Съдът отмени правилата за измерване на тока като незаконни
Върховният административен съд (ВАС) е отменил разпоредбите, с които Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) е посочила по какъв начин да се прави измерването на електрическата сила.
Това е станало с решение от 21 февруари, откакто от Върховната административна прокуратурата оспориха административния акт, който е от 2013 година.
Мотивите на държавното обвиняване бяха, че разпоредбите, с които се уреждат връзките, свързани със случаи и способи за осъществяване на преизчисление на количеството електрическа сила, потребено от битови и небитови клиенти от операторите на съответните мрежи и то едностранно, са приети в нарушаване на съществени начала на административното произвеждане - законност; равенство; досегаемост, гласност и прозрачност; поредност и предвидимост и при неспазване на използвани разпореждания на Закона за нормативните актове, въведени за гарантиране на правилата за аргументираност, непоклатимост, неприкритост и координация.
Един от претекстовете на прокуратурата, с които се желае анулация на разпоредбите, е обвързван с условието преди приемането им те да бъдат оповестени за публично разискване с съпътстващи ги претекстове. Според държавното обвиняване:
Нормата ясно и недвусмислено задължава способния орган преди приемане на нормативния акт, да го разгласява на интернет страницата си дружно с претекстовете, надлежно с отчета, като даде на заинтригуваните лица минимум 14-дневен период за оферти и мнения по плана.
Съдът се съгласява, че доказателствата сочат, че на 26.07.2013 година на интернет страницата на комисията е бил оповестен единствено планът на разпоредбите, само че не и претекстовете към тях:
Липсват доказателства, както и изказвания на административния орган за издание на претекстове към плана или отчет. Ето за какво съдът намира, че такова издание не е направено . Допуснатото нарушаване на императивно условие на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове е значително нарушаване на разпоредбите за издаване на оспорените четири правни правила и съставлява отменително съображение по смисъла на чл.146, т.3 по отношение на чл.196 Административнопроцесуален кодекс. Още повече, че същият въпрос, използван към цялостния подзаконов нормативен акт – Правилата като се изключи четирите оспорени разпореждания, заради липса на дейна процесуална легитимация на оспорилите ги лица, е позволен с решение № 1500 от 6.02.2017 година по адм.дело № 2385/2016 година на Върховен административен съд, петчленен състав. В него, заради неспазване на условията на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.3 Закон за нормативните актове са анулирани ПИКЕЕ като се изключи наредбите на чл.48-51 от тях. Отделно от това в митинга на прокурора са представени многочислени решения на сформира на Върховен административен съд, в които безпротиворечиво се приема, че неспазване на условието на чл.26, ал.2 Закон за нормативните актове има темперамент на значително процесуално нарушаване, водещо до незаконност на постановения нормативен административен акт. Цитираното в писмената отбрана на ответната страна решение на тричленен състав на Върховен административен съд касае друга фактическа конюнктура, въз основа на която неспазвнето на условието е регистрирано, като несъществено. Тя обаче фрапантно се разграничава от сегашния случай.
В същото време липсва и отчет към плана на разпоредбите, в който по закон се изисква да бъдат отразени причините, налагащи приемането на измененията, задачите, които се слагат, финансовите и други средства, нужни за използването на новата уредба, предстоящите резултати от използването, в това число финансовите, в случай че има такива, както и разбор за сходство с правото на Европейския съюз. " Добрата нормотворческа процедура изисква в случаите, когато не са нужни финансови средства или няма използване на право на Европеайския съюз, това категорично да залегне в отчета ", разясняват от съда.
В сегашния случай – ръководителят на комисията със заповедта за съставяне на работна група й е упълномощил да изготви в период до 3.06.2013 година два документа – отчет и план на ПИКЕЕ, които да показа на комисията. Както бе оценено в т. 3 от признатите за открити от доказателствата по делото обстоятелства, подобен отчет липсва. Това значи, че работната група е изготвила единствено единия от двата предоставени документа - плана за нормативния акт, само че не е изготвила отчет към него. Ето за какво не е ясно какъв отчет е разглеждал административният орган на закритото си съвещание по протокол № 114 от 24.07.2013 година, надлежно какъв отчет е приел, заключава съдът.
Решението може да се апелира или стачкува с касационна тъжба или митинг пред Върховния административен съд, петчленен състав в 14-дневен период.
Това е станало с решение от 21 февруари, откакто от Върховната административна прокуратурата оспориха административния акт, който е от 2013 година.
Мотивите на държавното обвиняване бяха, че разпоредбите, с които се уреждат връзките, свързани със случаи и способи за осъществяване на преизчисление на количеството електрическа сила, потребено от битови и небитови клиенти от операторите на съответните мрежи и то едностранно, са приети в нарушаване на съществени начала на административното произвеждане - законност; равенство; досегаемост, гласност и прозрачност; поредност и предвидимост и при неспазване на използвани разпореждания на Закона за нормативните актове, въведени за гарантиране на правилата за аргументираност, непоклатимост, неприкритост и координация.
Един от претекстовете на прокуратурата, с които се желае анулация на разпоредбите, е обвързван с условието преди приемането им те да бъдат оповестени за публично разискване с съпътстващи ги претекстове. Според държавното обвиняване:
Нормата ясно и недвусмислено задължава способния орган преди приемане на нормативния акт, да го разгласява на интернет страницата си дружно с претекстовете, надлежно с отчета, като даде на заинтригуваните лица минимум 14-дневен период за оферти и мнения по плана.
Съдът се съгласява, че доказателствата сочат, че на 26.07.2013 година на интернет страницата на комисията е бил оповестен единствено планът на разпоредбите, само че не и претекстовете към тях:
Липсват доказателства, както и изказвания на административния орган за издание на претекстове към плана или отчет. Ето за какво съдът намира, че такова издание не е направено . Допуснатото нарушаване на императивно условие на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове е значително нарушаване на разпоредбите за издаване на оспорените четири правни правила и съставлява отменително съображение по смисъла на чл.146, т.3 по отношение на чл.196 Административнопроцесуален кодекс. Още повече, че същият въпрос, използван към цялостния подзаконов нормативен акт – Правилата като се изключи четирите оспорени разпореждания, заради липса на дейна процесуална легитимация на оспорилите ги лица, е позволен с решение № 1500 от 6.02.2017 година по адм.дело № 2385/2016 година на Върховен административен съд, петчленен състав. В него, заради неспазване на условията на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.3 Закон за нормативните актове са анулирани ПИКЕЕ като се изключи наредбите на чл.48-51 от тях. Отделно от това в митинга на прокурора са представени многочислени решения на сформира на Върховен административен съд, в които безпротиворечиво се приема, че неспазване на условието на чл.26, ал.2 Закон за нормативните актове има темперамент на значително процесуално нарушаване, водещо до незаконност на постановения нормативен административен акт. Цитираното в писмената отбрана на ответната страна решение на тричленен състав на Върховен административен съд касае друга фактическа конюнктура, въз основа на която неспазвнето на условието е регистрирано, като несъществено. Тя обаче фрапантно се разграничава от сегашния случай.
В същото време липсва и отчет към плана на разпоредбите, в който по закон се изисква да бъдат отразени причините, налагащи приемането на измененията, задачите, които се слагат, финансовите и други средства, нужни за използването на новата уредба, предстоящите резултати от използването, в това число финансовите, в случай че има такива, както и разбор за сходство с правото на Европейския съюз. " Добрата нормотворческа процедура изисква в случаите, когато не са нужни финансови средства или няма използване на право на Европеайския съюз, това категорично да залегне в отчета ", разясняват от съда.
В сегашния случай – ръководителят на комисията със заповедта за съставяне на работна група й е упълномощил да изготви в период до 3.06.2013 година два документа – отчет и план на ПИКЕЕ, които да показа на комисията. Както бе оценено в т. 3 от признатите за открити от доказателствата по делото обстоятелства, подобен отчет липсва. Това значи, че работната група е изготвила единствено единия от двата предоставени документа - плана за нормативния акт, само че не е изготвила отчет към него. Ето за какво не е ясно какъв отчет е разглеждал административният орган на закритото си съвещание по протокол № 114 от 24.07.2013 година, надлежно какъв отчет е приел, заключава съдът.
Решението може да се апелира или стачкува с касационна тъжба или митинг пред Върховния административен съд, петчленен състав в 14-дневен период.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ