Тръмп в капана на Темида: Върховният съд готви политическо убийство! Назначените от президента съдии го предадоха!
Върховният съд на Съединени американски щати се трансформира в най-разрушителния зложелател на Доналд Тръмп, проучва Дмитрий Бавирин. Тези, които президентът считаше за свои лоялни съдружници, му нанасят най-болезнените удари. Днес излиза наяве, че правосъдната система няма да остави на Тръмп късмет да извърши главната си задача.
Предателството на „ своите “: Как Върховният съд се обърна против основателя си
Доналд Тръмп е минал през безчет правосъдни зали, само че днешната обстановка е невиждана. Той се трансформира в първия президент в американската история, който персонално участва на съвещание във Върховния съд по дело, засягащо анулацията на негова лична изпълнителна заповед. Макар окончателната присъда да се чака едвам в края на пролетта, анализаторите са единомислещи: Тръмп ще загуби. Историята демонстрира, че по въпроси от сериозно персонално значение, правосъдната власт непроменяемо застава против него.
Парадоксът е в състава на самия съд. От деветимата съдии, шестима са консерватори, а трима от тях – цели 33% от състава – са назначени персонално от Тръмп с концепцията да подсигуряват неговия дневен ред. Реалността обаче е друга. Когато става въпрос за конституционност, даже назначените от него магистрати се срамят да нарекат „ белите черни “. Текстът на Конституцията по отношение на поданството по рождение е прекомерно явен, с цел да бъде заобиколен в името на политическа благосклонност. В този конфликт сред преданост и право, правото печели, оставяйки президента изолиран.
Омагьосаният кръг на изпълнителните заповеди
Механизмът на ръководство на Тръмп се сблъсква с желязната логичност на американската институционална архитектура. Сценарият постоянно е еднакъв: Тръмп подписва амбициозна заповед; някой либерален щат незабавно я оспорва; локален съд я замразява; Белият дом обжалва; и най-после казусът стига до всемогъщия Върховен съд. Там обаче „ успехите “ на Тръмп се изпаряват.
Както означават анализаторите на, този институционален блокаж има тежки последствия за външната политика. Върховният съд към този момент нанесе тежко проваляне на администрацията, постановявайки, че комерсиалните цени – главната „ сопа “ на Тръмп в интернационалните договаряния – са прерогатив на Конгреса. Тази правна спирачка де факто обезоръжи Вашингтон на икономическия фронт. Може да се направи логическият извод, че без това правосъдно оскърбление, ескалацията с Иран можеше да бъде избегната. Лишен от икономическите си принадлежности за напън, Тръмп бе заставен да влезе в ролята на „ неприятното ченге “ и да търси военни решения, с цел да не наподобява слаб на интернационалната сцена.
Бални зали против държавна сигурност: Психологията на провалянето
Дори в чисто битов и символен проект, правосъдната система не прости на Тръмп. Спирането на строителството на неговата фантазия – златната бална зала в Белия дом, поради която бе разрушено историческото източно крило – е метафора за цялото му ръководство. Докато президентът мечтае за монументи в своя чест, съдилищата методично демонтират неговите управнически актове.
Тръмп към този момент не крие разочарованието си. Той е първият президент, който си разрешава толкоз директни и нападателни офанзиви против правосъдната власт. В политическия свят го назовават „ тефлонов “, тъй като свадите не се лепят по него, само че пред правораздаването този тефлон се оказва неефикасен. Всяка правосъдна борба оставя белези, които ерозират престижа му и лимитират опциите му за маневриране.
Битката за пощенските пликчета: Ключът към властта в Америка
Най-големият конфликт обаче следва и той е за фундамента на американската народна власт – гласуването по пощата. Тръмп подписа заповед, с която се пробва да наложи федерален надзор над изборните описи, принуждавайки щатите да отстраняват „ ненужни имена “. Щати като Орегон и Аризона реагираха стремително с каузи. Това не е просто юридически спор, а въпрос за оцеляване.
За консерваторите това е „ Сталинград “. Логиката е елементарна и жестока: в случай че всеки имащ право на глас американец получи бюлетина по пощата без старания, демократите ще печелят постоянно. Техният електорат е по-млад, по-пасивен и мощно подвластен от обществени обещания, само че не е податлив да губи време по опашки в работен ден (вторник). Републиканците печелят посредством дисциплинираност и компликациите на физическото гласоподаване. За Тръмп премахването на всеобщото гласоподаване по пощата е персонална вендета и задача, защото той е уверен, че точно посредством него му бе „ открадната “ успеха през 2020 година
„ Законът за избавяне на Америка “ – една политическа фантазия
Опитът на Тръмп да облече концепциите си в законодателна форма посредством гръмко наречения „ Закон за избавяне на Америка “ се натъкна на стената на Конгреса. Въпреки че републиканците имат официално болшинство в Сената (53 на 47), те са разединени и демотивирани. Демократите сполучливо употребяват процедурата „ филибастър “, която изисква 60 гласа за превъзмогване на саботажа – цифра, която Тръмп не може да доближи.
Както акцентират специалистите на, доста републикански сенатори към този момент гледат на президента като на отровен актив. Неговата податливост да ръководи посредством укази, заобикаляйки законодателната власт, трансформира даже съпартийците му в негови съперници. Когато Съединени американски щати влязоха в спор с Иран, „ Законът за избавяне на Америка “ публично бе разгласен за мъртъв. Рейтингите на Тръмп паднаха, а страхът от загуба на идните избори накара доста сенатори да се разграничат от него, избирайки да прекарат последните си месеци в Капитолия съгласно личната си съвест, а не съгласно капризите на Белия дом.
Институционалната стена: Защо Америка е неуязвима за революции от горната страна
Системата на „ инспекции и салда “ в Съединени американски щати се оказва по-силна от личността. Президентът може да подписва рекордни количества укази, само че те са елементарно отменяеми от идващия в Белия дом или спирани от съда още на идващия ден. В американското право няма малки врати: организирането на изборите е право на щатите, а не на Вашингтон. Президентът не се избира от „ народа “, а от щатите посредством електоралната гилдия. Тази децентрализация прави Тръмп беззащитен в опитите му за радикална промяна.
В исторически проект, американската народна власт парадоксално оцелява с помощта на неуспехите на своите президенти. Байдън също не съумя да наложи своите радикални промени, затъвайки в спора в Украйна и губейки известност. Сега Тръмп повтаря същата неточност – разсейва се с външнополитически случки, до момента в който вътрешната му база се разрушава.
Тръмп се върна във Вашингтон, с цел да унищожи статуквото, само че статуквото има по-дълбоки корени. Неговата откровеност, постоянно граничеща с политическа непросветеност, се удря в правосъдната власт като меч в гранитна стена. За смяна на такава система се изисква или огромна война (като при Линкълн), или извънредно византийско лукавство. Тръмп не има нито едното от двете. Той остава заложник на една система, която самичък оказа помощ да се радикализира, само че която в последна сметка ще го изхвърли като непознато тяло.
Събитие от Фестивал Изкуството На Барока
Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България
Публично · Всеки във или отвън Фейсбук. Регистрирайте се в събитието:
Източник: pogled.info
Предателството на „ своите “: Как Върховният съд се обърна против основателя си
Доналд Тръмп е минал през безчет правосъдни зали, само че днешната обстановка е невиждана. Той се трансформира в първия президент в американската история, който персонално участва на съвещание във Върховния съд по дело, засягащо анулацията на негова лична изпълнителна заповед. Макар окончателната присъда да се чака едвам в края на пролетта, анализаторите са единомислещи: Тръмп ще загуби. Историята демонстрира, че по въпроси от сериозно персонално значение, правосъдната власт непроменяемо застава против него.
Парадоксът е в състава на самия съд. От деветимата съдии, шестима са консерватори, а трима от тях – цели 33% от състава – са назначени персонално от Тръмп с концепцията да подсигуряват неговия дневен ред. Реалността обаче е друга. Когато става въпрос за конституционност, даже назначените от него магистрати се срамят да нарекат „ белите черни “. Текстът на Конституцията по отношение на поданството по рождение е прекомерно явен, с цел да бъде заобиколен в името на политическа благосклонност. В този конфликт сред преданост и право, правото печели, оставяйки президента изолиран.
Омагьосаният кръг на изпълнителните заповеди
Механизмът на ръководство на Тръмп се сблъсква с желязната логичност на американската институционална архитектура. Сценарият постоянно е еднакъв: Тръмп подписва амбициозна заповед; някой либерален щат незабавно я оспорва; локален съд я замразява; Белият дом обжалва; и най-после казусът стига до всемогъщия Върховен съд. Там обаче „ успехите “ на Тръмп се изпаряват.
Както означават анализаторите на, този институционален блокаж има тежки последствия за външната политика. Върховният съд към този момент нанесе тежко проваляне на администрацията, постановявайки, че комерсиалните цени – главната „ сопа “ на Тръмп в интернационалните договаряния – са прерогатив на Конгреса. Тази правна спирачка де факто обезоръжи Вашингтон на икономическия фронт. Може да се направи логическият извод, че без това правосъдно оскърбление, ескалацията с Иран можеше да бъде избегната. Лишен от икономическите си принадлежности за напън, Тръмп бе заставен да влезе в ролята на „ неприятното ченге “ и да търси военни решения, с цел да не наподобява слаб на интернационалната сцена.
Бални зали против държавна сигурност: Психологията на провалянето
Дори в чисто битов и символен проект, правосъдната система не прости на Тръмп. Спирането на строителството на неговата фантазия – златната бална зала в Белия дом, поради която бе разрушено историческото източно крило – е метафора за цялото му ръководство. Докато президентът мечтае за монументи в своя чест, съдилищата методично демонтират неговите управнически актове.
Тръмп към този момент не крие разочарованието си. Той е първият президент, който си разрешава толкоз директни и нападателни офанзиви против правосъдната власт. В политическия свят го назовават „ тефлонов “, тъй като свадите не се лепят по него, само че пред правораздаването този тефлон се оказва неефикасен. Всяка правосъдна борба оставя белези, които ерозират престижа му и лимитират опциите му за маневриране.
Битката за пощенските пликчета: Ключът към властта в Америка
Най-големият конфликт обаче следва и той е за фундамента на американската народна власт – гласуването по пощата. Тръмп подписа заповед, с която се пробва да наложи федерален надзор над изборните описи, принуждавайки щатите да отстраняват „ ненужни имена “. Щати като Орегон и Аризона реагираха стремително с каузи. Това не е просто юридически спор, а въпрос за оцеляване.
За консерваторите това е „ Сталинград “. Логиката е елементарна и жестока: в случай че всеки имащ право на глас американец получи бюлетина по пощата без старания, демократите ще печелят постоянно. Техният електорат е по-млад, по-пасивен и мощно подвластен от обществени обещания, само че не е податлив да губи време по опашки в работен ден (вторник). Републиканците печелят посредством дисциплинираност и компликациите на физическото гласоподаване. За Тръмп премахването на всеобщото гласоподаване по пощата е персонална вендета и задача, защото той е уверен, че точно посредством него му бе „ открадната “ успеха през 2020 година
„ Законът за избавяне на Америка “ – една политическа фантазия
Опитът на Тръмп да облече концепциите си в законодателна форма посредством гръмко наречения „ Закон за избавяне на Америка “ се натъкна на стената на Конгреса. Въпреки че републиканците имат официално болшинство в Сената (53 на 47), те са разединени и демотивирани. Демократите сполучливо употребяват процедурата „ филибастър “, която изисква 60 гласа за превъзмогване на саботажа – цифра, която Тръмп не може да доближи.
Както акцентират специалистите на, доста републикански сенатори към този момент гледат на президента като на отровен актив. Неговата податливост да ръководи посредством укази, заобикаляйки законодателната власт, трансформира даже съпартийците му в негови съперници. Когато Съединени американски щати влязоха в спор с Иран, „ Законът за избавяне на Америка “ публично бе разгласен за мъртъв. Рейтингите на Тръмп паднаха, а страхът от загуба на идните избори накара доста сенатори да се разграничат от него, избирайки да прекарат последните си месеци в Капитолия съгласно личната си съвест, а не съгласно капризите на Белия дом.
Институционалната стена: Защо Америка е неуязвима за революции от горната страна
Системата на „ инспекции и салда “ в Съединени американски щати се оказва по-силна от личността. Президентът може да подписва рекордни количества укази, само че те са елементарно отменяеми от идващия в Белия дом или спирани от съда още на идващия ден. В американското право няма малки врати: организирането на изборите е право на щатите, а не на Вашингтон. Президентът не се избира от „ народа “, а от щатите посредством електоралната гилдия. Тази децентрализация прави Тръмп беззащитен в опитите му за радикална промяна.
В исторически проект, американската народна власт парадоксално оцелява с помощта на неуспехите на своите президенти. Байдън също не съумя да наложи своите радикални промени, затъвайки в спора в Украйна и губейки известност. Сега Тръмп повтаря същата неточност – разсейва се с външнополитически случки, до момента в който вътрешната му база се разрушава.
Тръмп се върна във Вашингтон, с цел да унищожи статуквото, само че статуквото има по-дълбоки корени. Неговата откровеност, постоянно граничеща с политическа непросветеност, се удря в правосъдната власт като меч в гранитна стена. За смяна на такава система се изисква или огромна война (като при Линкълн), или извънредно византийско лукавство. Тръмп не има нито едното от двете. Той остава заложник на една система, която самичък оказа помощ да се радикализира, само че която в последна сметка ще го изхвърли като непознато тяло.
Събитие от Фестивал Изкуството На Барока
Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България
Публично · Всеки във или отвън Фейсбук. Регистрирайте се в събитието:
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ