Върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, е задействал мащабен план за осигуряване на приемственост в управлението на фона на безпрецедентно напрежение и потенциални военни удари от страна на САЩ и Израел. Според разследване на „Ню Йорк Таймс“ (NYT), 86-годишният лидер е делегирал ключови правомощия на своя доверен съюзник Али Лариджани, превръщайки го в де факто ръководител на държавните дела.
Наследник в сянка и извънредни протоколи
Въпреки че по конституция изборът на следващ духовен лидер е в ръцете на Съвета на експертите, Хаменей вече е посочил трима висши духовници като потенциални наследници. Имена на кандидатите не се съобщават официално, но източници твърдят, че синът му Моджтаба Хаменей не е сред тях.
Междувременно Али Лариджани – бивш председател на парламента и настоящ секретар на Върховния съвет за национална сигурност – е натоварен с оперативното управление на Иран. Той ръководи дипломацията по ядрената програма, координира действията с регионални съюзници като Русия и Оман и контролира вътрешната сигурност след вълната от протести в страната.
Стратегия за оцеляване при атака
Тайният план на Хаменей, разработен в условия на строга секретност и комуникация само чрез лични пратеници, включва:
Многостепенна верига на командване: Всяка ключова военна и държавна длъжност има до четирима назначени заместници, които да поемат властта незабавно, ако титулярът бъде елиминиран.
Автономно вземане на решения: Доверени лица са упълномощени да действат самостоятелно при пълно прекъсване на комуникациите или смърт на върховния лидер.
Прехвърляне на власт към Гвардейците: Значителна част от правомощията е делегирана на Върховния съвет на Революционната гвардия (IRGC), за да се гарантира стабилността на режима при военен конфликт.
Иран на прага на историческа промяна
Разкритията за „плана Хаменей“ идват в критичен момент. САЩ и Израел открито обсъждат сценарии за „смяна на режима“ или таргетирани удари срещу иранското ръководство. В Техеран напрежението е осезаемо – армията е в най-висока степен на бойна готовност, а балистични ракети са разположени по западните граници и в Персийския залив.
Докато Лариджани се утвърждава като „кризисния мениджър“ на републиката, политическият анализатор в Техеран подчертават, че Хаменей се опитва да предотврати хаоса, който би настъпил при неговата внезапна смърт. Този ход на практика изолира избрания президент Масуд Пезешкиан, концентрирайки реалната власт в тесен кръг от лоялисти и военни.
