Варицела: Всичко, което трябва да знаете
Варицелата е едно от най-заразните болести. Годишно у нас боледуват към 30 000 души. Тя съставлява остро инфекциозно заболяване, породено от варицела-зостер вируса (Varicella-ZosterVirus) – ДНК-вирус, принадлежащ към сем. Herpesviridae и причиняващ две болести. При в началото заразяване на организма с него се появява заболяването варицела. При някои пациенти вирусът се загнездва в дорзалните ганглии (струпвания на нервни клетки-неврони в ядрата на гръбначния мозък), и даже и след десетки години при намаление на имунитета клинично се изявява като болестта Херпес зостер, причиняващ варицелоформен обрив, само че в избран сектор на тялото. При това заболяване болният също може да бъде заразоносител заради съществуването на инфекциозни причинители в течността, съдържаща се в обривите.
При контакт с болен се заразяват към 90% от контактните, които нямат построен характерен имунитет към причинителя. Засегнати са хората от всички възрасти и от двата пола, като най-силно – децата от 5 до 9 годишна възраст, които съставляват към половината от случаите. Вирусът циркулира необятно в човешкото общество, само че нарасналата заболяемост и епидемиологичните гърмежи доминират през студените месеци.
Инкубационен интервал
Заразният интервал стартира 1-2 дни преди появяването на обрива и приключва когато всички кожни лезии се покриват с корички. Варицелата е заразна два дни преди появяването на обрива и до цялостното му завяхване и излющване. Вирусът се предава от човек на човек посредством пряк контакт, инхалация на аерозоли от инфектирани тайни от респираторния тракт на заболели или на аерозоли от течност на мехурчета по кожата. Инкубационният интервал е от 1 до 3 седмици.
Обривът е най-интензивен по лицето и торса, по-слабо изразен по крайниците и съвсем не се открива по дланите. Наблюдава се и по окосмената част на главата, по лигавиците – фарингеална, ларингеална, конюнктива. В началото обривът съставлява дребни червени петънца – макули, с величина на лещено зърно. След няколко часа те се трансформират в леко надигнати възелчета (папули), а до 24 часа се оформят везикули (мехурчета), които са изпълнени с бистро съдържимо. Около мехурчето има тясна зачервена линия. След 12 часа съдържимото на везикулите помътнява и те се трансформират в пустулки. След още 1-2 дни стартира завяхване на обрива. Образуват се кафеникави корички (крусти), които впоелседствие отпадат. Обривът се съпровожда със мощен сърбеж, който протича на тласъци.
Усложнения
Заболяването протича по-тежко и с повече затруднения при възрастни, като се следят най-вече при лица с понижен имунитет, при новородени, бременни, хронично заболели.
Възможни са затруднения вследствие на вторични бактериални инфекции, породени от разчесване и недобра хигиена. Не са редки и затруднения в дихателната система на болните от варицела. При вторична бактериална зараза болестта може да приключи даже със гибел, в случай че не се предприеме навреме лекуване.
Сред тежките затруднения са инфекции на дихателните пътища като ларингити, трахеити, бронхити, пневмонии, увреждане на черния дроб и повишение на чернодробните ензими, както и енцефалит – настава в етап на формиране на крусти. Температурата още веднъж се покачва, главоболие, повръщане, нарушавания в координацията. Прогнозата при неусложнена варицела е добра. По-сериозна е при тежки форми, при лица с имунен недостиг, при бременни и новородени
При бременни дами с варицела има риск от развиване на тежка пневмония с респираторен дистрес синдром. Новородените могат да бъдат инфектирани вътреутробно или по време на раждането. При зараза на майката през първия триместър на бремеността има риск от тератогенни резултати – недостатъци на кожата, крайниците, микроцефалия, очни недостатъци – катаракта, нистагъм и други При зараза на майката няколко дни преди раждането, може да настъпи тежка варицелна зараза за новороденото с обрив, жълтеница, бъбречни и други прояви. Леталитетът е висок и доближава до 30%. Вродената варицела е рядка, само че може да аргументи тежки физически и когнитивни увреждания за цялостен живот.
При вторична бактериална зараза болестта може да приключи даже със гибел, в случай че не се предприеме навреме лекуване.
След прекарана варицела, варицела-зостер вирусът остава да персистира в спиналните ганглии. При реактивиране на вируса настава херпес зостер, като нормално се появява при по-възрастни хора, или при заболели с имуносупресивно лекуване, с левкози, болест на Ходжкин, СПИН, тумори и други Налице е температура, мехурчета по хода най-често на междуребрените нерви, мощни болки и сърбеж.
Диагноза
Ранната диагноза на болестта се слага извънредно по клинични и епидемиологични данни. При появяването на обриви по тялото всеки болен би трябвало да потърси лекарска помощ. В тези случаи е целесъобразно да се потърси общопрактикуващя доктор, инфекционисти или педиатри. Доказването на причинителя става посредством серологични способи, които могат да открият дали обривът и останалите клинични прояви на болния са разследване от вируса на варицелата.
Лечение
Лечението на болестта е самостоятелно и се назначава единствено от способен експерт. Леките форми на болестта не се нуждаят от редовно лекуване. Болните могат да се лекуват в домашни условия, като до 48-я час от началото на обрива се предписва антивирусен медикамент. Приемат се и средства, понижаващи нарасналата температура, като и пудри употребяват пудри за обривните детайли, съдържащи средства, облекчаващи сърбежа и препятстващи вторичното бактериално замърсяване. При тежките форми на заболяването се постанова незабавна хоспитализация. Препоръчва се да се заобикаля чесането на кожните лезии, с цел да се предотврати появяването на белези. Съвременни препоръки са и болният да се къпе всеки ден, без да употребява козметични препарати.
На деца/юноши на възраст под 18 години в никакъв случай не би трябвало да се дава аспирин, когато имат дребна шарка, защото това може да аргументи рисково заболяване, наречено синдром на Рей.
Ваксинацията е най-ефективният метод за попречване на заразяването с дребна шарка. Ваксината против дребна шарка е част от детската имунизационна скица в някои страни — членки на ЕС/ЕИП.
Източник: medicalnews.bg
При контакт с болен се заразяват към 90% от контактните, които нямат построен характерен имунитет към причинителя. Засегнати са хората от всички възрасти и от двата пола, като най-силно – децата от 5 до 9 годишна възраст, които съставляват към половината от случаите. Вирусът циркулира необятно в човешкото общество, само че нарасналата заболяемост и епидемиологичните гърмежи доминират през студените месеци.
Инкубационен интервал
Заразният интервал стартира 1-2 дни преди появяването на обрива и приключва когато всички кожни лезии се покриват с корички. Варицелата е заразна два дни преди появяването на обрива и до цялостното му завяхване и излющване. Вирусът се предава от човек на човек посредством пряк контакт, инхалация на аерозоли от инфектирани тайни от респираторния тракт на заболели или на аерозоли от течност на мехурчета по кожата. Инкубационният интервал е от 1 до 3 седмици.
Обривът е най-интензивен по лицето и торса, по-слабо изразен по крайниците и съвсем не се открива по дланите. Наблюдава се и по окосмената част на главата, по лигавиците – фарингеална, ларингеална, конюнктива. В началото обривът съставлява дребни червени петънца – макули, с величина на лещено зърно. След няколко часа те се трансформират в леко надигнати възелчета (папули), а до 24 часа се оформят везикули (мехурчета), които са изпълнени с бистро съдържимо. Около мехурчето има тясна зачервена линия. След 12 часа съдържимото на везикулите помътнява и те се трансформират в пустулки. След още 1-2 дни стартира завяхване на обрива. Образуват се кафеникави корички (крусти), които впоелседствие отпадат. Обривът се съпровожда със мощен сърбеж, който протича на тласъци.
Усложнения
Заболяването протича по-тежко и с повече затруднения при възрастни, като се следят най-вече при лица с понижен имунитет, при новородени, бременни, хронично заболели.
Възможни са затруднения вследствие на вторични бактериални инфекции, породени от разчесване и недобра хигиена. Не са редки и затруднения в дихателната система на болните от варицела. При вторична бактериална зараза болестта може да приключи даже със гибел, в случай че не се предприеме навреме лекуване.
Сред тежките затруднения са инфекции на дихателните пътища като ларингити, трахеити, бронхити, пневмонии, увреждане на черния дроб и повишение на чернодробните ензими, както и енцефалит – настава в етап на формиране на крусти. Температурата още веднъж се покачва, главоболие, повръщане, нарушавания в координацията. Прогнозата при неусложнена варицела е добра. По-сериозна е при тежки форми, при лица с имунен недостиг, при бременни и новородени
При бременни дами с варицела има риск от развиване на тежка пневмония с респираторен дистрес синдром. Новородените могат да бъдат инфектирани вътреутробно или по време на раждането. При зараза на майката през първия триместър на бремеността има риск от тератогенни резултати – недостатъци на кожата, крайниците, микроцефалия, очни недостатъци – катаракта, нистагъм и други При зараза на майката няколко дни преди раждането, може да настъпи тежка варицелна зараза за новороденото с обрив, жълтеница, бъбречни и други прояви. Леталитетът е висок и доближава до 30%. Вродената варицела е рядка, само че може да аргументи тежки физически и когнитивни увреждания за цялостен живот.
При вторична бактериална зараза болестта може да приключи даже със гибел, в случай че не се предприеме навреме лекуване.
След прекарана варицела, варицела-зостер вирусът остава да персистира в спиналните ганглии. При реактивиране на вируса настава херпес зостер, като нормално се появява при по-възрастни хора, или при заболели с имуносупресивно лекуване, с левкози, болест на Ходжкин, СПИН, тумори и други Налице е температура, мехурчета по хода най-често на междуребрените нерви, мощни болки и сърбеж.
Диагноза
Ранната диагноза на болестта се слага извънредно по клинични и епидемиологични данни. При появяването на обриви по тялото всеки болен би трябвало да потърси лекарска помощ. В тези случаи е целесъобразно да се потърси общопрактикуващя доктор, инфекционисти или педиатри. Доказването на причинителя става посредством серологични способи, които могат да открият дали обривът и останалите клинични прояви на болния са разследване от вируса на варицелата.
Лечение
Лечението на болестта е самостоятелно и се назначава единствено от способен експерт. Леките форми на болестта не се нуждаят от редовно лекуване. Болните могат да се лекуват в домашни условия, като до 48-я час от началото на обрива се предписва антивирусен медикамент. Приемат се и средства, понижаващи нарасналата температура, като и пудри употребяват пудри за обривните детайли, съдържащи средства, облекчаващи сърбежа и препятстващи вторичното бактериално замърсяване. При тежките форми на заболяването се постанова незабавна хоспитализация. Препоръчва се да се заобикаля чесането на кожните лезии, с цел да се предотврати появяването на белези. Съвременни препоръки са и болният да се къпе всеки ден, без да употребява козметични препарати.
На деца/юноши на възраст под 18 години в никакъв случай не би трябвало да се дава аспирин, когато имат дребна шарка, защото това може да аргументи рисково заболяване, наречено синдром на Рей.
Ваксинацията е най-ефективният метод за попречване на заразяването с дребна шарка. Ваксината против дребна шарка е част от детската имунизационна скица в някои страни — членки на ЕС/ЕИП.
Източник: medicalnews.bg
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ