ВАС позволи решенията по секретни дела да остават тайна
Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по дълго чаканото Тълкувателно дело, формирано още през 2021 година, като постанови опция правосъдни актове да бъдат засекретявани, когато съдържат класифицирана информация. Тълкувателните решения на висшите съдилища имат силата на закон.
Съгласно решението на Върховен административен съд, правосъдните актове по каузи, в които е употребена класифицирана информация, би трябвало да бъдат оповестени единствено в частта на диспозитива (окончателното решение на съда). Мотивите към правосъдния акт ще се разгласяват единствено в случай че не разискват класифицирана информация.
В момента практиката в съдилищата е напълно да не се разгласяват нито решенията, нито диспозитивите при секретни каузи.
В решението си Върховен административен съд акцентира, че публичността на правосъдния развой е съществена гаранция за справедливостта му – принцип, заложен в Европейската спогодба за отбрана правата на индивида, Конституцията на България и Хартата на главните права на Европейския съюз. Съдиите обаче изясняват, че техническото изтриване на класифицирана информация от претекстовете би нарушило тяхната логическа поредност и наличие, като по този метод не би се постигнала задачата на публичността.
В мнението си до Върховен административен съд, Висшият адвокатски съвет, прокуратурата, ДАНС, ДКСИ и други институции упорстваха претекстовете да се разгласяват, с изтриване само на класифицираната информация. Върховните съдии обаче отхвърлиха тази теза.
Решението на Върховен административен съд идва в подтекста на аналогично решение от 2014 година на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ВКС), която тогава постанови, че делата с потребление на специфични разследващи средства се разгласяват напълно, а когато се отнасят до държавна загадка – се разгласяват диспозитивът и претекстовете без сензитивната информация.
Припомняме, че България неотдавна беше наказана от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) точно поради липса на гласност на правосъдните претекстове. Случаят касае делото против някогашния вътрешен министър Цветан Цветанов за позволено нелегално подслушване.
Междувременно пред Върховен административен съд продължава да стои и друго тълкувателно дело, обвързвано с опита на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов да ограничи достъпа до прокурорски актове посредством изваждането им от обсега на Закона за достъп до социална информация.
Съгласно решението на Върховен административен съд, правосъдните актове по каузи, в които е употребена класифицирана информация, би трябвало да бъдат оповестени единствено в частта на диспозитива (окончателното решение на съда). Мотивите към правосъдния акт ще се разгласяват единствено в случай че не разискват класифицирана информация.
В момента практиката в съдилищата е напълно да не се разгласяват нито решенията, нито диспозитивите при секретни каузи.
В решението си Върховен административен съд акцентира, че публичността на правосъдния развой е съществена гаранция за справедливостта му – принцип, заложен в Европейската спогодба за отбрана правата на индивида, Конституцията на България и Хартата на главните права на Европейския съюз. Съдиите обаче изясняват, че техническото изтриване на класифицирана информация от претекстовете би нарушило тяхната логическа поредност и наличие, като по този метод не би се постигнала задачата на публичността.
В мнението си до Върховен административен съд, Висшият адвокатски съвет, прокуратурата, ДАНС, ДКСИ и други институции упорстваха претекстовете да се разгласяват, с изтриване само на класифицираната информация. Върховните съдии обаче отхвърлиха тази теза.
Решението на Върховен административен съд идва в подтекста на аналогично решение от 2014 година на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ВКС), която тогава постанови, че делата с потребление на специфични разследващи средства се разгласяват напълно, а когато се отнасят до държавна загадка – се разгласяват диспозитивът и претекстовете без сензитивната информация.
Припомняме, че България неотдавна беше наказана от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) точно поради липса на гласност на правосъдните претекстове. Случаят касае делото против някогашния вътрешен министър Цветан Цветанов за позволено нелегално подслушване.
Междувременно пред Върховен административен съд продължава да стои и друго тълкувателно дело, обвързвано с опита на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов да ограничи достъпа до прокурорски актове посредством изваждането им от обсега на Закона за достъп до социална информация.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ