Илиян Илиев, ОЦОСУР – Варна: Ако 365 дни пиете по едно кафе в порцеланова чаша сутрин, 365 пластмасови чашки по-малко ще отидат в сметището
Варна. Ако 365 дни пиете по едно кафе в порцеланова чаша заран, значи 365 пластмасови чашки по-малко ще отидат в сметището. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Варна Илиян Илиев, член на Управителния съвет на гражданската организация „ Обществен център за околна среда и стабилно развиване (ОЦОСУР) – Варна. По думите на Илиян Илиев чашите за кафе за еднократна приложимост са един от най-разпространените боклуци, като даже видимо хартиените чаши от вендинг машините имат пластмасово покритие.
„ Ако би трябвало да кажем нещо като апел, то той е - сменете утринното си кафе от чашка за еднократна приложимост с чашка за многократна приложимост. Ако 365 дни пиете по едно кафе заран, значи 365 чашки ще отидат по-малко в сметището. Ако ги мултиплицираме по един град като Варна, който е да речем половин милион души, представете си какво количество се получава, в случай че го мултиплицираме за цялата страна и т. н. Ето едно най-обикновено, просто деяние “, уточни специалистът. Той добави, че сходен метод може да се предприеме и към други привички от всекидневието, като закупуването на самун да вземем за пример. По думите му найлоновите опаковки на хляба също остават в околната среда извънредно дълго време, а е допустимо хората просто да закупуват самун, който не е опакован и нарязан, като създадат всичко това у дома и спестят една опаковка на природата. Като различен образец специалистът даде взимането на храна за у дома.
Той изрази разочарованието си, че доста от заведенията в града отхвърлят да дават храна за дома в персонално донесена купа или съд. „ Казвам им - апелирам ви, сложете ми храната в тази купа, която аз си нося. Те ми споделят, че било неразрешено. Не знам дали това е вътрешна наредба или има някаква друга възбрана, само че, повярвайте ми, аз не виждам някаква заплаха, в случай че те просто ми сипят храната в тази купа. Лошото е, че всички тези пластмасови чинийки, пластмасови ножчета и други стават норма за българина “, сподели още Илиян Илиев. Той сигнализира, че пластмасовите произведения се разграждат на доста по-малки частици, които са доста по-опасни и сложни за локализиране в природата. Според него доста от тях косвено попадат в растенията и животните, а неизбежно - и в човешкия организъм посредством храната.
„ Аз знам, че ние няма на следващия ден да спрем пластмасата, няма да се откажем от нея и ще би трябвало да минат десетилетия, до момента в който минем в някаква друга форма, защото пластмасата е заела нашето всекидневие и още дълго ще има браншове, в които тя ще продължи да господства, тъй като няма да имаме с какво да я заместим, само че в областта на еднократното потребление на чаши, ножчета, вилички, сламки и т. н. ние би трябвало колкото се може по-бързо да се отървем от тези привички “, уточни специалистът. Илиян Илиев добави, че организацията, в която работи, от две години развива акцията „ Аз предпочитам чаша за многократна приложимост “, която припомня на хората, че могат да употребяват чаши от порцелан от различен материал, с цел да пият кафе на работното място или даже отвън него, като по този начин понижават своя отпечатък върху природата.
Бояна АТАНАСОВА
„ Ако би трябвало да кажем нещо като апел, то той е - сменете утринното си кафе от чашка за еднократна приложимост с чашка за многократна приложимост. Ако 365 дни пиете по едно кафе заран, значи 365 чашки ще отидат по-малко в сметището. Ако ги мултиплицираме по един град като Варна, който е да речем половин милион души, представете си какво количество се получава, в случай че го мултиплицираме за цялата страна и т. н. Ето едно най-обикновено, просто деяние “, уточни специалистът. Той добави, че сходен метод може да се предприеме и към други привички от всекидневието, като закупуването на самун да вземем за пример. По думите му найлоновите опаковки на хляба също остават в околната среда извънредно дълго време, а е допустимо хората просто да закупуват самун, който не е опакован и нарязан, като създадат всичко това у дома и спестят една опаковка на природата. Като различен образец специалистът даде взимането на храна за у дома.
Той изрази разочарованието си, че доста от заведенията в града отхвърлят да дават храна за дома в персонално донесена купа или съд. „ Казвам им - апелирам ви, сложете ми храната в тази купа, която аз си нося. Те ми споделят, че било неразрешено. Не знам дали това е вътрешна наредба или има някаква друга възбрана, само че, повярвайте ми, аз не виждам някаква заплаха, в случай че те просто ми сипят храната в тази купа. Лошото е, че всички тези пластмасови чинийки, пластмасови ножчета и други стават норма за българина “, сподели още Илиян Илиев. Той сигнализира, че пластмасовите произведения се разграждат на доста по-малки частици, които са доста по-опасни и сложни за локализиране в природата. Според него доста от тях косвено попадат в растенията и животните, а неизбежно - и в човешкия организъм посредством храната.
„ Аз знам, че ние няма на следващия ден да спрем пластмасата, няма да се откажем от нея и ще би трябвало да минат десетилетия, до момента в който минем в някаква друга форма, защото пластмасата е заела нашето всекидневие и още дълго ще има браншове, в които тя ще продължи да господства, тъй като няма да имаме с какво да я заместим, само че в областта на еднократното потребление на чаши, ножчета, вилички, сламки и т. н. ние би трябвало колкото се може по-бързо да се отървем от тези привички “, уточни специалистът. Илиян Илиев добави, че организацията, в която работи, от две години развива акцията „ Аз предпочитам чаша за многократна приложимост “, която припомня на хората, че могат да употребяват чаши от порцелан от различен материал, с цел да пият кафе на работното място или даже отвън него, като по този начин понижават своя отпечатък върху природата.
Бояна АТАНАСОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ