ВКС окончателно постанови: Прокуратурата трябва да плати солидно обещетение на ген.Шивиков
Върховният касационен съд (ВКС) дефинитивно постанови: прокуратурата би трябвало да заплати 80 000 лв. обезщетение на военачалник Димитър Шивиков поради воденото против него дело за длъжностно заграбване на военно имущество.
Прочетете още
Съдебната сага продължи 6 години и мина през всички инстанции. Припомняме че обвиняването против Шивиков беше обвързвано с одеяла, якета, панталони, зимни комплекти, спортни екипи и други консумативи, които били предоставени на всеки контингент и трябвало да бъдат раздадени като безплатна помощ за локалното население.
В края на задачата част от това имущество е останало нераздадено и е върнато в България, като точно поради него Шивиков е упрекнат в заграбване. По делото обаче е открито, че за тези нераздадени детски облекла и одеяла, у военнослужещите зародила концепция да ги пренесат в България и да ги дарят на деца от домове за сираци, които взели участие в изпращането на контингента в Афганистан. Идеята била докладвана на Шивиков, той се съгласил, само че наредил това да бъде разисквано в ротата и всички приели концепцията без възражения.
На 24 август 2010 година на летището в Пловдив пристигнали 104 одеяла с емблемата на ИСАФ, 87 зимни комплекта – яке с панталон, ръкавици, шал и шапка на ИСАФ, 104 зимни якета, 135 спортни екипи с надпис Афганистан, 20 топки и 18 походни кревати.
Военна полиция обаче открила нарушавания и последвала инспекция от Министерството на защитата, съгласно която е налице „ незаконен импорт на имущество, принадлежащо на съдружен сътрудник “.
Шивиков беше упрекнат, че е направил и документно закононарушение, като в разказа на товара записал, че това е доставка по линия на „ Гражданско-военното съдействие “.
Той чу присъдата „ Невинен ” и по още едно водено против него дело, а точно за о е за длъжностни закононарушения, с които съгласно обвиняването е предизвикал имуществени вреди на Сухопътните войски за близо 44 000 лв..
Става дума за предоставено от него полево съоръжение на общините в Карлово, Клисура, Калофер и на локалното ловно сдружение. Според обвиняването Шивиков е предоставял палатки, тави, черпаци и друга посуда, за която не бил желан наем. Военнослужещи пък били изпращани да оказват помощ в подготвяне на храна за тържества, като генералът ги компенсирал единствено с почивни дни.
Едно от обвиняванията беше обвързвано с това, че Шивиков изпратил бойци да ремонтират жилището му. След това от отбраната му обясниха, че генералът е кум на единия от военните, които са помагали и това е станало в неработно време.
Шивиков беше разгласен за почтен и по третото дело против него. В този развой, който течеше във Военния съд в Пловдив, ген. Шивиков беше упрекнат, че е ощетил Командването на Сухопътните войски, като не е желал пари от общини като Карлово, Калофер и Сопот за присъединяване на военнослужещи и Военния духов оркестър в техни исторически празници.
Второто обвиняване гласеше, че като е разрешавал на бойци да упражняват футбол в работно време, те пропущали занятията за физическа подготовка, по този начин не били в добра форма, от което се снижавала бойната подготвеност на бригадата. Въпросните футболисти обаче станали армейски първенци и в хода на делото се изясняваха въпроси от вида, дали, в случай че човек е първенец, е в добра физическа форма.
Cлeд влизaнe в cилa нa oпpaвдaтeлнaтa пpиcъдa пo oбвинeниeтo зa „ oдeялaтa “, гeнepaлът пoиcĸaл oт cъдa дa мy пpиcъди пapичнa ĸoмпeнcaция зa пpeтъpпeнитe нeимyщecтвeни вpeди oт нeзaĸoннoтo oбвинeниe зa пpecтъплeниe, ĸoeтo нe e извъpшил. Той е подал тъжба до Окръжен съд и е пpeтeндиpaл за oбeзщeтeниe в paзмep нa 120 000 лева В претекстовете си е изложил обстоятелствата, че тoвa дeлo e cпpялo cлyжeбнaтa мy ĸapиepa, нaлaгaни ca мy мepĸи зa пpoцecyaлнa пpинyдa, бил мy oтнeт дocтъпa дo ĸлacифициpa инфopмaция, ĸoeтo дoвeлo дo oбeĸтивнa нeвъзмoжнocт дa изпълнявa cлyжeбнитe cи зaдължeния и peзyлтaт бил пpинyдeн дa пoдaдe paпopт зa нaпycĸaнe.
Прокуратурата обаче стачкува покачването и по този начин делото стигна до Върховен касационен съд. Висшите магистрати през днешния ден са излезли с извънредно решение. Според тях справедливото обезщетение за генерала е 80 000 лв..
За да реши какъв брой въпреки всичко е справедливото обезщетение за Шивиков за породените му неимуществени вреди от това дело, Върховен касационен съд показва, че в тази ситуация апелативните съдии не са решили задоволително смисъла на обособените обстоятелства. Върховните съдии означават, че делото е било за тежко закононарушение, минало е три инстанции, несъмнено достолепието и достойнството на генерала са били накърнени, а казусът е получил необятно оповестяване и всички тези условия постановат по-висок размер на компенсацията.
„ От друга страна, в нито един миг не е била постановена неоправдателна присъда, постановяването на която несъмнено укрепва отрицателните преживявания на наказаното лице. Производството е траяло в рационален период – 3 години и 7 месеца, като за част от интервала във връзка с ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „ подписка “. В този смисъл въззивният съд декларативно е показал това събитие, само че не е отдал нужното му значение, че това е най-леката мярка за неотклонение, при която не е било лимитирано правото на ищеца на независимост и свободно напредване. По същия метод съдът е действал и по отношение на събитието, че през интервала на процесното наказателно произвеждане против ищеца редом е водено и друго наказателно произвеждане “, стимулира се Върховен касационен съд.
Според Върховен касационен съд вредите за генерала от двете каузи не могат да бъдат категорично разграничени, защото процесите са водени едновременно, а поради обвиняванията в длъжностни закононарушения, той води настрана дело против прокуратурата. По проблема за компенсацията му е признато умозаключение и на психиатрична експертиза, съгласно което отрицателните прекарвания не са нарушили психологичните му функционалности. Вещото лице е показало, че понастоящем психологичното здраве на Шивиков не е нарушено и той „ не е отстъпил от правилата и насочеността си да бъде публично потребен “.
„ Установи се, че обвиняването не е разколебало персоналната самокритика на ищеца, нито пък правилата и вярата му, че справедливостта ще спечелва и обстановката ще има удобен за него резултат. Същият продължава да отстоява правотата си и стои зад житейските си правила “, написа Върховен касационен съд.
Прочетете още
Съдебната сага продължи 6 години и мина през всички инстанции. Припомняме че обвиняването против Шивиков беше обвързвано с одеяла, якета, панталони, зимни комплекти, спортни екипи и други консумативи, които били предоставени на всеки контингент и трябвало да бъдат раздадени като безплатна помощ за локалното население.
В края на задачата част от това имущество е останало нераздадено и е върнато в България, като точно поради него Шивиков е упрекнат в заграбване. По делото обаче е открито, че за тези нераздадени детски облекла и одеяла, у военнослужещите зародила концепция да ги пренесат в България и да ги дарят на деца от домове за сираци, които взели участие в изпращането на контингента в Афганистан. Идеята била докладвана на Шивиков, той се съгласил, само че наредил това да бъде разисквано в ротата и всички приели концепцията без възражения.
На 24 август 2010 година на летището в Пловдив пристигнали 104 одеяла с емблемата на ИСАФ, 87 зимни комплекта – яке с панталон, ръкавици, шал и шапка на ИСАФ, 104 зимни якета, 135 спортни екипи с надпис Афганистан, 20 топки и 18 походни кревати.
Военна полиция обаче открила нарушавания и последвала инспекция от Министерството на защитата, съгласно която е налице „ незаконен импорт на имущество, принадлежащо на съдружен сътрудник “.
Шивиков беше упрекнат, че е направил и документно закононарушение, като в разказа на товара записал, че това е доставка по линия на „ Гражданско-военното съдействие “.
Той чу присъдата „ Невинен ” и по още едно водено против него дело, а точно за о е за длъжностни закононарушения, с които съгласно обвиняването е предизвикал имуществени вреди на Сухопътните войски за близо 44 000 лв..
Става дума за предоставено от него полево съоръжение на общините в Карлово, Клисура, Калофер и на локалното ловно сдружение. Според обвиняването Шивиков е предоставял палатки, тави, черпаци и друга посуда, за която не бил желан наем. Военнослужещи пък били изпращани да оказват помощ в подготвяне на храна за тържества, като генералът ги компенсирал единствено с почивни дни.
Едно от обвиняванията беше обвързвано с това, че Шивиков изпратил бойци да ремонтират жилището му. След това от отбраната му обясниха, че генералът е кум на единия от военните, които са помагали и това е станало в неработно време.
Шивиков беше разгласен за почтен и по третото дело против него. В този развой, който течеше във Военния съд в Пловдив, ген. Шивиков беше упрекнат, че е ощетил Командването на Сухопътните войски, като не е желал пари от общини като Карлово, Калофер и Сопот за присъединяване на военнослужещи и Военния духов оркестър в техни исторически празници.
Второто обвиняване гласеше, че като е разрешавал на бойци да упражняват футбол в работно време, те пропущали занятията за физическа подготовка, по този начин не били в добра форма, от което се снижавала бойната подготвеност на бригадата. Въпросните футболисти обаче станали армейски първенци и в хода на делото се изясняваха въпроси от вида, дали, в случай че човек е първенец, е в добра физическа форма.
Cлeд влизaнe в cилa нa oпpaвдaтeлнaтa пpиcъдa пo oбвинeниeтo зa „ oдeялaтa “, гeнepaлът пoиcĸaл oт cъдa дa мy пpиcъди пapичнa ĸoмпeнcaция зa пpeтъpпeнитe нeимyщecтвeни вpeди oт нeзaĸoннoтo oбвинeниe зa пpecтъплeниe, ĸoeтo нe e извъpшил. Той е подал тъжба до Окръжен съд и е пpeтeндиpaл за oбeзщeтeниe в paзмep нa 120 000 лева В претекстовете си е изложил обстоятелствата, че тoвa дeлo e cпpялo cлyжeбнaтa мy ĸapиepa, нaлaгaни ca мy мepĸи зa пpoцecyaлнa пpинyдa, бил мy oтнeт дocтъпa дo ĸлacифициpa инфopмaция, ĸoeтo дoвeлo дo oбeĸтивнa нeвъзмoжнocт дa изпълнявa cлyжeбнитe cи зaдължeния и peзyлтaт бил пpинyдeн дa пoдaдe paпopт зa нaпycĸaнe.
Прокуратурата обаче стачкува покачването и по този начин делото стигна до Върховен касационен съд. Висшите магистрати през днешния ден са излезли с извънредно решение. Според тях справедливото обезщетение за генерала е 80 000 лв..
За да реши какъв брой въпреки всичко е справедливото обезщетение за Шивиков за породените му неимуществени вреди от това дело, Върховен касационен съд показва, че в тази ситуация апелативните съдии не са решили задоволително смисъла на обособените обстоятелства. Върховните съдии означават, че делото е било за тежко закононарушение, минало е три инстанции, несъмнено достолепието и достойнството на генерала са били накърнени, а казусът е получил необятно оповестяване и всички тези условия постановат по-висок размер на компенсацията.
„ От друга страна, в нито един миг не е била постановена неоправдателна присъда, постановяването на която несъмнено укрепва отрицателните преживявания на наказаното лице. Производството е траяло в рационален период – 3 години и 7 месеца, като за част от интервала във връзка с ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „ подписка “. В този смисъл въззивният съд декларативно е показал това събитие, само че не е отдал нужното му значение, че това е най-леката мярка за неотклонение, при която не е било лимитирано правото на ищеца на независимост и свободно напредване. По същия метод съдът е действал и по отношение на събитието, че през интервала на процесното наказателно произвеждане против ищеца редом е водено и друго наказателно произвеждане “, стимулира се Върховен касационен съд.
Според Върховен касационен съд вредите за генерала от двете каузи не могат да бъдат категорично разграничени, защото процесите са водени едновременно, а поради обвиняванията в длъжностни закононарушения, той води настрана дело против прокуратурата. По проблема за компенсацията му е признато умозаключение и на психиатрична експертиза, съгласно което отрицателните прекарвания не са нарушили психологичните му функционалности. Вещото лице е показало, че понастоящем психологичното здраве на Шивиков не е нарушено и той „ не е отстъпил от правилата и насочеността си да бъде публично потребен “.
„ Установи се, че обвиняването не е разколебало персоналната самокритика на ищеца, нито пък правилата и вярата му, че справедливостта ще спечелва и обстановката ще има удобен за него резултат. Същият продължава да отстоява правотата си и стои зад житейските си правила “, написа Върховен касационен съд.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ