път са това, което остава най-силно. „ Животът на две колела е неизразим – който не го е изпитал, мъчно може да го разбере “, споделят те, и в това няма доста потребност от прибавяне.

Източник: Нова