Край на ерата Хаменей! Аятолахът, който управляваше Иран повече 35 години
Върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей бе погубен след огромни израелски и американски въздушни удари против Техеран и други градове в страната. С това се постави завършек на ерата на един от най-влиятелните водачи на Близкия изток през последните десетилетия, чиято роля в районната политика и спорове бе основна.
В сянката на революцията, само че в абсолютния център на властта - по този начин изглеждаше политическата траектория на Хаменей. Повече от три десетилетия той бе индивидът, който имаше последната дума по всички стратегически въпроси в Ислямската република - от нуклеарната стратегия и външната политика до армията, службите и правосъдната система.
Али Хосейни Хаменей е роден на 19 април 1939 година в свещения шиитски град Мешхед в религиозно семейство. Баща му е свещеник, а още от ранна възраст бъдещият висш водач поема по пътя на богословието. Обучава се в религиозните школи на Мешхед, а по-късно продължава в семинарията в Кум - духовното сърце на шиитския ислям. Там попада под въздействието на концепциите на аятолах Рухолах Хомейни, който се трансформира в водач на съпротивата против шаха Мохамад Реза Пахлави.
През 60-те и 70-те години Хаменей бе измежду дейните съперници на монархията. Арестуван е неколкократно от тайната полиция САВАК, подлаган е на разпити и изтезания. Участието му в революционното придвижване го изстрелва измежду доближените на Хомейни след успеха на Ислямската гражданска война през 1979 година
В първите години на новата република Али Хаменей заема разнообразни висши постове, а през 1981 година става президент на Иран. Същата година оцелява при атентат, при който губи подвижността на дясната си ръка. Ключовият поврат идва на 4 юни 1989 година След гибелта на аятолах Хомейни, Съветът на специалистите избира точно Хаменей за висш водач на Ислямската република. Решението изненадва част от духовния хайлайф, защото по това време Хаменей не има най-високия набожен сан. Последвалите конституционни промени обаче укрепват позицията му и трансформират институцията на висшия водач в още по-мощен център на власт.
От този миг насетне Али Хаменей е висш главнокомандващ на въоръжените сили, управлява Революционната армия, назначава ръководителя на правосъдната власт и въздейства директно върху процеса по одобрение на претендентите за президент. Стратегическите решения в региона на защитата, външната политика и сигурността минават през неговото утвърждение.
Управлението му съответствува с едни от най-напрегнатите моменти в актуалната история на Иран. Под негов контрол страната развива и уголемява нуклеарната си стратегия, което води до тежки интернационалните наказания. През 2015 година Техеран подписва историческото нуклеарно съглашение със международните сили, само че след отдръпването на Съединени американски щати през 2018 година Иран последователно се отдръпва от част от поетите задължения. Твърдата линия към Вашингтон остава константа в реториката му, а отношението към Израел е намерено враждебно - продължение на идеологическата рамка, заложена още от Хомейни.
В районен проект Иран затвърждава позициите си като основен фактор в Близкия изток. Подкрепата за сирийския президент Башар Асад по време на гражданската война в Сирия ускорява въздействието на Техеран, само че и изостря борбата със сунитските страни и Запада. Паралелно с това страната задълбочава стратегическите си връзки с Русия и Китай, изключително в изискванията на засилена интернационална изолираност.
Вътрешнополитическият пейзаж също е белязан от разтърсвания. Протестите след изборите през 2009 година, икономическите демонстрации в края на второто десетилетие на XXI век и всеобщите безредици през 2022 година и в края на 2025 година слагат системата напрегнат. Реакцията на управляващите непроменяемо е твърда - със силово потушаване на митингите, арести и ограничавания върху връзките.
Повече от 35 години наследникът на Хомейни остана най-влиятелната фигура в Ислямската република. Неговата гибел обаче може да донесе трагични промени на политическата сцена в Иран и в целия район - от това дали ликвидирането му ще докара до вътрешни промени или нови спорове до главния въпрос - кой ще наследи властта?
Източник Дир.бг
