ВКС осъди себе си, Парламента и агенцията за приватизация за над 1 милион лева
Върховният касационен съд (ВКС) осъди себе си, Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор (сега Агенция за обществените предприятия и контрол) да платят обезщетение, което с лихвите и разноските надвишава 1 000 000 лева, на компания, изгубила собствеността си поради работил с години закон, който опонира на правото на Европейския съюз (), установи инспекция на профилирания в правото уебсайт " Лекс ".
„ Това респектиращо с юридическата си аргументация решение на Върховен касационен съд е доказателство, че България към този момент освен де юре, само че и в действителност е интегрирана в европейския правопорядък. Разбира се, както множеството такива постижения, това не стана елементарно и без опозиция. Това е типично стратегическо дело, което сподели, че вследствие на систематичен правозащитен напън, изразяващ се в завеждане на десетки каузи, в голям брой публикации и изявления, може да се стигне до промени в закона, в правосъдната процедура и най-важното – до смяна в манталитета, позволяваща правосъдни решения да бъдат основани на правила на правото на Европейски Съюз, даже когато няма съответна норма в националния закон. Впечатляващо е, че с изключение на Върховен касационен съд, значителен принос за развиването на правото имат и Ямболският областен съд, и Бургаският апелативен съд “, съобщи юрист Михаил Екимджиев, който дружно с юрист Катина Бончева, която е водещ юрист по делото, съставлява дружеството-ищец „ Завод за каучукови уплътнители “ АД, на което в този момент висшият съд, Народното събрание и организацията за приватизация дължат обезщетение.
В основата на проблема стои анулираният едвам през 2015 година §8 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСК). Той даваше опция на страната посредством организацията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното сдружение за неизпълнени отговорности на купувача по контракт, подписан на съображение чл.25 от анулирания Закон за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия.
Първата фаза на една невиждана сага
Въпросната наредба е приложена по отношение на старозагорското сдружение „ Завод за каучукови уплътнители “ АД. Бившето държавно дружество е приватизирано и първо през 1998 година 19% от капитала му придобива „ ЗКУ-98 “ АД. После главният пакет акции става благосъстоятелност на холдинг „ Загора “ ООД и холдинг „ Център “ АД. В следствие след нарастване на капитала собствеността на „ ЗКУ-98 “ в „ Завод за каучукови уплътнители “ пада до 11 на 100 от акциите. „ ЗКУ-98 “ АД обаче не извършва отговорностите си по приватизационния контракт и организацията за приватизация запорира всички акции на „ ЗКУ-98 “ в „ Завод за каучукови уплътнители “ и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими парцели на бившето държавно дружество. Правното съображение за ипотеката е §8 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗПСК.
„ ЗКУ “ апелира и първата инстанция – Старозагорският областен съд прогласява ипотеката за оскъдна, само че Пловдивският апелативен съд анулира решението му, а Върховен касационен съд не позволява делото до касация. И също така, макар настояването на сдружението, Върховен касационен съд не насочва преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз. Така на 28 юни 2010 година с определението на висшите съдии е комплициран завършек на първата част от проточилата се още над 10 години сага на „ ЗКУ “. Агенцията за приватизация продава индустриална, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. Предприятието, което не може да работи без тях, подписва контракт за наем на парцелите с новия им притежател, който ги е купил на обществената обмен.
Дружеството обаче не се отхвърля и откакто не е съумяло да стигне до съда в Люксембург, сезира Европейската комисия и точно по неговата тъжба през 2012 година тя открива процедура за нарушаване против България. Пред опасност от наказания, само че след три години отсрочване, през юни 2015 година Народното събрание анулира §8 от ЗПСК. Преди да го направи дефинитивно в продължение на две години Народното събрание „ държа на трупчета “ законопроекта (приет на първо четене, само че необмислен на второ) и се наложи и друга компания да се оплаче на Европейска комисия, с цел да бъде анулирана противоречащата на правото на Европейски Съюз наредба.
Втората фаза – неслучилото се тълкувателно решение, решението на Съд на Европейския съюз и измененията в ЗОДОВ
Още преди анулацията на §8 от ЗПСК „ ЗКУ “ завежда дело, в което упорства да бъде обезщетено за вредите, които е претърпяло от приложението му. Ответници по него в началото бяха Народното събрание, Върховен касационен съд, Пловдивският апелативен съд (впоследствие отпада като ответник) и организацията за приватизация. То желае те да му платят парцелите, които е изгубило, както и сумите за наем, които е било насила да заплаща. Общо претенцията е за 712 115 лева
Според „ Завод за каучукови уплътнители “ българските управляващи са позволили две групи нарушавания на правото на Европейски Съюз. Първото е нарушаване на член 63 от Договор за функционирането на Европейския съюз, който постановява възбрана за ограничавания върху придвижването на капитали сред страните членки на Европейски Съюз и сред страните членки и трети страни. А второто е нарушаване на правилото за изключителна компетентност на Съда на Европейски Съюз да пояснява правото на съюза, според процедурата по член 267 от Договор за функционирането на Европейския съюз за отправяне на преюдициално питане.
Дружеството печели желае си на първа и втора инстанция – Окръжен съд – Ямбол и Апелативен съд – Бургас. И по този начин делото стига до Върховен касационен съд. Годината е 2016 година и §8 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗПСК е анулиран, само че никой не знае по какъв начин би трябвало да се водят каузи против страната за нарушаване на правото на Европейски Съюз. Дали исковете би трябвало да са по Закона за отговорностите и договорите, дали по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), дали пред общите, или пред административните съдилища. Затова година по-рано по искане на Висшия адвокатски съвет е формирано взаимно тълкувателно дело на Върховен касационен съд и Върховния административен съд, което би трябвало да им отговори. Заради него делото на „ ЗКУ “ против самия Върховен касационен съд, Народното събрание и Агенцията за приватизация е спряно.
Преди Върховен касационен съд и Върховен административен съд да се произнесат по тълкувателното дело обаче Административен съд – Варна насочи преюдициално питане до Съд на Европейския съюз със същите въпроси, които стоят пред висшите съдии и затова тълкувателното дело също беше спряно. И по този начин до октомври 2018 година, когато съдът в Люксембург се произнесе и съобщи, че България би трябвало да откри във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от страната за нарушение на правото на Европейски Съюз (повече за решението на Съд на Европейския съюз виж ). Решението на Съд на Европейския съюз пришпори законодателя и през 2019 година бяха признати промени в ЗОДОВ, с които беше регламентиран редът за търсене на обезщетение за вреди от страната, когато нейни органи са погазили правото на Европейски Съюз (повече виж ).
И след още година Върховен касационен съд възобнови делото на „ ЗКУ “.
Решението на Върховен касационен съд
В окончателното решение по проблема висшите съдии Борислав Белазелков (председател на състава и докладчик), Борис Илиев и Димитър Димитров особено разясняват отговорността на Върховен касационен съд за нарушение на правото на Европейски Съюз.
„ Положението на Върховен касационен съд, като висшата националната пълномощия, която се произнася като последна инстанция по отнесения до нея юридически спор не изключва опцията иск за отговорността на страната за вреди, породени от нарушаване на правото на Европейския съюз да бъде предявен против него, като процесуален субституент на страната, когато се претендира нарушаването на правото на Европейския съюз да произтича от практиката на този съд. Не съставлява спънка за това и събитието, че в случай че въззивното решение по желае за обезщетение предстои на касационно обжалване и то бъде позволено, от Върховен касационен съд ще бъде прегледан и искът за обезщетение, защото двете каузи имат разнообразни страни и друг предмет. Единствената правна последица от това, че първото дело е прегледано от съдии от състава на Върховен касационен съд е, че второто дело не може да бъде разпределено за разглеждане от същите съдии, а в случай че са налице други учредения за отказ на съдиите, на които делото е разпределено, те са длъжни служебно да се отведат от неговото разглеждане “, декларират те.
А по-късно се стопират на задължението на съда, който преглежда дело като последна инстанция, да насочи преюдициално питане и показват, че то е диференцирано. „ Той е задължен да насочи такова питане, когато се сложи въпрос за валидността на акт на органите на Европейския съюз и в случай че възникне подозрение за сходството на закон с правото на Европейския съюз, макар че Конституционният съд в свое решение е приел, че противоречие няма “, пишат Белазелков, Илиев и Димитров и показват, че питане не се насочва единствено в случай че смисълът на наредбата или акта са толкоз ясни, че не будят никакво подозрение, което разрешава да се одобри без съмнение, че несъгласие съществува или не.
И акцентират: „ Когато е неотложно Върховният касационен съд да насочи преюдициално питане, той може да направи това, както в производството по допускане на касационното обжалване, по този начин и в производството по разглеждане касационната тъжба. Запитването следва да бъде отправено в производството по допускане на касационното обжалване, когато някой от повдигнатите правни въпроси е за сходството на използвана към разногласието наредба от националното право с правото на Европейския съюз; а в производството по разглеждане касационната тъжба – когато някое от касационните недоволства е за сходството на използвана към разногласието наредба от националното право с правото на Европейския съюз (от такова касационно недоволство може да не е изведен юридически въпрос) “.
Що се отнася до Народното събрание Върховен касационен съд декларира, че е негова отговорност признатите закони да подхождат на правото на Европейски Съюз. „ Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на страната по исковете за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, произлизащо от приемането и поддържането на народен закон, който се претендира да опонира на правото на Европейския съюз. Международните контракти и правото на Европейския съюз имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират и това преимущество се зачита директно, както от съда, по този начин и от всеки различен правоприлагащ орган “, акцентират висшите съдии.
Те изясняват, че това, че всеки правоприлагащ – от локалната и държавната администрация до Конституционния съд, може да преценя сходството на даден закон с правото на Европейски Съюз, „ не освобождава, нито Народното събрание от отговорността, че е приело или поддържа националния закон в противоречие с правото на Европейския съюз, нито страната – от отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил дейно и вреди са породени “.
„ Причинният развой стартира от приемането или поддържането в националното право на норма, която опонира на правото на Европейския съюз и минава без спиране до нейното приложение и реализирането на съответните отрицателни последствия. Поведението на другите държавни органи в този породен развой има значение само за процесуалната им легитимация да дават отговор като ответници по желае за обезщетение “, сочи Върховен касационен съд.
Що се отнася до съществувалата в ЗПСК опция да бъде вписана и осъществена законна ипотека върху имущество на комерсиално сдружение за дълг на негов акционер, в решението се декларира, че тя е била „ ограничаване на свободното придвижване на капитали по смисъла на член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз и свободното право на определяне по смисъла на член 49 Договор за функционирането на Европейския съюз, защото разрешава в полза на страната едно лице да отговоря с имуществото си за обвързване на друго лице, без първото да е учредило по своя воля съответно действително поръчителство на непознатия дълг “. „ Реализирането на такава опция не може да не засегне активността на сдружението и е от естество да разубеди и да възпре други лица да влагат в съответната държава-членка. …Показателно за смисъла на позволеното нарушаване е събитието, че е нарушено първично право на Европейския съюз, уреждащо значими правни отношения – свободното придвижване на капитали и свободното право на определяне, накърнението на тези права се състои в тяхното непризнаване (а не например в задоволително затрудняване на реализирането им), както и събитието, че анулацията на § 8 Преходни и заключителни разпоредби ЗИД ЗПСК е призната от Народното събрание като мярка в процедура за нарушаване № 2012/4002 за премахване на установеното от Европейската комисия противоречие с наредбите на Договор за функционирането на Европейския съюз “, се акцентира в решението.
Върховен касационен съд приема, че с въвеждането в българското законодателство на § 8 ПР ЗИД ЗПСК от Народното събрание и с използването на тази норма от Агенцията за приватизация несъмнено е позволено съществено нарушаване на правото на Европейски Съюз, което е съображение да бъде ангажирана отговорността на страната в тяхно лице. И особено акцентира, че Народно събрание е отменило наредба с три години забавяне.
„ За породените вреди дава отговор страната, защото увреждащото действие съставлява нарушаване на правото на Европейския съюз, което легитимира като надлежни ответници по делото Народното събрание, чието болшинство е поддържало след 01.01.2007 година в националното право съществуването на норма, която опонира на правото на Европейския съюз, Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор, по чието искане е вписана и осъществена оспорваната законна ипотека върху парцелите на ищеца и Върховният касационен съд, който е приел, че първичното право на Европейския съюз не урежда обществените връзки сред държавата-членка и нейните жители. Нарушението е значително, освен тъй като е осъществено при неполагане на дължимата грижа (презумпцията по за виновност член 45, алинея 2 Закон за задълженията и договорите нито е оспорена, нито оборена), само че и съгласно обективните детайли от фактическия състав на деликта. Държавните органи – ответници по исковете дават отговор солидарно, тъй като надлежното обезщетение е дължимо от еднакъв юридически индивид – страната “, заключава Върховен касационен съд.
В решението висшите съдии в детайли проучват каква е вредата, породена на „ ЗКУ “ и стигат до извода, че тя е равна на пазарната стойност на парцелите му, продадени на обществен търг от Агенцията за приватизация. Т.е. 532 000 лева Към тази сума обаче би трябвало да се прибавят 136 399 лв. обезщетение за забавено осъществяване на парично обвързване на съображение член 86, алинея 1 Закон за задълженията и договорите, както и 80 379 лв. разходи по отплата за всички инстанции. А с лихвите от завеждането на делото до през днешния ден сумата става над 1 000 000 лв. и всеки месец закъснение на изплащането ѝ ще я усилва.
„ Това респектиращо с юридическата си аргументация решение на Върховен касационен съд е доказателство, че България към този момент освен де юре, само че и в действителност е интегрирана в европейския правопорядък. Разбира се, както множеството такива постижения, това не стана елементарно и без опозиция. Това е типично стратегическо дело, което сподели, че вследствие на систематичен правозащитен напън, изразяващ се в завеждане на десетки каузи, в голям брой публикации и изявления, може да се стигне до промени в закона, в правосъдната процедура и най-важното – до смяна в манталитета, позволяваща правосъдни решения да бъдат основани на правила на правото на Европейски Съюз, даже когато няма съответна норма в националния закон. Впечатляващо е, че с изключение на Върховен касационен съд, значителен принос за развиването на правото имат и Ямболският областен съд, и Бургаският апелативен съд “, съобщи юрист Михаил Екимджиев, който дружно с юрист Катина Бончева, която е водещ юрист по делото, съставлява дружеството-ищец „ Завод за каучукови уплътнители “ АД, на което в този момент висшият съд, Народното събрание и организацията за приватизация дължат обезщетение.
В основата на проблема стои анулираният едвам през 2015 година §8 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСК). Той даваше опция на страната посредством организацията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното сдружение за неизпълнени отговорности на купувача по контракт, подписан на съображение чл.25 от анулирания Закон за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия.
Първата фаза на една невиждана сага
Въпросната наредба е приложена по отношение на старозагорското сдружение „ Завод за каучукови уплътнители “ АД. Бившето държавно дружество е приватизирано и първо през 1998 година 19% от капитала му придобива „ ЗКУ-98 “ АД. После главният пакет акции става благосъстоятелност на холдинг „ Загора “ ООД и холдинг „ Център “ АД. В следствие след нарастване на капитала собствеността на „ ЗКУ-98 “ в „ Завод за каучукови уплътнители “ пада до 11 на 100 от акциите. „ ЗКУ-98 “ АД обаче не извършва отговорностите си по приватизационния контракт и организацията за приватизация запорира всички акции на „ ЗКУ-98 “ в „ Завод за каучукови уплътнители “ и по нейно искане е вписана законна ипотека върху всички недвижими парцели на бившето държавно дружество. Правното съображение за ипотеката е §8 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗПСК.
„ ЗКУ “ апелира и първата инстанция – Старозагорският областен съд прогласява ипотеката за оскъдна, само че Пловдивският апелативен съд анулира решението му, а Върховен касационен съд не позволява делото до касация. И също така, макар настояването на сдружението, Върховен касационен съд не насочва преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз. Така на 28 юни 2010 година с определението на висшите съдии е комплициран завършек на първата част от проточилата се още над 10 години сага на „ ЗКУ “. Агенцията за приватизация продава индустриална, складова и обслужваща база на завода за каучукови уплътнители. Предприятието, което не може да работи без тях, подписва контракт за наем на парцелите с новия им притежател, който ги е купил на обществената обмен.
Дружеството обаче не се отхвърля и откакто не е съумяло да стигне до съда в Люксембург, сезира Европейската комисия и точно по неговата тъжба през 2012 година тя открива процедура за нарушаване против България. Пред опасност от наказания, само че след три години отсрочване, през юни 2015 година Народното събрание анулира §8 от ЗПСК. Преди да го направи дефинитивно в продължение на две години Народното събрание „ държа на трупчета “ законопроекта (приет на първо четене, само че необмислен на второ) и се наложи и друга компания да се оплаче на Европейска комисия, с цел да бъде анулирана противоречащата на правото на Европейски Съюз наредба.
Втората фаза – неслучилото се тълкувателно решение, решението на Съд на Европейския съюз и измененията в ЗОДОВ
Още преди анулацията на §8 от ЗПСК „ ЗКУ “ завежда дело, в което упорства да бъде обезщетено за вредите, които е претърпяло от приложението му. Ответници по него в началото бяха Народното събрание, Върховен касационен съд, Пловдивският апелативен съд (впоследствие отпада като ответник) и организацията за приватизация. То желае те да му платят парцелите, които е изгубило, както и сумите за наем, които е било насила да заплаща. Общо претенцията е за 712 115 лева
Според „ Завод за каучукови уплътнители “ българските управляващи са позволили две групи нарушавания на правото на Европейски Съюз. Първото е нарушаване на член 63 от Договор за функционирането на Европейския съюз, който постановява възбрана за ограничавания върху придвижването на капитали сред страните членки на Европейски Съюз и сред страните членки и трети страни. А второто е нарушаване на правилото за изключителна компетентност на Съда на Европейски Съюз да пояснява правото на съюза, според процедурата по член 267 от Договор за функционирането на Европейския съюз за отправяне на преюдициално питане.
Дружеството печели желае си на първа и втора инстанция – Окръжен съд – Ямбол и Апелативен съд – Бургас. И по този начин делото стига до Върховен касационен съд. Годината е 2016 година и §8 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗПСК е анулиран, само че никой не знае по какъв начин би трябвало да се водят каузи против страната за нарушаване на правото на Европейски Съюз. Дали исковете би трябвало да са по Закона за отговорностите и договорите, дали по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), дали пред общите, или пред административните съдилища. Затова година по-рано по искане на Висшия адвокатски съвет е формирано взаимно тълкувателно дело на Върховен касационен съд и Върховния административен съд, което би трябвало да им отговори. Заради него делото на „ ЗКУ “ против самия Върховен касационен съд, Народното събрание и Агенцията за приватизация е спряно.
Преди Върховен касационен съд и Върховен административен съд да се произнесат по тълкувателното дело обаче Административен съд – Варна насочи преюдициално питане до Съд на Европейския съюз със същите въпроси, които стоят пред висшите съдии и затова тълкувателното дело също беше спряно. И по този начин до октомври 2018 година, когато съдът в Люксембург се произнесе и съобщи, че България би трябвало да откри във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от страната за нарушение на правото на Европейски Съюз (повече за решението на Съд на Европейския съюз виж ). Решението на Съд на Европейския съюз пришпори законодателя и през 2019 година бяха признати промени в ЗОДОВ, с които беше регламентиран редът за търсене на обезщетение за вреди от страната, когато нейни органи са погазили правото на Европейски Съюз (повече виж ).
И след още година Върховен касационен съд възобнови делото на „ ЗКУ “.
Решението на Върховен касационен съд
В окончателното решение по проблема висшите съдии Борислав Белазелков (председател на състава и докладчик), Борис Илиев и Димитър Димитров особено разясняват отговорността на Върховен касационен съд за нарушение на правото на Европейски Съюз.
„ Положението на Върховен касационен съд, като висшата националната пълномощия, която се произнася като последна инстанция по отнесения до нея юридически спор не изключва опцията иск за отговорността на страната за вреди, породени от нарушаване на правото на Европейския съюз да бъде предявен против него, като процесуален субституент на страната, когато се претендира нарушаването на правото на Европейския съюз да произтича от практиката на този съд. Не съставлява спънка за това и събитието, че в случай че въззивното решение по желае за обезщетение предстои на касационно обжалване и то бъде позволено, от Върховен касационен съд ще бъде прегледан и искът за обезщетение, защото двете каузи имат разнообразни страни и друг предмет. Единствената правна последица от това, че първото дело е прегледано от съдии от състава на Върховен касационен съд е, че второто дело не може да бъде разпределено за разглеждане от същите съдии, а в случай че са налице други учредения за отказ на съдиите, на които делото е разпределено, те са длъжни служебно да се отведат от неговото разглеждане “, декларират те.
А по-късно се стопират на задължението на съда, който преглежда дело като последна инстанция, да насочи преюдициално питане и показват, че то е диференцирано. „ Той е задължен да насочи такова питане, когато се сложи въпрос за валидността на акт на органите на Европейския съюз и в случай че възникне подозрение за сходството на закон с правото на Европейския съюз, макар че Конституционният съд в свое решение е приел, че противоречие няма “, пишат Белазелков, Илиев и Димитров и показват, че питане не се насочва единствено в случай че смисълът на наредбата или акта са толкоз ясни, че не будят никакво подозрение, което разрешава да се одобри без съмнение, че несъгласие съществува или не.
И акцентират: „ Когато е неотложно Върховният касационен съд да насочи преюдициално питане, той може да направи това, както в производството по допускане на касационното обжалване, по този начин и в производството по разглеждане касационната тъжба. Запитването следва да бъде отправено в производството по допускане на касационното обжалване, когато някой от повдигнатите правни въпроси е за сходството на използвана към разногласието наредба от националното право с правото на Европейския съюз; а в производството по разглеждане касационната тъжба – когато някое от касационните недоволства е за сходството на използвана към разногласието наредба от националното право с правото на Европейския съюз (от такова касационно недоволство може да не е изведен юридически въпрос) “.
Що се отнася до Народното събрание Върховен касационен съд декларира, че е негова отговорност признатите закони да подхождат на правото на Европейски Съюз. „ Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на страната по исковете за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, произлизащо от приемането и поддържането на народен закон, който се претендира да опонира на правото на Европейския съюз. Международните контракти и правото на Европейския съюз имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират и това преимущество се зачита директно, както от съда, по този начин и от всеки различен правоприлагащ орган “, акцентират висшите съдии.
Те изясняват, че това, че всеки правоприлагащ – от локалната и държавната администрация до Конституционния съд, може да преценя сходството на даден закон с правото на Европейски Съюз, „ не освобождава, нито Народното събрание от отговорността, че е приело или поддържа националния закон в противоречие с правото на Европейския съюз, нито страната – от отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил дейно и вреди са породени “.
„ Причинният развой стартира от приемането или поддържането в националното право на норма, която опонира на правото на Европейския съюз и минава без спиране до нейното приложение и реализирането на съответните отрицателни последствия. Поведението на другите държавни органи в този породен развой има значение само за процесуалната им легитимация да дават отговор като ответници по желае за обезщетение “, сочи Върховен касационен съд.
Що се отнася до съществувалата в ЗПСК опция да бъде вписана и осъществена законна ипотека върху имущество на комерсиално сдружение за дълг на негов акционер, в решението се декларира, че тя е била „ ограничаване на свободното придвижване на капитали по смисъла на член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз и свободното право на определяне по смисъла на член 49 Договор за функционирането на Европейския съюз, защото разрешава в полза на страната едно лице да отговоря с имуществото си за обвързване на друго лице, без първото да е учредило по своя воля съответно действително поръчителство на непознатия дълг “. „ Реализирането на такава опция не може да не засегне активността на сдружението и е от естество да разубеди и да възпре други лица да влагат в съответната държава-членка. …Показателно за смисъла на позволеното нарушаване е събитието, че е нарушено първично право на Европейския съюз, уреждащо значими правни отношения – свободното придвижване на капитали и свободното право на определяне, накърнението на тези права се състои в тяхното непризнаване (а не например в задоволително затрудняване на реализирането им), както и събитието, че анулацията на § 8 Преходни и заключителни разпоредби ЗИД ЗПСК е призната от Народното събрание като мярка в процедура за нарушаване № 2012/4002 за премахване на установеното от Европейската комисия противоречие с наредбите на Договор за функционирането на Европейския съюз “, се акцентира в решението.
Върховен касационен съд приема, че с въвеждането в българското законодателство на § 8 ПР ЗИД ЗПСК от Народното събрание и с използването на тази норма от Агенцията за приватизация несъмнено е позволено съществено нарушаване на правото на Европейски Съюз, което е съображение да бъде ангажирана отговорността на страната в тяхно лице. И особено акцентира, че Народно събрание е отменило наредба с три години забавяне.
„ За породените вреди дава отговор страната, защото увреждащото действие съставлява нарушаване на правото на Европейския съюз, което легитимира като надлежни ответници по делото Народното събрание, чието болшинство е поддържало след 01.01.2007 година в националното право съществуването на норма, която опонира на правото на Европейския съюз, Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор, по чието искане е вписана и осъществена оспорваната законна ипотека върху парцелите на ищеца и Върховният касационен съд, който е приел, че първичното право на Европейския съюз не урежда обществените връзки сред държавата-членка и нейните жители. Нарушението е значително, освен тъй като е осъществено при неполагане на дължимата грижа (презумпцията по за виновност член 45, алинея 2 Закон за задълженията и договорите нито е оспорена, нито оборена), само че и съгласно обективните детайли от фактическия състав на деликта. Държавните органи – ответници по исковете дават отговор солидарно, тъй като надлежното обезщетение е дължимо от еднакъв юридически индивид – страната “, заключава Върховен касационен съд.
В решението висшите съдии в детайли проучват каква е вредата, породена на „ ЗКУ “ и стигат до извода, че тя е равна на пазарната стойност на парцелите му, продадени на обществен търг от Агенцията за приватизация. Т.е. 532 000 лева Към тази сума обаче би трябвало да се прибавят 136 399 лв. обезщетение за забавено осъществяване на парично обвързване на съображение член 86, алинея 1 Закон за задълженията и договорите, както и 80 379 лв. разходи по отплата за всички инстанции. А с лихвите от завеждането на делото до през днешния ден сумата става над 1 000 000 лв. и всеки месец закъснение на изплащането ѝ ще я усилва.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ