ВКС върна делото срещу бившия полицай Венцеслав Караджов, убил родителите си
Върховният касационен съд върна делото против някогашния служител на реда Венцеслав Караджов за убийството през 2016 година на родителите му, осъществено преднамерено, с особена свирепост и с користна цел, оповестиха от съда.
Още по тематиката
Решението е на тричленен състав на Върховен касационен съд, който анулира присъдата на втората инстанция от 27 ноември м.г. и връща делото за ново разглеждане от различен състав на въззивния съд. То е дефинитивно, само че е подписано с изключително мнение от един от членовете на 3-членния състав на Върховен касационен съд.
Телата на Божурка Караджова (69 г.) и Цветан Караджов (74 г.) бяха 2016 година от съседка в двора на къщата на фамилията в пловдивския кв. " Христо Смирненски ". Двамата бяха убити. За двойното ликвидиране бе арестуван синът им - Венцеслав Караджов - тогава служител на реда от Икономическа полиция в Пловдив.
Разследващите са безапелационни, Венцеслав Караджов е екзекутирал родителите си поради къщата. Той държал да му я припишат приживе, а Божура и Цветан пък упорствали да ги наследи след гибелта им.
През септември 2018 година Пловдивският областен съд го осъди на пожизнен затвор без право на замян а при специфичен режим- най-тежкото планувано от закона наказване за осъщественото закононарушение. След това присъдата бе доказана и от апелативните магистрати.
Бившият служител на реда твърди, че е почтен. По време на процеса непрестанно си е водел мемоари, а при произнасянето на доживотната му присъда на 28 септември 2018 година даже се усмихвал.
В жалбите си до Върховния касационен съд, подсъдимият желае да бъде оневинен или делото да бъде върнато.
Касационният състав намира жалбите за отчасти основателни. Приема, че апелативният съд не е показал задоволителна процесуална интензивност за събирането на доказателства, които имат отношение към основния факт на доказване, а наличните косвени доказателства не са подложени на подробен разбор, други са напълно пренебрегнати, а трети са интерпретирани в нарушаване на разпоредбите на формалната логичност.
Съображенията на въззивния съд разкриват безпричинно старание да се поддържа само обвинителната теза, като са заобиколени значими елементи на закононарушението и най-много такива, свързани с държанието на подсъдимия, по които има основни неясноти.
Според висшите съдии безспорно методът, по който Венцеслав Караджов се е озовал в населявания от родителите му неподвижен парцел и твърдените за осъществени от него дейности там са от значително значение за предмета на доказване. При неналичието на налични по делото доказателства в тази тенденция, изцяло случайни се явяват фактическите заключения на инстанциите всъщност по отношение на: слизането на подсъдимия от управлявания от брачната половинка му пикап, напредването му пешком до дома на родителите му, откъм жп линиите, влизането от задната страна в двора, слагането на ръкавици, заставането пред прозореца, изваждането на неустановения револвер с инсталиран заглушител, в това число и лекото приклякване, с цел да се прицели, защото „ прозорецът, комарникът и пердето намалявали видимостта му “, както и че подсъдимият „ видял, че майка му се намира права, леко наведена напред и леко обърната с дясното си рамо към него, застанала сред масата и леглото “, „ откакто умъртвил двамата си родители подсъдимият разхвърлил някои от намиращите се в стаята движимости, с цел да инсценира обир.
Металният лост (кози крак) оставил на мивката, с цел да наподобява безогледно и непрофесионално “, разрушил веригата и дружно с катинара, затворил вратата и тръгнал в посока юг-югоизток, изхвърлил револвера, дружно със заглушителя на неустановено място, по същия метод постъпил с облеклата и обувките, с които бил все още на осъществяване на действието “.
В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се акцентира, че по този начин възприетите за открити обстоятелства са безусловно възпроизведени от претекстовете на първоинстанционния състав, който ги е взел от обвинителния акт, само че по-важното е, че прочитът на правосъдните актове не дава отговор на въпроса от кое място – въз основа на кои доказателствени източници, са направени тези констатации.
Действително, в тази ситуация липсват както очевидци – очевидци на случилото се, които да са възприели метода, по който е осъществено действието и дееца, по този начин и други директни доказателства, само че това не значи, че отсъствието на доказателства, нужни за образуваното изрично мнение на съда по отношение на картината на закононарушението, следва по неприемлив метод да се запълва с догатки и вероятности. Според болшинството на касационния състав, с цел да се направи единственият вероятен извод по отношение на авторството на действието, в тази ситуация е било належащо да се ревизират и изследват всички вероятни версии, като за задачата се съберат всички доказателства.
С принуда от инстанциите всъщност е подмината опцията за друга причина за убийството на родителите на подсъдимия (например грабеж). По никакъв метод не е проучен въпросът за тяхното финансово положение към инкриминирания миг с оглед наличните данни по делото за продажба на наследствени ниви и имот в село Цалапица от дамата взаимно със сестра ú.
На последващо място – изцяло е подценено разумното несъгласие на отбраната по отношение на следствения опит по отношение на разрушената входна врата, от който са направени заключения за съвпадане на растежа на причинителя с този на подсъдимия, без да е регистрирана зависимостта, от една страна – сред височината и съответната заета от дееца поза, а от друга – метода на самия захват на металната щанга вид „ кози крайник “.
Действително откритият на местопроизшествието лост е посочен от един от очевидците като личен на подсъдимия от преди 7 – 8 години, само че инстанциите всъщност са се предоверили на субективните усещания на очевидеца, без да съпоставят посредством различаване приложеното по делото материално доказателство с други сходни принадлежности, поради декларираното от Венцеслав Караджов, че има голям брой сходни такива, още повече че по конфискувания „ кози крайник “ е открита примес от генетичен материал – ДНК, несъвпадащ с този на подсъдимия, като в това число подобен е открит и по планове в тревата синджир с катанец, макар дъждовното време, който може да се употребява единствено за сравняване с съответно лице.
По изложените съображения болшинството от касационния състав намира, че въззивният съд в незадоволителна степен е извършил и задължението си да откри достоверността на източниците, установяващи косвените доказателства по делото, след което да пристъпи към задълбочена оценка на откритите посредством тях обстоятелства и да направи разбор на всяко доказателство поотделно и в цялост с останалите, с цел да се реши дали те откриват една неразривна връзка между тях по този начин, че системата от косвени доказателства да обуслови единствения вероятен извод по отношение на авторството на осъщественото действие, т. е. за доказаност на обвиняването по безспорен метод.
Очаква се Апелативният съд в Пловдив да дефинира дата за новия развой.
Още по тематиката
Решението е на тричленен състав на Върховен касационен съд, който анулира присъдата на втората инстанция от 27 ноември м.г. и връща делото за ново разглеждане от различен състав на въззивния съд. То е дефинитивно, само че е подписано с изключително мнение от един от членовете на 3-членния състав на Върховен касационен съд.
Телата на Божурка Караджова (69 г.) и Цветан Караджов (74 г.) бяха 2016 година от съседка в двора на къщата на фамилията в пловдивския кв. " Христо Смирненски ". Двамата бяха убити. За двойното ликвидиране бе арестуван синът им - Венцеслав Караджов - тогава служител на реда от Икономическа полиция в Пловдив.
Разследващите са безапелационни, Венцеслав Караджов е екзекутирал родителите си поради къщата. Той държал да му я припишат приживе, а Божура и Цветан пък упорствали да ги наследи след гибелта им.
През септември 2018 година Пловдивският областен съд го осъди на пожизнен затвор без право на замян а при специфичен режим- най-тежкото планувано от закона наказване за осъщественото закононарушение. След това присъдата бе доказана и от апелативните магистрати.
Бившият служител на реда твърди, че е почтен. По време на процеса непрестанно си е водел мемоари, а при произнасянето на доживотната му присъда на 28 септември 2018 година даже се усмихвал.
В жалбите си до Върховния касационен съд, подсъдимият желае да бъде оневинен или делото да бъде върнато.
Касационният състав намира жалбите за отчасти основателни. Приема, че апелативният съд не е показал задоволителна процесуална интензивност за събирането на доказателства, които имат отношение към основния факт на доказване, а наличните косвени доказателства не са подложени на подробен разбор, други са напълно пренебрегнати, а трети са интерпретирани в нарушаване на разпоредбите на формалната логичност.
Съображенията на въззивния съд разкриват безпричинно старание да се поддържа само обвинителната теза, като са заобиколени значими елементи на закононарушението и най-много такива, свързани с държанието на подсъдимия, по които има основни неясноти.
Според висшите съдии безспорно методът, по който Венцеслав Караджов се е озовал в населявания от родителите му неподвижен парцел и твърдените за осъществени от него дейности там са от значително значение за предмета на доказване. При неналичието на налични по делото доказателства в тази тенденция, изцяло случайни се явяват фактическите заключения на инстанциите всъщност по отношение на: слизането на подсъдимия от управлявания от брачната половинка му пикап, напредването му пешком до дома на родителите му, откъм жп линиите, влизането от задната страна в двора, слагането на ръкавици, заставането пред прозореца, изваждането на неустановения револвер с инсталиран заглушител, в това число и лекото приклякване, с цел да се прицели, защото „ прозорецът, комарникът и пердето намалявали видимостта му “, както и че подсъдимият „ видял, че майка му се намира права, леко наведена напред и леко обърната с дясното си рамо към него, застанала сред масата и леглото “, „ откакто умъртвил двамата си родители подсъдимият разхвърлил някои от намиращите се в стаята движимости, с цел да инсценира обир.
Металният лост (кози крак) оставил на мивката, с цел да наподобява безогледно и непрофесионално “, разрушил веригата и дружно с катинара, затворил вратата и тръгнал в посока юг-югоизток, изхвърлил револвера, дружно със заглушителя на неустановено място, по същия метод постъпил с облеклата и обувките, с които бил все още на осъществяване на действието “.
В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се акцентира, че по този начин възприетите за открити обстоятелства са безусловно възпроизведени от претекстовете на първоинстанционния състав, който ги е взел от обвинителния акт, само че по-важното е, че прочитът на правосъдните актове не дава отговор на въпроса от кое място – въз основа на кои доказателствени източници, са направени тези констатации.
Действително, в тази ситуация липсват както очевидци – очевидци на случилото се, които да са възприели метода, по който е осъществено действието и дееца, по този начин и други директни доказателства, само че това не значи, че отсъствието на доказателства, нужни за образуваното изрично мнение на съда по отношение на картината на закононарушението, следва по неприемлив метод да се запълва с догатки и вероятности. Според болшинството на касационния състав, с цел да се направи единственият вероятен извод по отношение на авторството на действието, в тази ситуация е било належащо да се ревизират и изследват всички вероятни версии, като за задачата се съберат всички доказателства.
С принуда от инстанциите всъщност е подмината опцията за друга причина за убийството на родителите на подсъдимия (например грабеж). По никакъв метод не е проучен въпросът за тяхното финансово положение към инкриминирания миг с оглед наличните данни по делото за продажба на наследствени ниви и имот в село Цалапица от дамата взаимно със сестра ú.
На последващо място – изцяло е подценено разумното несъгласие на отбраната по отношение на следствения опит по отношение на разрушената входна врата, от който са направени заключения за съвпадане на растежа на причинителя с този на подсъдимия, без да е регистрирана зависимостта, от една страна – сред височината и съответната заета от дееца поза, а от друга – метода на самия захват на металната щанга вид „ кози крайник “.
Действително откритият на местопроизшествието лост е посочен от един от очевидците като личен на подсъдимия от преди 7 – 8 години, само че инстанциите всъщност са се предоверили на субективните усещания на очевидеца, без да съпоставят посредством различаване приложеното по делото материално доказателство с други сходни принадлежности, поради декларираното от Венцеслав Караджов, че има голям брой сходни такива, още повече че по конфискувания „ кози крайник “ е открита примес от генетичен материал – ДНК, несъвпадащ с този на подсъдимия, като в това число подобен е открит и по планове в тревата синджир с катанец, макар дъждовното време, който може да се употребява единствено за сравняване с съответно лице.
По изложените съображения болшинството от касационния състав намира, че въззивният съд в незадоволителна степен е извършил и задължението си да откри достоверността на източниците, установяващи косвените доказателства по делото, след което да пристъпи към задълбочена оценка на откритите посредством тях обстоятелства и да направи разбор на всяко доказателство поотделно и в цялост с останалите, с цел да се реши дали те откриват една неразривна връзка между тях по този начин, че системата от косвени доказателства да обуслови единствения вероятен извод по отношение на авторството на осъщественото действие, т. е. за доказаност на обвиняването по безспорен метод.
Очаква се Апелативният съд в Пловдив да дефинира дата за новия развой.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ