Съдът окончателно определи 140 км/ч максимална скорост на магистрала
Върховният административен съд (ВАС) дефинитивно е отменил съществуващото от 20 години законово закрепено събитие, при което българската нормативна уредба дава разнообразни отговори на въпроса коя е най-високата скорост за придвижване по автомагистрала. Това осведоми news.lex.bg.
В Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП) ограничаването по автомагистралите е несъмнено на 140 км/ч, само че съгласно правилника за използването му е 120 км/ч.
5-членен състав на Върховен административен съд удостовери решението на първата правосъдна инстанция, с което се анулира текстът от правилника. Според висшите съдии при несъгласие сред два акта от друга степен се ползва този с по-висок сан, т. е. законът.
Разминаването сред правилника и закона е реалност от 2002 година, когато оптималната скорост за придвижване по автомагистрала в ЗДвП беше повишена от 120 км/ч на 130 км/ч. През 2012 година се подвигна на 140 км/ч. При контрола по пътищата се ползва скоростта, избрана в закона.
Правилникът е признат през 1996 година - три години преди настоящия ЗДвП, само че не е анулиран и до през днешния ден. В продължение на 10 години в него не са правени никакви промени, само че от 2006 година до 2015 година e изменян 9 пъти. Това демонстрира, че серия от държавни управления (той е признат и надлежно би трябвало да бъде анулиран с разпореждане на Министерския съвет) не престават да го припознават като нормативен акт, регулиращ придвижването по пътищата.
Нещо повече, самият ЗДвП има специфична наредба, която планува, че " подзаконовите актове по използването на анулирания Закон за придвижването по пътищата резервират действието си, доколкото не опонират на този закон ".
До 2021 година никой не беше сезирал съда за нетърпимото законово състояние с допустимата скорост по автомагистрала. Тогава към него се обърна 56-годишен мъж от Димитровград, който настоя съдът да анулира наредбата от правилника, която дефинира пределната скорост за придвижване по автомагистрала на 120 км/ч, тъй като погазва правилото на правовата страна.
През ноември 2021 година тричленен състав на Върховен административен съд разгласи жалбата му за неприемлива, като одобри, че целеният от него резултат - анулация на ситуацията в правилника, на процедура е реализиран, тъй като наредбата от правилника е изгубила мощ от момента, в който ЗДвП през 2002 година усили скоростта на автомагистрала на 130 км/ч.
Мъжът обаче апелира и петчленен състав на Върховен административен съд одобри, че мъжът има юридически интерес да желае анулацията на члена от правилника и върна делото на първа инстанция за ново изговаряне. На 20 април 2022 година различен тричленен състав на съда анулира въпросната наредба от правилника.
Жалба против това решение подаде Министерският съвет, само че в този момент петчленен състав на Върховен административен съд я отхвърли. Съдиите одобряват за безпричинно изказванието на държавното управление, че с приемането на измененията в ЗДвП през 2002 година наредбата от правилника е безмълвно анулирана и не би трябвало да се ползва. Върховен административен съд напомня, че съгласно Закона за нормативните актове, нормативните актове се анулират, променят или допълват с експлицитна наредба на новия, изменящия или допълващ акт. В случая е несъмнено, че липсва експлицитен текст, който да анулира напълно правилника. Измененията в ЗДвП за оптималната скорост по автомагистралите не води до анулация на наредбата в правилника, а в полза на правата на жителите се постанова експлицитната анулация на текста.
В Закона за придвижването по пътищата (ЗДвП) ограничаването по автомагистралите е несъмнено на 140 км/ч, само че съгласно правилника за използването му е 120 км/ч.
5-членен състав на Върховен административен съд удостовери решението на първата правосъдна инстанция, с което се анулира текстът от правилника. Според висшите съдии при несъгласие сред два акта от друга степен се ползва този с по-висок сан, т. е. законът.
Разминаването сред правилника и закона е реалност от 2002 година, когато оптималната скорост за придвижване по автомагистрала в ЗДвП беше повишена от 120 км/ч на 130 км/ч. През 2012 година се подвигна на 140 км/ч. При контрола по пътищата се ползва скоростта, избрана в закона.
Правилникът е признат през 1996 година - три години преди настоящия ЗДвП, само че не е анулиран и до през днешния ден. В продължение на 10 години в него не са правени никакви промени, само че от 2006 година до 2015 година e изменян 9 пъти. Това демонстрира, че серия от държавни управления (той е признат и надлежно би трябвало да бъде анулиран с разпореждане на Министерския съвет) не престават да го припознават като нормативен акт, регулиращ придвижването по пътищата.
Нещо повече, самият ЗДвП има специфична наредба, която планува, че " подзаконовите актове по използването на анулирания Закон за придвижването по пътищата резервират действието си, доколкото не опонират на този закон ".
До 2021 година никой не беше сезирал съда за нетърпимото законово състояние с допустимата скорост по автомагистрала. Тогава към него се обърна 56-годишен мъж от Димитровград, който настоя съдът да анулира наредбата от правилника, която дефинира пределната скорост за придвижване по автомагистрала на 120 км/ч, тъй като погазва правилото на правовата страна.
През ноември 2021 година тричленен състав на Върховен административен съд разгласи жалбата му за неприемлива, като одобри, че целеният от него резултат - анулация на ситуацията в правилника, на процедура е реализиран, тъй като наредбата от правилника е изгубила мощ от момента, в който ЗДвП през 2002 година усили скоростта на автомагистрала на 130 км/ч.
Мъжът обаче апелира и петчленен състав на Върховен административен съд одобри, че мъжът има юридически интерес да желае анулацията на члена от правилника и върна делото на първа инстанция за ново изговаряне. На 20 април 2022 година различен тричленен състав на съда анулира въпросната наредба от правилника.
Жалба против това решение подаде Министерският съвет, само че в този момент петчленен състав на Върховен административен съд я отхвърли. Съдиите одобряват за безпричинно изказванието на държавното управление, че с приемането на измененията в ЗДвП през 2002 година наредбата от правилника е безмълвно анулирана и не би трябвало да се ползва. Върховен административен съд напомня, че съгласно Закона за нормативните актове, нормативните актове се анулират, променят или допълват с експлицитна наредба на новия, изменящия или допълващ акт. В случая е несъмнено, че липсва експлицитен текст, който да анулира напълно правилника. Измененията в ЗДвП за оптималната скорост по автомагистралите не води до анулация на наредбата в правилника, а в полза на правата на жителите се постанова експлицитната анулация на текста.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ