Върховният съд осъди себе си и парламента за колосална сума
Върховният касационен съд (ВКС) осъди себе си, Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор (сега Агенция за обществените предприятия и контрол) да платят обезщетение, което с лихвите и разноските надвишава 1 000 000 лева, на компания, изгубила собствеността си поради работил с години закон, който опонира на правото на Европейския съюз, заяви " Лекс ".
В основата на проблема стои анулираният едвам през 2015 година текст от Закона за приватизация и следприватизационен надзор, който даваше опция на страната посредством организацията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното сдружение за неизпълнени отговорности на купувача по приватизационен контракт.
Въпросната наредба е приложена по отношение на старозагорското сдружение " Завод за каучукови уплътнители " АД. Бившето държавно дружество е приватизирано и първо през 1998 година 19% от капитала му придобива " ЗКУ-98 " АД. После главният пакет акции става благосъстоятелност на холдинг " Загора " ООД и холдинг " Център " АД. В следствие след нарастване на капитала собствеността на " ЗКУ-98 " в " Завод за каучукови уплътнители " пада до 11 на 100 от акциите. " ЗКУ-98 " АД обаче не извършва отговорностите си по приватизационния контракт и организацията за приватизация запорира всички акции на сдружението в " Завод за каучукови уплътнители " и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими парцели на бившето държавно дружество.
" ЗКУ-98 " апелира и на първа инстанция - Окръжният съд в Стара Загора прогласява ипотеката за оскъдна, само че Пловдивският апелативен съд анулира решението му, а Върховен касационен съд не позволява делото до касация. И също така, макар настояването на сдружението, Върховен касационен съд не насочва преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз. Така на 28 юни 2010 година с определението на висшите съдии е комплициран завършек на първата част от проточилата се още над 10 години сага на " ЗКУ ". Агенцията за приватизация продава индустриална, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. Предприятието, което не може да работи без тях, подписва контракт за наем на парцелите с новия им притежател, който ги е купил на обществената обмен.
Дружеството обаче не се отхвърля и откакто не е съумяло да стигне до съда в Люксембург, сезира Европейската комисия и точно по неговата тъжба през 2012 година тя открива процедура за нарушаване против България. Пред опасност от наказания, само че след три години отсрочване, през юни 2015 година Народното събрание анулира противоречивия текст от приватизационния закон. Преди да го направи дефинитивно, в продължение на две години Народното събрание държа на трупчета законопроекта - признат на първо четене, само че необмислен на второ, и се наложи и друга компания да се оплаче на Европейска комисия, с цел да бъде анулирана противоречащата на правото на Европейски Съюз наредба.
Междувременно " ЗКУ " завежда дело, в което упорства да бъде обезщетено за вредите, които е претърпяло. Ответници по него в началото бяха Народното събрание, Върховен касационен съд, Пловдивският апелативен съд (впоследствие отпада като ответник) и организацията за приватизация. То желае те да му платят парцелите, които е изгубило, както и сумите за наем, които е било насила да заплаща. И в последна сметка Върховен касационен съд отсъжда в интерес на сдружението.
Върховният съд написа, че е отговорност на Народното събрание признатите закони да подхождат на правото на Европейски Съюз.
" Това респектиращо с юридическата си аргументация решение на Върховен касационен съд е доказателство, че България към този момент освен де юре, само че и в действителност е интегрирана в европейския правопорядък ", разяснява юрист Михаил Екимджиев, който дружно с юрист Катина Бончева, съставлява дружеството-ищец. " Разбира се, както множеството такива постижения, това не стана елементарно и без опозиция. Това е типично стратегическо дело, което сподели, че вследствие на систематичен правозащитен напън, изразяващ се в завеждане на десетки каузи, в голям брой публикации и изявления, може да се стигне до промени в закона, в правосъдната процедура и най-важното – до смяна в манталитета, позволяваща правосъдни решения да бъдат основани на правила на правото на Европейски Съюз, даже когато няма съответна норма в националния закон ", сподели още той. И добави, че е впечатляващо, че с изключение на Върховен касационен съд значителен принос за развиването на правото имат и Окръжният съд в Ямбол и Апелативният съд в Бургас.
В основата на проблема стои анулираният едвам през 2015 година текст от Закона за приватизация и следприватизационен надзор, който даваше опция на страната посредством организацията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното сдружение за неизпълнени отговорности на купувача по приватизационен контракт.
Въпросната наредба е приложена по отношение на старозагорското сдружение " Завод за каучукови уплътнители " АД. Бившето държавно дружество е приватизирано и първо през 1998 година 19% от капитала му придобива " ЗКУ-98 " АД. После главният пакет акции става благосъстоятелност на холдинг " Загора " ООД и холдинг " Център " АД. В следствие след нарастване на капитала собствеността на " ЗКУ-98 " в " Завод за каучукови уплътнители " пада до 11 на 100 от акциите. " ЗКУ-98 " АД обаче не извършва отговорностите си по приватизационния контракт и организацията за приватизация запорира всички акции на сдружението в " Завод за каучукови уплътнители " и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими парцели на бившето държавно дружество.
" ЗКУ-98 " апелира и на първа инстанция - Окръжният съд в Стара Загора прогласява ипотеката за оскъдна, само че Пловдивският апелативен съд анулира решението му, а Върховен касационен съд не позволява делото до касация. И също така, макар настояването на сдружението, Върховен касационен съд не насочва преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз. Така на 28 юни 2010 година с определението на висшите съдии е комплициран завършек на първата част от проточилата се още над 10 години сага на " ЗКУ ". Агенцията за приватизация продава индустриална, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. Предприятието, което не може да работи без тях, подписва контракт за наем на парцелите с новия им притежател, който ги е купил на обществената обмен.
Дружеството обаче не се отхвърля и откакто не е съумяло да стигне до съда в Люксембург, сезира Европейската комисия и точно по неговата тъжба през 2012 година тя открива процедура за нарушаване против България. Пред опасност от наказания, само че след три години отсрочване, през юни 2015 година Народното събрание анулира противоречивия текст от приватизационния закон. Преди да го направи дефинитивно, в продължение на две години Народното събрание държа на трупчета законопроекта - признат на първо четене, само че необмислен на второ, и се наложи и друга компания да се оплаче на Европейска комисия, с цел да бъде анулирана противоречащата на правото на Европейски Съюз наредба.
Междувременно " ЗКУ " завежда дело, в което упорства да бъде обезщетено за вредите, които е претърпяло. Ответници по него в началото бяха Народното събрание, Върховен касационен съд, Пловдивският апелативен съд (впоследствие отпада като ответник) и организацията за приватизация. То желае те да му платят парцелите, които е изгубило, както и сумите за наем, които е било насила да заплаща. И в последна сметка Върховен касационен съд отсъжда в интерес на сдружението.
Върховният съд написа, че е отговорност на Народното събрание признатите закони да подхождат на правото на Европейски Съюз.
" Това респектиращо с юридическата си аргументация решение на Върховен касационен съд е доказателство, че България към този момент освен де юре, само че и в действителност е интегрирана в европейския правопорядък ", разяснява юрист Михаил Екимджиев, който дружно с юрист Катина Бончева, съставлява дружеството-ищец. " Разбира се, както множеството такива постижения, това не стана елементарно и без опозиция. Това е типично стратегическо дело, което сподели, че вследствие на систематичен правозащитен напън, изразяващ се в завеждане на десетки каузи, в голям брой публикации и изявления, може да се стигне до промени в закона, в правосъдната процедура и най-важното – до смяна в манталитета, позволяваща правосъдни решения да бъдат основани на правила на правото на Европейски Съюз, даже когато няма съответна норма в националния закон ", сподели още той. И добави, че е впечатляващо, че с изключение на Върховен касационен съд значителен принос за развиването на правото имат и Окръжният съд в Ямбол и Апелативният съд в Бургас.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ