Дете ще може да пътува в чужбина без съгласието на единия родители до определени държави и за определен период
Върховният касационен съд (ВКС) одобри, че съдът може да позволи на малолетно дете да пътува в чужбина без единодушието на единия родител, само че единствено за избран интервал от време или до избрани страни. Това оказва се от тълкувателно решение на гражданската гилдия на съда.
Повод за него е решение на Европейския съд по правата на индивида по делото " Пенчеви против България ". В него е признато, че отводът на Върховен касационен съд да позволи безкрайно извеждане от страната за интервал от една година на малолетно дете от майка му, без единодушието на бащата, е интервенция в правото на отбрана на фамилния живот на майката и детето.
Върховните съдии одобряват, че няма по какъв начин при преценката си съдът да опази най-хубавия интерес на детето, в случай че пътуването не е предвидимо във времето и пространството. Според Върховен касационен съд произнасянето би трябвало да се случва след
обзор на съответната фамилна обстановка, както и да се прави уравновесена преценка на ползите на всяка от страните и постоянно да следва правилото, че ползите на децата са от първостепенно значение.
" При даването на позволение за пътешестване, следва изначално да бъде изключена опцията детето да бъде отведено в място на безредици, в място, където още не са отстранени последствията от скорошни естествени бедствия или в място, където въпреки и краткотрайно, не е целесъобразно пътешестване. Така би се избегнала опцията детето да бъде сложено в риск. Съдебното позволение следва да изключва и опцията българската страна да бъде лишена от всякаква опция за надзор върху дейностите на родителя, комуто са предоставени родителските права. В страни, с които България няма подписани контракти за правна помощ, които не са членки на Европейски Съюз или не са членки на Хагската спогодба от 1980 година за гражданскоправните аспекти на интернационалното похищение на деца, или които ползват законодателство, друго от светското, българската страна не би могла да подсигурява осъществяването на личните си правосъдни решения за реализиране на ограничения за персонални връзки сред детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това никога не би било в полза на детето и следва да бъде регистрирано при разискване въпроса за правосъдно позволение за пътешестване ", е записано в тълкувателното решение.
В решението се пояснява и друга наредба от фамилния кодекс - член 59, алинея 2, която планува, че в случай че съпрузите не реализиран съглашение, съдът служебно постановява при кой от тях да живеят децата и на кого от тях се дава упражняването на родителските права. Питането беше обвързвано с това дали е възможно съдът да разпореди взаимно практикуване на правата от двамата родители.
Съдът приема, че в случай че няма единодушие съдът би трябвало да го разпореди единствено на единия от тях.
" Чрез решението си по член 59, алинея 2 Семеен кодекс съдът извършва обществената си функционалност за даване на съответна отбрана на ненавършилите пълноправие деца с оглед запазването на висшите им ползи и подсигурява правната сигурност, задължавайки и най-много вменявайки отговорност на " по-добрия " (с оглед ползите на детето) родител да се грижи за тяхното директно развъждане и образование, до постигането на общо единодушие по отношение на упражняването на родителските права ", одобряват висшите съдии.
Повод за него е решение на Европейския съд по правата на индивида по делото " Пенчеви против България ". В него е признато, че отводът на Върховен касационен съд да позволи безкрайно извеждане от страната за интервал от една година на малолетно дете от майка му, без единодушието на бащата, е интервенция в правото на отбрана на фамилния живот на майката и детето.
Върховните съдии одобряват, че няма по какъв начин при преценката си съдът да опази най-хубавия интерес на детето, в случай че пътуването не е предвидимо във времето и пространството. Според Върховен касационен съд произнасянето би трябвало да се случва след
обзор на съответната фамилна обстановка, както и да се прави уравновесена преценка на ползите на всяка от страните и постоянно да следва правилото, че ползите на децата са от първостепенно значение.
" При даването на позволение за пътешестване, следва изначално да бъде изключена опцията детето да бъде отведено в място на безредици, в място, където още не са отстранени последствията от скорошни естествени бедствия или в място, където въпреки и краткотрайно, не е целесъобразно пътешестване. Така би се избегнала опцията детето да бъде сложено в риск. Съдебното позволение следва да изключва и опцията българската страна да бъде лишена от всякаква опция за надзор върху дейностите на родителя, комуто са предоставени родителските права. В страни, с които България няма подписани контракти за правна помощ, които не са членки на Европейски Съюз или не са членки на Хагската спогодба от 1980 година за гражданскоправните аспекти на интернационалното похищение на деца, или които ползват законодателство, друго от светското, българската страна не би могла да подсигурява осъществяването на личните си правосъдни решения за реализиране на ограничения за персонални връзки сред детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това никога не би било в полза на детето и следва да бъде регистрирано при разискване въпроса за правосъдно позволение за пътешестване ", е записано в тълкувателното решение.
В решението се пояснява и друга наредба от фамилния кодекс - член 59, алинея 2, която планува, че в случай че съпрузите не реализиран съглашение, съдът служебно постановява при кой от тях да живеят децата и на кого от тях се дава упражняването на родителските права. Питането беше обвързвано с това дали е възможно съдът да разпореди взаимно практикуване на правата от двамата родители.
Съдът приема, че в случай че няма единодушие съдът би трябвало да го разпореди единствено на единия от тях.
" Чрез решението си по член 59, алинея 2 Семеен кодекс съдът извършва обществената си функционалност за даване на съответна отбрана на ненавършилите пълноправие деца с оглед запазването на висшите им ползи и подсигурява правната сигурност, задължавайки и най-много вменявайки отговорност на " по-добрия " (с оглед ползите на детето) родител да се грижи за тяхното директно развъждане и образование, до постигането на общо единодушие по отношение на упражняването на родителските права ", одобряват висшите съдии.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ