В 14 часа ВКС и ВАС гледат съдбовен за журналистите в България въпрос, който може да ги затрие напълно
Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС) ще прегледат от 14:00 ч. в сряда въпроса дали така наречен „ юридически лица “ могат да имат правото на обезщетение за неимуществени (морални) вреди.
Програма достъп до информация (ПДИ) и Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ) предизвестяват в мнение до двете съдилища, че признаването на това право би могло да отвори кутията на Пандора.
При позитивно изговаряне стотици хиляди компании и държавни институции ще придобият опция да съдят публицисти и медии за сериозни изявления. Понастоящем в България действат близо половин милион юридически лица.
Въпросът „ Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди? “ бе подложен на разискване от двете висши съдилища по тълкувателно дело № 1/2023 година Делото бе формирано заради спорна процедура, защото в няколко решения на Върховен касационен съд господствалото в продължение на десетилетия виждане, че юридическите лица не могат да претендират морални вреди, бе променено в противоположното схващане.
Според направеното от ПДИ мнение, подкрепено от АЕЖ, позитивен отговор на този въпрос би отворил вратите за така наречен SLAPP каузи или каузи плесници. Дори при досегашната процедура на съдилищата, която твърдо не допускаше юридически лица да съдят за неимуществени вреди, има поредност от такива съществени искове против медии, публицисти и цивилен деятели:
“Лев инс ” против “Медияпул ” ООД за 1 000 000 лева.;
„ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД против Наталия Станчева за 500 000 лева.;
„ Еврохолд “ ЕООД против „ Бивол “ ООД за 50 000 лева като непълен иск от 1 000 000 лева.;
„ Евролаб 2011 “ ООД против Николай Марченко (журналист от „ Бивол “);
„ Варнфарма М “ ООД и „ Фармнет “ ЕАД, дружно с други двама ищци – Веселин Марешки и Веска Марешка против Валя Ахчиева;
„ Български промишлен инженеринг и мениджмънт “ АД и П. Манджуков против Мария Черешева за по 25 001 лева за всеки просител, и още други.
Други съображения са, че практиката на Европейския съд по правата на индивида не приравнява юридическите лица на жителите в правото на обезщетение за вреди. Юридическото лице е правна структура, а не жив човек и няма усеща, страсти и душeвност, до момента в който моралните вреди се отличават таман с това, че са се отразили на душeвността, възприятията и страстите.
Важно е в миг, в който с приемането на директивата на Европейския съюз против SLAPP се сътвори обвързване държавите-членки да одобряват законодателни промени, да не се стигне до противоположен резултат по пътя на тълкуването на закона. За жителите и обществото като цяло е значимо висшите съдии да подходят с внимание и мъдрост към всички аспекти на поставения въпрос.
Програма достъп до информация (ПДИ) и Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ) предизвестяват в мнение до двете съдилища, че признаването на това право би могло да отвори кутията на Пандора.
При позитивно изговаряне стотици хиляди компании и държавни институции ще придобият опция да съдят публицисти и медии за сериозни изявления. Понастоящем в България действат близо половин милион юридически лица.
Въпросът „ Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди? “ бе подложен на разискване от двете висши съдилища по тълкувателно дело № 1/2023 година Делото бе формирано заради спорна процедура, защото в няколко решения на Върховен касационен съд господствалото в продължение на десетилетия виждане, че юридическите лица не могат да претендират морални вреди, бе променено в противоположното схващане.
Според направеното от ПДИ мнение, подкрепено от АЕЖ, позитивен отговор на този въпрос би отворил вратите за така наречен SLAPP каузи или каузи плесници. Дори при досегашната процедура на съдилищата, която твърдо не допускаше юридически лица да съдят за неимуществени вреди, има поредност от такива съществени искове против медии, публицисти и цивилен деятели:
“Лев инс ” против “Медияпул ” ООД за 1 000 000 лева.;
„ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД против Наталия Станчева за 500 000 лева.;
„ Еврохолд “ ЕООД против „ Бивол “ ООД за 50 000 лева като непълен иск от 1 000 000 лева.;
„ Евролаб 2011 “ ООД против Николай Марченко (журналист от „ Бивол “);
„ Варнфарма М “ ООД и „ Фармнет “ ЕАД, дружно с други двама ищци – Веселин Марешки и Веска Марешка против Валя Ахчиева;
„ Български промишлен инженеринг и мениджмънт “ АД и П. Манджуков против Мария Черешева за по 25 001 лева за всеки просител, и още други.
Други съображения са, че практиката на Европейския съд по правата на индивида не приравнява юридическите лица на жителите в правото на обезщетение за вреди. Юридическото лице е правна структура, а не жив човек и няма усеща, страсти и душeвност, до момента в който моралните вреди се отличават таман с това, че са се отразили на душeвността, възприятията и страстите.
Важно е в миг, в който с приемането на директивата на Европейския съюз против SLAPP се сътвори обвързване държавите-членки да одобряват законодателни промени, да не се стигне до противоположен резултат по пътя на тълкуването на закона. За жителите и обществото като цяло е значимо висшите съдии да подходят с внимание и мъдрост към всички аспекти на поставения въпрос.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ