Върху отломките на Руската федерация ще се появят както нови

Върху отломките на Руската федерация ще се появят както нови страни, по този начин и нови спорове, за които Америка и Западът би трябвало да са подготвени занапред

Институтът Хъдсън със седалище във Вашингтон е консервативна организация, учредена през 1961 година взаимно с финансираната от държавния бюджет на Съединени американски щати корпорация „ Ранд “. Поотделно, и дружно с „ Ранд “, Хъдсън предлага проучвания и разбори по геополитически и редица други тематики, които след това, изключително в случай че на власт е Републиканската партия, постоянно биват взимани като основа при правенето на американската външна политика. Институтът Хъдсън е един от най-ярките критици на климатичния дневен ред и Зелената договорка, прокарвани от Икономическия конгрес в Давос и либерал-глобалисткото лоби в Съединени американски щати и Брюксел.

Настоящият текст, който Флагман.бг предлага с незначителни съкращения, бе оповестен на 14 декември като опит да се помогне на политическия хайлайф в Съединени американски щати да се приготви за идните бурни и евентуално събития, които предстоят в Русия след края на войната против Украйна.

Падането на Берлинската стена през 1989 година и оставката на Михаил Горбачов като президент на Съветския съюз през 1991 година бележат началото на разпада на Съюз на съветските социалистически републики, само че не и фактическия му край. Ако Съюз на съветските социалистически републики приключи съществуването си като юридическо лице след 1991 година, разпадането му продължава и през днешния ден. Двете чеченски войни, нахлуването на Русия в Грузия през 2008 година, анексирането на Крим от Русия през 2014 година, периодическите гранични конфликти сред Киргизстан и Таджикистан и Втората карабахска война през 2020 година сред Армения и Азербайджан са единствено няколко образеца, които демонстрират, че крахът на Съветския съюз продължава и сега. Бъдещите историци обаче евентуално ще опишат нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година като най-значимия миг, в случай че не и последния гвоздей в ковчега на Съюз на съветските социалистически републики. Кога тъкмо ще завърши войната в Украйна към момента не е известно, само че то евентуално ще отприщи разпадането на Руската федерация, която приема себе си за приемник на Съветския съюз.

Русия несъмнено претърпя сериозен удар върху своята стопанска система, унищожен бе военният ѝ потенциал. А въздействието ѝ в райони, които постоянно е считала за своя сфера на въздействие, мощно деградира. Границите на Руската федерация, каквито ги виждаме в този момент, евентуално няма да наподобяват по същия метод на картата след 10 или 20 години. Докато се разиграва окончателният колапс на Съветския съюз, и Руската федерация е изправена пред опцията да се разпадне, политиците би трябвало да стартират да възнамеряват новата геополитическа действителност на евразийското пространство.

Целта на този политически разбор не е да се застъпва за промяна на режима в Русия – това ще бъде въпрос, който би трябвало да реши самичък съветският народ. Нито цел на тази публикация е да планува по какъв начин с акуратност ще наподобяват Русия и евразийското пространство след окончателния провал на Съюз на съветските социалистически републики с разпадането на Руската федерация. Вместо това, текстът открива реалистични цели за западните политици, обрисува догатките, на които се основават тези цели, и акцентира въпросите, които вземащите решения би трябвало да си зададат в този момент, с цел да се приготвят по-добре за бъдещето.

Цели

След разпадането на Руската федерация Съединените щати би трябвало да преследват набор от постижими цели, които са тясно ориентирани към американския народен интерес. По-конкретно, Съединени американски щати ще би трябвало да:

1. Бъдат реалисти във връзка с демократичните и свободни пазарни вероятности на Русия. 90-те години на предишния век демонстрираха, че геополитическата смяна (напр. юридическото раздробяване на Съветския съюз) не трансформира автоматизирано съветското общество, както мнозина се надяваха. Съединени американски щати и техните сътрудници би трябвало да научат провалените уроци от 90-те години на предишния век и да не пилеят сила и запаси, пробвайки се да трансформират съветското общество, стопанска система или държавното управление на Русия в народна власт от западен вид. Всички тези опити се провалиха през 90-те години и евентуално ще се провалят още веднъж. Вместо това политиците би трябвало смирено да признаят, че западното въздействие има лимитирани благоприятни условия да сътвори народна власт в Русия.

2. Ограничат вероятните последствия от вътрешноруските спорове. След разпадането на Руската федерация е изцяло допустимо да се стигне до революции, въстания и революция - както на национално, по този начин и на районно равнище. Основен приоритет на Съединени американски щати и техните сътрудници би трябвало да бъде сдържането на всевъзможни вътрешни борби в актуалните интернационално приети граници на Русия.

3. Отчитат съветските ресурси от оръжия за всеобщо заличаване. В Русия има съвсем 6000 нуклеарни бойни глави и е известно, че страната има забележителна стратегия за химически и биологични оръжия. Отчитането на тези оръжия би било в полза на интернационалната общественост.

4. Гарантират стабилността в периферията на Европа посредством разширение на евроатлантическата интеграция и задълбочаване на двустранните връзки. Евроатлантическата интеграция е един от най-големите мотори на стабилността в Европа от 1949 година насам. Когато Руската федерация се разпадне, НАТО и Европейският съюз би трябвало да се възползват от слабостта на Москва и да упорстват за „ огромен гърмеж “ на разширение към оставащите досега настрана от този развой страни. Там, където участието в НАТО или Европейски Съюз не е уместно, Съединени американски щати би трябвало да се стремят към по-силни връзки на двустранна или многостранна основа - изключително посредством потребление на районни групировки като ГУАМ (кръстена на първите букви на нейните страни членки Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова) или Организацията на тюркските държави;

6. Поддържат превъзходна военна мощ в Европа. След края на Студената война доста политици се надяваха на по този начин наречения „ дял на мира “ в Европа. Въз основа на тази вяра доста държавни управления понижиха военните си разноски, с което понижа и мощната позиция на Америка в Европа. Но мирният дял по този начин и не се осъществя. Съединени американски щати и техните съдружници не бяха готови за експанзията на Русия. Америка не би трябвало да прави същата неточност в този момент. Някои ще настояват, че краят на Руската федерация ще отстрани всякаква нужда от мощно американско военно наличие в Европа. Но никой не знае каква Русия ще се появи след ръководството на Владимир Путин. Така че Съединени американски щати и техните сътрудници би трябвало да подхващат стъпки за намаляване, маргинализиране, ограничение, въздържане, и в случай че е належащо, победа над Русия в обозримо бъдеще.

7. Потърсят, когато е допустимо, отговорност от виновните лица в Русия за зверствата, осъществени в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски направи забавно предложение, подкрепено от разнообразни западни парламентарни органи, за основаване на Специален арбитражен съд за издавалите заповеди по време на експанзията против Украйна. Трибуналът ще би трябвало да съди най-висшите политически и военни водачи на Русия. Дори в случай че опцията за наказание на съветски политически и военни водачи след края на войната към момента наподобява далечна, интернационалната общественост би трябвало да направи най-малко опит в това направление. Една безредна обстановка в Русия може да сътвори благоприятни условия за интернационалната общественост да потърси отговорност от тези причинители.
Сградата на Международния углавен съд в Хага, Нидерландия. Съединени американски щати и Русия не признават този съд. Макар да са подписали контракта за основаването му, след това отхвърлят да го ратифицират, заради което не се явяват страни по него, а решенията на съда не работят на техните територии
 

Предположения и обмисляне

Въпреки че никой не може да планува каква Русия ще се появи след края на ръководството на Путин, някои рационални догатки могат да оказват помощ на политиците по-добре да възнамеряват своята тактика.

Разпадането на Руската федерация, без значение дали де факто или де юре, може да разбие Русия геополитически. Това по-нататъшно накъсване евентуално няма да бъде толкоз просто или „ изчистено “, както появяването на 15-те нови самостоятелни страни след законното раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Политиците би трябвало да одобряват, че по-нататъшното накъсване на Русия ще наподобява повече на опита на Чечня през 1994 година да придобие самостоятелност, което бе жесток спор, в сравнение с да вземем за пример появяването на самостоятелна Естония през 1991 година, което се случи напълно спокойно и неотклонно.

Някои съветски райони ще се окажат с население, формирано в не дребна степен от безработни някогашни бойци, завърнали се от фронта в Украйна. Причина за сходна прогноза е фактът, че големи елементи от воюващите против Украйна съветски бойци сега идват не съразмерно от цяла Русия, а от едвам няколко района на Руската федерация. Това са най-вече мъже от етническите съветски републики, които след войната ще имат военен опит от Украйна и ще се върнат в родните си райони без изгледи за каквото и да е бъдеще в обществен или финансов проект. Много от тези райони в предишното са били склонни към придвижвания за самостоятелност и протести. Това може да направи доста евентуални вътрешните борби в Русия.

Китай и Турция ще се опитат да запълнят властовия вакуум в Евразия. Двете страни евентуално ще стартират да се състезават за въздействие в Централна Азия и Кавказ, районите, които Москва сега приема за своя изконна сфера на ползи. Конкуренция може да има и в съветския Далечен изток.

Когато съветската страна се разпадне, частните въоръжени компании (като „ Вагнер “) ще се развъждат, евентуално и в посока към локални, учредени на народен симптом, въоръжени групировки (като да вземем за пример Чеченския 141-ви специфичен моторизиран полк, нормално именуван Кадировци). Тези въоръжени формирования и техните командири е допустимо да се трансфорат в незаобиколими фактори в Русия след Путин – изключително в районите, където ще има десетки хиляди ветерани от Украйна.
 Кадировците са етнически чеченски полк, който се бие в състава на Руската войска в Украйна. Според създателите на отчета той може да се окаже в основата на бъдещата въоръжена битка на чеченците за независимост
Трябва да сме наясно, че индивидът след Путин няма да има характера и разбиранията на Томас Джеферсън. Непосредствено след режим, като този на президента Владимир Путин, ще пристигна различен също толкоз националистически и властнически. Западните политици би трябвало да спрат да се надяват на „ сдържан “ съветски водач, който желае мир със съседите си и промени вкъщи.

Независимо от това какъв брой огромно може да бъде провалянето на Русия в Украйна и без значение от това какъв брой ще се утежни ситуацията в съветската стопанска система и съветската войска, Москва в никакъв случай няма да се откаже от своите имперски проекти за Източна Европа. Дори превъоръжаването и възобновяване да отнеме няколко десетилетия, Москва ще бъде опасност за своите съседи. Съединени американски щати и НАТО би трябвало да базират позицията на силите и тактиките си върху това съмнение.

Седем въпроса, които би трябвало да се зададат в този момент

Никой не може да предложи съответни рекомендации за политиците във връзка с Русия след Путин. Те обаче би трябвало да си зададат седем въпроса още в този момент, като вземат поради гореспоменатите цели и догатки, с цел да се приготвят по-добре за окончателното раздробяване на Съветския съюз, което ще се случи с разпадането на Руската федерация:

1. Какво би трябвало да създадат Съединени американски щати, с цел да координират интернационалния отговор на апелите за самостоятелност и самоопределяне, които евентуално ще се появят в другите републики и райони на Русия?

Руската федерация се състои от 83 федерални формирания. В доста от тях живеят хора с обща просвета, история и език, които са прекомерно разнообразни от славянското население на Русия. В някои от тези формирания на ниско равнище към този момент се виждат придвижвания към самостоятелност. След разпадането на Руската федерация политиците би трябвало да чакат някои от тези федерални единици да разгласят самостоятелност. Съединените щати би трябвало да работят с сътрудниците си, с цел да координират отговора на тези апели за самоопределяне по метод, който е в сходство с ползите на Съединени американски щати и с интернационалното право.
Освен Чечня, която води две войни за самостоятелност, другата република, която даже разгласи суверинитет още през 90-те години, бе Татарстан (в алено на картата). Тогавашният президент Борис Елцин реши казуса по кротичък път като предложи на татарстанците да ги впише в конституцията като съоснователи на Руската федерация, дружно с Русия. Пак по конституция Кремъл се задължаваше да съгласува с Татарстан всичките си външнополитически решения. Всичко това бе отстранено от Владимир Путин
 

2. Как Съединени американски щати и техните сътрудници могат да предотвратят разпространяването на вътрешните въоръжени спор след разпадането на Руската федерация?

Разпадането на Руската федерация евентуално ще докара до вътрешни битки сред разнообразни центрове на властта. В интерес на Америка е боевете и споровете да останат в актуалните граници на Руската федерация и да не засягат прилежащите страни. В тази връзка Съединени американски щати и нейните сътрудници ще би трябвало да подобрят двустранното съдействие в евразийското пространство, с цел да подобрят военната, граничната сигурност, правоприлагането и готовността за реагиране на органите за сигурност.

3. Как Съединени американски щати и техните сътрудници могат да координират интернационален отговор за отбрана на съветските ресурси от нуклеарни оръжия?

Хилядите нуклеарни оръжия на Руската федерация, дружно с нейните стратегии за химически и биологични оръжия, съставляват риск за международната непоклатимост, в случай че няма сигурност или отчетност. Този въпрос би трябвало да бъде мотив за обща угриженост на интернационалната общественост. Съединените щати би трябвало да помислят още в този момент по какъв начин ще управляват напъните за справяне с този въпрос.

4. Трябва ли НАТО и Европейски Съюз да се възползват от слабостта на Москва и да упорстват за „ огромен гърмеж “ на разширение за оставащите настрана от този развой страни?

Има няколко страни в Европа, които се стремят един ден да се причислят към Европейския съюз, НАТО или и двете. За страни като Грузия и Украйна главният препъни камък бе натискът от страна на Русия. Ако Руската федерация се разпадне, Европейски Съюз и НАТО би трябвало да обмислят ускорение на процеса на участие за определени страни.

5. Как Съединени американски щати и техните сътрудници могат да координират икономическата и помощта за възобновяване на районите под съветска окупация, които ще бъдат освободени?

Не единствено разпадането на Руската федерация евентуално ще докара до самостоятелност на избрани райони в Русия, само че местата, където Русия сега заема територия отвън нейните граници, също евентуално ще бъдат освободени. Това включва Приднестровието в Молдова, Абхазия и Южна Осетия в Грузия, както и Крим и други места в Украйна, които сега са под съветска окупация. Вашингтон ще има неповторимата опция да помогне на тези сътрудници на Съединени американски щати да възстановят своята териториална целокупност в техните интернационално приети граници. Колкото по-бързо и по-ефективно се направи това, толкоз по-стабилна ще стане обстановката.

6. Какво би трябвало да създадат Съединени американски щати, с цел да координират интернационален или районен отговор за разрешаване на съществуващи гранични разногласия сред Руската федерация и някои от нейните съседи?

Този въпрос включва противоречивите с Казахстан острови Укатный, Жесткий и Малый Жемчужный в Каспийско море, които Русия сега контролира; земите към естонско-руската граница, които Русия трябваше да върне на Естония по силата на Тартуския кротичък контракт, само че отхвърли да го направи след 1991 година; Карелският въпрос – завзетите от Финландия земи след края на войната от 1939-1940 г.; Курилските острови, които бяха отнети от Япония след края на Втората международна война. Тези проблеми може да наподобяват дребни за западните политици, намиращи се на хиляди километри разстояние, само че всеки има капацитета да се трансформира в районен спор, който може да има световни последствия.
В светлозелено са показани териториите, които Русия трябваше да върне на Естония след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики по силата на Тартуския кротичък контракт. Руската федерация обаче отхвърли да го направи
7. Какво могат да създадат Съединени американски щати и техните сътрудници, с цел да понижат съветското въздействие в други елементи на света, като да вземем за пример в Сирия, Либия и елементи от Субсахарска Африка? Поради нахлуването на Русия в Украйна въздействието на Москва в някои елементи на света към този момент е намаляло. Ако Руската федерация се разпадне, страните клиенти на Кремъл и неговите частни армии (като „ Вагнер “) в Близкия изток и Африка също ще бъдат наранени. Съединени американски щати би трябвало да стартират да работят занапред с сътрудниците си, с цел да изготвят тактика по какъв начин да усилят западното въздействие в райони, където съветската тежест понижава.

Заключение

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година промени обстановката със сигурността в района на Северния Атлантически океан по метод, невъобразим от Втората международна война. Евразийското пространство с години няма да успее да се отърси изцяло от последствията от съветската инвазия, изключително в случай че Украйна победи. Политиците би трябвало да признаят историческия мащаб на обстановката и да стартират да се приготвят по съответния метод.

Успехът на Украйна на бойното поле може да предложи неповторима опция Русия да бъде върната назад в нейната геополитическа кутия за цяло едно потомство. Това ще сътвори нова геополитическа действителност, невиждана също от едно потомство. Докато политиците възнамеряват тази нова геополитическа действителност, те би трябвало да научат уроците от 90-те години на предишния век, когато водачите на Запад, вземащи решения, наивно се надяваха на демократично ръководство и стопански промени в Русия, което в никакъв случай не се случи. Вместо да се концентрират върху непостижимото, американските виновни лица би трябвало да следват прагматични и реалистични политики, които предизвикват националния интерес на Съединени американски щати.

 

Превод и редакция Божидар Божков