Бащата на Христо Денев размаза РЗИ в съда
Върховният административен съд със свое дефинитивно решение остави в действие решението на Административен съд – В. Търново, с което беше анулирана заповедта Регионалната здравна ревизия от март 2020 година, с която Първа хирургия беше реорганизирана в коронавирус поделение.
Христо си отиде на 31 юли 2020-а едвам на 19 години
Решението на висшите магистрати е от 10 юни, а делото беше заведено преди повече от година по тъжба на юрист Иван Денев – татко на Христо Денев, който умря на 31 юли 2020 година в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. 19-годишният зрелостник беше лекуван в противозаконното коронавирус поделение и в реанимацията, а за гибелта му неговите близки през цялото време упрекват лекарите в регионалната болница, написа dnesbg.com.
Адвокат Денев завежда дело против Заповед № РД-01-50/ 20.03.2020 година на шефа на Регионална здравна ревизия – В. Търново. В жалбата си той твърди за незначителност на въпросната заповед, като издадена отвън рамките на предоставената от закона подготвеност на здравната ревизия и заради неналичието на нейното съответно обявяване.
Развива и други възражения за незначителност. Претендира и за инспекция по отношение на законосъобразността на акта, който е публикуван в нарушаване на съществени правни правила, на медицински стандарти и правила за осъществяване на лекуване. В жалбата си юрист Денев моли за оповестяване на нищожността на заповедта.
Тричленният състав на Административния съд в остарялата столица откри оспорената заповед за общ административен акт, само че публикуван от оправомощен за това административен орган. В решението си магистратите показват, че фактически наредбата на член 10 от Закона за здравето съдържа изброяване на дейностите, които реализира една районна здравна ревизия и всред тях липсва предписание към лечебно заведение за противоепидемични ограничения.
Същевременно допълват, че член 63 планува специфична подготвеност при съществуване на изключителна епидемиологична конюнктура, като алинея 2 планува налагане на противоепидемични ограничения на територията на региона или общината от шефа на районната здравна ревизия.
Позовават се и на наредбата на член 94, алинея 3 от Закона за лечебните заведения, който дава право на шефа на РЗИ да ползва ограничения на лечебните заведения при съществуване на зараза. Тримата съдии показват категорично, че заповедта в никакъв случай не е била обявявана. Въпреки това магистратите отхвърлят настояването за оповестяване на незначителност на заповедта.
В същото време Административният съд показва, че в текста на заповедта липсват каквито и да било претекстове за издаването ѝ. Няма изложени съображения по отношение на съществуването на първата законова причина, предоставяща подготвеност за издаване на общия административен акт – съществуване на изключителна епидемиологична конюнктура, съществуване на зараза от заразно заболяване, изискващи използване на специфични ограничения на отбрана както на наличните в болничното заведение пациенти, по този начин и на новопостъпващите пациенти и медицинските експерти и личен състав.
Именно поради непосочването на в действителност и правни учредения (мотиви) за издаването на заповедта тя е анулирана.
Върховните магистрати, въпреки с сбити претекстове, възприемат доводите на Административния съд и оставят в действие решението, с което заповедта е анулирана и на процедура се поставя точка на правосъдната сага, разбунила духовете в локалната общност.
Адв. Иван Денев:
“Както при всяко дело, в което аз вземам участие, и по тези две каузи аз съм уверен в своята справедливост. Заповедта в действителност е оскъдна и то на повече от едно съображение. Много от мислещите адвокати в страната, в това число професори и висши съдии, поддържат точно моята теза и се учудват на творчеството на търновските и на висшите съдии, проявено в постановените решения, въпреки с позитивен краен резултат.
Но персонално за мен този резултат е единствено релативно позитивен. В съответния случай съдилищата подходиха демократично и по целенасоченост, като не посмяха да разгласят нищожността на заповедта. А тя е крещяща. Първо, никой шеф на РЗИ няма правото да трансформира характера на което и да е поделение в друго.
Второ, реорганизацията на отделения в никакъв случай не е попадала като противоепидемична мярка, открита от закон. Трето, съдилищата услужливо мълчат по въпроса, че заповедта не е оповестена както повелява законът, а даже в противен случай – тя въобще не е оповестявана, а е напълно апокрифна. До нея се добрах около следствието на гибелта на сина ни Христо.
Ето за какво заповедта следваше да бъде оповестена за оскъдна, само че последствията щяха да бъдат доста съществени. Само си представете, НЗОК да си изиска назад всичките доста милиони, платени на стотиците лечебни заведения в страната за лекуване в противозаконни коронавирус отделения!
А какъв брой хора могат да предявят искове за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Нали знаете, че с тази заповед бяха неразрешени и свижданията с пациентите? Затова не ни позволиха дори да зърнем нашия наследник, даже със защитни костюми, а в случай че ни бяха разрешили свиждания, сигурно нямаше да го оставя в техните ръце и момент повече! Затова аз назовавам правосъдните решения политически, а не юридически.
По същите съображения могат да бъдат атакувани пред съда и всички други сходни заповеди, издадени в цялата страна. Т.е. казусът е систематичен и доста сериозен.
Но моята предприемчивост въобще няма да спре до тук. Аз към този момент имам дефинитивно решение, с което на две инстанции е признато съществуването ми на юридически интерес от оспорването. Имам и диспозитив, с който е оповестена незаконосъобразността на заповедта на РЗИ.
Сега следва да заведа няколко каузи против заповедите на някогашния болничен началник Стефан Филев, с които той директно е реорганизирал отделението в коронавирус такова, в осъществяване на противозаконната заповед на РЗИ. И за неюристи е ясно какъв би трябвало да бъде разумният краен резултат на тези каузи – изначална незначителност на неговите заповеди.
И с това, в последна сметка, аз ще реализира правдивост и ще посоча пред цялата страна с пръст изначалното потъпкване на законите в нашето опазване на здравето!”
ТЕМА преди 22 минути 293 преди 3 часа 1179 преди 1 ден 934
Христо си отиде на 31 юли 2020-а едвам на 19 години
Решението на висшите магистрати е от 10 юни, а делото беше заведено преди повече от година по тъжба на юрист Иван Денев – татко на Христо Денев, който умря на 31 юли 2020 година в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. 19-годишният зрелостник беше лекуван в противозаконното коронавирус поделение и в реанимацията, а за гибелта му неговите близки през цялото време упрекват лекарите в регионалната болница, написа dnesbg.com.
Адвокат Денев завежда дело против Заповед № РД-01-50/ 20.03.2020 година на шефа на Регионална здравна ревизия – В. Търново. В жалбата си той твърди за незначителност на въпросната заповед, като издадена отвън рамките на предоставената от закона подготвеност на здравната ревизия и заради неналичието на нейното съответно обявяване.
Развива и други възражения за незначителност. Претендира и за инспекция по отношение на законосъобразността на акта, който е публикуван в нарушаване на съществени правни правила, на медицински стандарти и правила за осъществяване на лекуване. В жалбата си юрист Денев моли за оповестяване на нищожността на заповедта.
Тричленният състав на Административния съд в остарялата столица откри оспорената заповед за общ административен акт, само че публикуван от оправомощен за това административен орган. В решението си магистратите показват, че фактически наредбата на член 10 от Закона за здравето съдържа изброяване на дейностите, които реализира една районна здравна ревизия и всред тях липсва предписание към лечебно заведение за противоепидемични ограничения.
Същевременно допълват, че член 63 планува специфична подготвеност при съществуване на изключителна епидемиологична конюнктура, като алинея 2 планува налагане на противоепидемични ограничения на територията на региона или общината от шефа на районната здравна ревизия.
Позовават се и на наредбата на член 94, алинея 3 от Закона за лечебните заведения, който дава право на шефа на РЗИ да ползва ограничения на лечебните заведения при съществуване на зараза. Тримата съдии показват категорично, че заповедта в никакъв случай не е била обявявана. Въпреки това магистратите отхвърлят настояването за оповестяване на незначителност на заповедта.
В същото време Административният съд показва, че в текста на заповедта липсват каквито и да било претекстове за издаването ѝ. Няма изложени съображения по отношение на съществуването на първата законова причина, предоставяща подготвеност за издаване на общия административен акт – съществуване на изключителна епидемиологична конюнктура, съществуване на зараза от заразно заболяване, изискващи използване на специфични ограничения на отбрана както на наличните в болничното заведение пациенти, по този начин и на новопостъпващите пациенти и медицинските експерти и личен състав.
Именно поради непосочването на в действителност и правни учредения (мотиви) за издаването на заповедта тя е анулирана.
Върховните магистрати, въпреки с сбити претекстове, възприемат доводите на Административния съд и оставят в действие решението, с което заповедта е анулирана и на процедура се поставя точка на правосъдната сага, разбунила духовете в локалната общност.
Адв. Иван Денев:
“Както при всяко дело, в което аз вземам участие, и по тези две каузи аз съм уверен в своята справедливост. Заповедта в действителност е оскъдна и то на повече от едно съображение. Много от мислещите адвокати в страната, в това число професори и висши съдии, поддържат точно моята теза и се учудват на творчеството на търновските и на висшите съдии, проявено в постановените решения, въпреки с позитивен краен резултат.
Но персонално за мен този резултат е единствено релативно позитивен. В съответния случай съдилищата подходиха демократично и по целенасоченост, като не посмяха да разгласят нищожността на заповедта. А тя е крещяща. Първо, никой шеф на РЗИ няма правото да трансформира характера на което и да е поделение в друго.
Второ, реорганизацията на отделения в никакъв случай не е попадала като противоепидемична мярка, открита от закон. Трето, съдилищата услужливо мълчат по въпроса, че заповедта не е оповестена както повелява законът, а даже в противен случай – тя въобще не е оповестявана, а е напълно апокрифна. До нея се добрах около следствието на гибелта на сина ни Христо.
Ето за какво заповедта следваше да бъде оповестена за оскъдна, само че последствията щяха да бъдат доста съществени. Само си представете, НЗОК да си изиска назад всичките доста милиони, платени на стотиците лечебни заведения в страната за лекуване в противозаконни коронавирус отделения!
А какъв брой хора могат да предявят искове за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Нали знаете, че с тази заповед бяха неразрешени и свижданията с пациентите? Затова не ни позволиха дори да зърнем нашия наследник, даже със защитни костюми, а в случай че ни бяха разрешили свиждания, сигурно нямаше да го оставя в техните ръце и момент повече! Затова аз назовавам правосъдните решения политически, а не юридически.
По същите съображения могат да бъдат атакувани пред съда и всички други сходни заповеди, издадени в цялата страна. Т.е. казусът е систематичен и доста сериозен.
Но моята предприемчивост въобще няма да спре до тук. Аз към този момент имам дефинитивно решение, с което на две инстанции е признато съществуването ми на юридически интерес от оспорването. Имам и диспозитив, с който е оповестена незаконосъобразността на заповедта на РЗИ.
Сега следва да заведа няколко каузи против заповедите на някогашния болничен началник Стефан Филев, с които той директно е реорганизирал отделението в коронавирус такова, в осъществяване на противозаконната заповед на РЗИ. И за неюристи е ясно какъв би трябвало да бъде разумният краен резултат на тези каузи – изначална незначителност на неговите заповеди.
И с това, в последна сметка, аз ще реализира правдивост и ще посоча пред цялата страна с пръст изначалното потъпкване на законите в нашето опазване на здравето!”
ТЕМА преди 22 минути 293 преди 3 часа 1179 преди 1 ден 934
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ