Сценарий с България в еврозоната от лятото на 2024 г. не е реалистичен, смята Домбровскис
Вариант България да бъде призната в еврозоната в средата на 2024 година не наподобява реален съгласно изпълнителния зам.-председател на Европейската комисия. За подобен сюжет се заприказва през последните дни около признанието на държавното управление, че страната няма да покрие критериите за участие от 1 януари 2024 година
Основната причина още веднъж е същата - надали до тогава ще бъде затрупан критерият за равнище на инфлацията, изясни той на среща с български публицисти.
Използваната методология планува оценка за междинното равнище на инфлация за 12 месеца, изчислена към април, когато по принцип се изготвят отчетите за подготвеност за приемане на единната валута. Намаляването на инфлацията ще става прекомерно постепенно, с цел да се стопи огромната разлика по отношение на критерия, който би трябвало да бъде затрупан, изясни Домбровскис.
Става дума за цели процентни пунктове, а не за някакви десети от %, които биха се стопили с пренасяне на датата за участие.
Втората причина е чисто прагматична - за всички е доста по-удобно тази смяна да бъде направена на 1 януари, добави еврокомисарят.
Този мотив също се чува от известно време в дебата за еврото - да вземем за пример, предизвикателство би било за компании, банки, бюджетните институции и така нататък да калкулират и регистрират първите 6 месеца на 2024 година в левове, а втората - в евро.
" Дневник " попита Домбровскис дали в сегашната невиждана от десетилетия висока инфлация страните от еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка могат да създадат някакъв компромис с този аршин като насрещни стъпки на възможни старания на България да намали инфлацията. " Конвергентните отчети са много механически и разказват дали съответна стопанска система покрива Маастрихтските критерии с " да " или " не ", отвърна еврокомисарят. " Представяме ги на страните членки и нормално те взимат решението си въз основата на това дали са покрити критериите. Досега не е имало доста еластичност - имаше случай с Литва преди 15-ина години, когато тя надхвърляше инфлацията с някакви десети от %. И макар, че разликата беше толкоз дребна, тя не бе позволена в еврозоната. Така че историята ни демонстрира, че интерпретирането на Маастрихтските критерии е много прецизно. "
Пред вас мога да потвърдя, че взаимната оценка - на българското държавно управление и на Европейската комисия - е, че Маастрихтският аршин [за инфлация] не е затрупан, сподели още Домбровскис.
Подробности очаквайте по-късно на.
Основната причина още веднъж е същата - надали до тогава ще бъде затрупан критерият за равнище на инфлацията, изясни той на среща с български публицисти.
Използваната методология планува оценка за междинното равнище на инфлация за 12 месеца, изчислена към април, когато по принцип се изготвят отчетите за подготвеност за приемане на единната валута. Намаляването на инфлацията ще става прекомерно постепенно, с цел да се стопи огромната разлика по отношение на критерия, който би трябвало да бъде затрупан, изясни Домбровскис.
Става дума за цели процентни пунктове, а не за някакви десети от %, които биха се стопили с пренасяне на датата за участие.
Втората причина е чисто прагматична - за всички е доста по-удобно тази смяна да бъде направена на 1 януари, добави еврокомисарят.
Този мотив също се чува от известно време в дебата за еврото - да вземем за пример, предизвикателство би било за компании, банки, бюджетните институции и така нататък да калкулират и регистрират първите 6 месеца на 2024 година в левове, а втората - в евро.
" Дневник " попита Домбровскис дали в сегашната невиждана от десетилетия висока инфлация страните от еврозоната, Европейската комисия и Европейската централна банка могат да създадат някакъв компромис с този аршин като насрещни стъпки на възможни старания на България да намали инфлацията. " Конвергентните отчети са много механически и разказват дали съответна стопанска система покрива Маастрихтските критерии с " да " или " не ", отвърна еврокомисарят. " Представяме ги на страните членки и нормално те взимат решението си въз основата на това дали са покрити критериите. Досега не е имало доста еластичност - имаше случай с Литва преди 15-ина години, когато тя надхвърляше инфлацията с някакви десети от %. И макар, че разликата беше толкоз дребна, тя не бе позволена в еврозоната. Така че историята ни демонстрира, че интерпретирането на Маастрихтските критерии е много прецизно. "
Пред вас мога да потвърдя, че взаимната оценка - на българското държавно управление и на Европейската комисия - е, че Маастрихтският аршин [за инфлация] не е затрупан, сподели още Домбровскис.
Подробности очаквайте по-късно на.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ