Върховният съд на САЩ постанови, че интернет доставчикът Cox Communications

Върховният съд на Съединени американски щати постанови, че интернет доставчикът Cox Communications не може да бъде държан виновен за пиратството, осъществявано от неговите клиенти , с което постави завършек на многомилиарден правосъден спор с водещи музикални компании, измежду които Sony Music, Warner Music Group и Universal Music Group, предава " Ройтерс "

Решението на Върховният съд на Съединени американски щати е взето с цялостно единогласие (9:0) и анулира предишно разпореждане на апелативен съд , който беше разпоредил нов развой за установяване на размера на компенсациите. При възможен нов развой Cox можеше да бъде изправена пред наказания до 1,5 милиарда $.

Делото беше заведено през 2018 година от над 50 музикални лейбъла, които упрекваха доставчика, че не е подхванал задоволителни ограничения против консуматори, нарушаващи авторски права, макар получени хиляди сигнали. През 2019 година правосъдно жури във Вирджиния постанови, че Cox дължи 1 милиард $ за нарушавания върху повече от 10 000 авторски творби.

Впоследствие апелативният съд отчасти анулира това решение, като резервира тезата за така наречен " съпричастно нарушаване " (contributory infringement), само че отхвърли " съместната отговорност " (vicarious liability) и подреди нов развой за установяване на компенсацията. Сега Върховният съд дефинитивно застава на страната на интернет доставчика.

Cox аргументира, че позицията на музикалната промишленост би довела до прекалено разширение на отговорността на доставчиците и до риск от спиране на интернет достъп на почтени консуматори - в това число цели семейства, лечебни заведения, университети или публични места - поради хипотетични нарушавания от обособени лица.

Делото притегли необятна поддръжка от софтуерния бранш, като компании като Гугъл, Amazon и Microsoft застанаха зад Cox , до момента в който организации от музикалната, филмовата и издателската промишленост поддържаха ищците.

Значение на проблема

Решението има значително значение за бъдещето на интернет и авторското право.

На първо място, съдът лимитира отговорността на интернет доставчиците за дейностите на техните консуматори. Това резервира настоящия модел, при който доставчиците не са директно отговорни за нарушавания, в случай че подхващат рационални ограничения.

На второ място, решението предотвратява сюжет, при който доставчиците биха били принудени да работят като " частна полиция " на авторското право - интензивно следящи и прекъсващи достъп до интернет при подозрение за нарушавания. Това би имало съществени последствия за достъпа до интернет и съществени услуги.

На трето място, въпросът акцентира конфликта сред софтуерния бранш и промишленостите за наличие - спор, който евентуално ще продължи, изключително в изискванията на възходящо онлайн разпространяване на наличие.

В по-широк проект решението затвърждава правилото, че интернет инфраструктурата не носи автоматизирано юридическа отговорност за държанието на потребителите - позиция, която е основна за действието на цифровата стопанска система.