Без милост! ВКС потвърди: Делото за трагедията с Ферарио Спа...
Върховният касационен съд (ВКС) удостовери присъдата от 9 години отнемане от независимост за Начо Пантелеев, приет за отговорен за причиняването на гибелта на футболния треньор Ферарио Спасов при тежка злополука.
Тричленен състав на Върховен касационен съд остави в действие въззивното решение №70 от 12 юни 2025 година, постановено от Апелативен съд – Велико Търново. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
С него се удостоверява виновността на Пантелеев за злополуката, при която на 2 ноември 2023 година почина дългогодишният треньор и някогашен футболист Ферарио Спасов.
Делото е формирано по касационна тъжба на подсъдимия Начо Пантелеев против решението на въззивния съд, като са декларирани всички учредения за инспекция по член 348, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс и са направени претенции при изискванията на алтернативност за анулация на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на атакуваното решение в посока понижаване на размера на наказването.
С присъдата на Окръжен съд-Велико Търново по н.о.х.д. № 344/2024 година подсъдимият Начо Пантелеев е приет за отговорен в това, че на 11.11.2023 година при ръководство на моторно транспортно средство (МПС) нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата - член 21, алинея 1 от Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП), движейки се със скорост 165 км/ч при позволена скорост за придвижване отвън обитаемо място 90 км/ч и провокирал пътнотранспортно произшествие с движещия се в същата посока към Велико Търново лек автомобил, ръководен от Ферарио С., с което по несъобразителност предизвикал гибелта му, като действието съставлява изключително тежък случай. На подсъдимия са наложени санкции „ отнемане от независимост “ за период от 5 години и „ отнемане от право да ръководи МПС “ за период от 5 години.
Той е приет за невиновен и е оневинен по обвиняването в останалата му част – да е нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата по член 42, алинея 2, т. 1 от ЗДвП (водач, който изпреварва, е задължен по време на изпреварването да обезпечи задоволително странично разстояние сред своето и изпреварваното транспортно средство).
С обжалваното решение на Апелативен съд първоинстанционната присъда е променена в санкционната част, като срокът на наказването „ отнемане от независимост “ е повишен от 5 на 9 години, а този на наказването „ отнемане от право да ръководи МПС “ - от 5 на 11 години. Присъдата е доказана в останалата ѝ част.
Съдебният състав на Върховен касационен съд намира подадената касационна тъжба за позволена, само че неоснователна. Според висшите съдии въззивният съд е възприел напълно откритата от първоинстанционния съд фактическа конюнктура, която не е оспорена от страните, и законосъобразно е приел, че не е належащо да бъдат събирани и проверявани нови доказателства.
Неоснователно се явява главното несъгласие в жалбата за позволено нарушаване на материалния закон във връзка с квалифициращият симптом на осъщественото закононарушение - „ изключително тежък случай “.
Касационният състав изцяло споделя и напълно се солидаризира с по този начин възприетата от предходните инстанции правна подготовка, защото детайлно са разисквани методът на реализиране на самото действие, тежестта на виновността, личността на потърпевшия и прочие, въз основа на което с съображение е признато, че с оглед обективните си свойства и детайли осъщественото надвишава елементарните случаи на същите такива закононарушения.
Според висшите съдии въззивният съд вярно е приел, че закононарушението е осъществено при по-тежката форма на несъобразителност - незаконна самоувереност, което единствено по себе си завишава както публичната заплаха на действието, по този начин и на дееца.
По отношение на възражението за очевидна неправда на наложеното наказване висшите съдии намират недоволството в тази тенденция за безпричинно. Касационният състав не установи при индивидуализацията на наказването да е пропуснато някое от смекчаващите условия или да е подценено тяхното значение и намира, че те съответно са оценени от въззивния съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд смята, че осъщественото действие се характеризира с висока степен на социална заплаха с оглед настъпилите нездравословни последствия, извънредно грубото нарушаване режима на скоростта, несъобразяване с съответната пътна конюнктура, метеорологичните условия на пътя, както и със застрашаването сигурността на останалите участници в придвижването.
Посочените голям брой предходни нарушавания на разпоредбите по ЗДвП, преобладаващата част от които са за превишаване на оптимално позволената скорост, в своята цялост постановат извода, че процесното действие не е инцидентна демонстрация на несъобразяване с нормативно откритите правила, а е реализация на тяхната неизбежна кулминационна точка, за което административно-наказателната отговорност не е оказала нужното поправително и възпитателно влияние.
Поради това избраното при изискванията на член 54 от Наказателен кодекс наказване е заслужено и в оптималната степен ще спомага за реализиране на визираните в член 36 от Наказателен кодекс цели, заради което неговото понижаване би било демонстрация на голословно състрадание.
Тричленен състав на Върховен касационен съд остави в действие въззивното решение №70 от 12 юни 2025 година, постановено от Апелативен съд – Велико Търново. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
С него се удостоверява виновността на Пантелеев за злополуката, при която на 2 ноември 2023 година почина дългогодишният треньор и някогашен футболист Ферарио Спасов.
Делото е формирано по касационна тъжба на подсъдимия Начо Пантелеев против решението на въззивния съд, като са декларирани всички учредения за инспекция по член 348, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс и са направени претенции при изискванията на алтернативност за анулация на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на атакуваното решение в посока понижаване на размера на наказването.
С присъдата на Окръжен съд-Велико Търново по н.о.х.д. № 344/2024 година подсъдимият Начо Пантелеев е приет за отговорен в това, че на 11.11.2023 година при ръководство на моторно транспортно средство (МПС) нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата - член 21, алинея 1 от Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП), движейки се със скорост 165 км/ч при позволена скорост за придвижване отвън обитаемо място 90 км/ч и провокирал пътнотранспортно произшествие с движещия се в същата посока към Велико Търново лек автомобил, ръководен от Ферарио С., с което по несъобразителност предизвикал гибелта му, като действието съставлява изключително тежък случай. На подсъдимия са наложени санкции „ отнемане от независимост “ за период от 5 години и „ отнемане от право да ръководи МПС “ за период от 5 години.
Той е приет за невиновен и е оневинен по обвиняването в останалата му част – да е нарушил разпоредбите за придвижване по пътищата по член 42, алинея 2, т. 1 от ЗДвП (водач, който изпреварва, е задължен по време на изпреварването да обезпечи задоволително странично разстояние сред своето и изпреварваното транспортно средство).
С обжалваното решение на Апелативен съд първоинстанционната присъда е променена в санкционната част, като срокът на наказването „ отнемане от независимост “ е повишен от 5 на 9 години, а този на наказването „ отнемане от право да ръководи МПС “ - от 5 на 11 години. Присъдата е доказана в останалата ѝ част.
Съдебният състав на Върховен касационен съд намира подадената касационна тъжба за позволена, само че неоснователна. Според висшите съдии въззивният съд е възприел напълно откритата от първоинстанционния съд фактическа конюнктура, която не е оспорена от страните, и законосъобразно е приел, че не е належащо да бъдат събирани и проверявани нови доказателства.
Неоснователно се явява главното несъгласие в жалбата за позволено нарушаване на материалния закон във връзка с квалифициращият симптом на осъщественото закононарушение - „ изключително тежък случай “.
Касационният състав изцяло споделя и напълно се солидаризира с по този начин възприетата от предходните инстанции правна подготовка, защото детайлно са разисквани методът на реализиране на самото действие, тежестта на виновността, личността на потърпевшия и прочие, въз основа на което с съображение е признато, че с оглед обективните си свойства и детайли осъщественото надвишава елементарните случаи на същите такива закононарушения.
Според висшите съдии въззивният съд вярно е приел, че закононарушението е осъществено при по-тежката форма на несъобразителност - незаконна самоувереност, което единствено по себе си завишава както публичната заплаха на действието, по този начин и на дееца.
По отношение на възражението за очевидна неправда на наложеното наказване висшите съдии намират недоволството в тази тенденция за безпричинно. Касационният състав не установи при индивидуализацията на наказването да е пропуснато някое от смекчаващите условия или да е подценено тяхното значение и намира, че те съответно са оценени от въззивния съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд смята, че осъщественото действие се характеризира с висока степен на социална заплаха с оглед настъпилите нездравословни последствия, извънредно грубото нарушаване режима на скоростта, несъобразяване с съответната пътна конюнктура, метеорологичните условия на пътя, както и със застрашаването сигурността на останалите участници в придвижването.
Посочените голям брой предходни нарушавания на разпоредбите по ЗДвП, преобладаващата част от които са за превишаване на оптимално позволената скорост, в своята цялост постановат извода, че процесното действие не е инцидентна демонстрация на несъобразяване с нормативно откритите правила, а е реализация на тяхната неизбежна кулминационна точка, за което административно-наказателната отговорност не е оказала нужното поправително и възпитателно влияние.
Поради това избраното при изискванията на член 54 от Наказателен кодекс наказване е заслужено и в оптималната степен ще спомага за реализиране на визираните в член 36 от Наказателен кодекс цели, заради което неговото понижаване би било демонстрация на голословно състрадание.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ