ВКС прати в Конституционния съд текст от Закона за водите |
Върховният административен съд изиска от Конституционния съд да се произнесе по текст от Закона за водите, защото се съмнява в правилото на идентични условия за стопанска активност, обезпечени от главния закон.
Питането е по отношение на административно дело, формирано по четири тъжби на юридически лица против текстове от Тарифата за таксите за водовземане, за прилагане на воден обект и за замърсяване, призната с разпореждане на Министерски съвет.
Върховен административен съд намира, че има разминаване в член 194, алинея 4, т.1, която планува, че таксата за прилагане на воден обект за изземване на наносни отсрочения от река Дунав и водохранилища се дефинира въз основата на позволения размер за изземване.
" Следователно при установяване на таксите за право на прилагане на водите законодателят възприема диференциран метод, който се основава на типа на осъществяваната активност, като в първия случай таксата се дефинира върху действително получен (отнет) размер, а във втория се основава на планиран, евентуален размер, който може да не бъде доближат ", пишат от Върховен административен съд.
Според магистратите по този начин при реализиране на правото на прилагане на водите стопанските субекти са сложени при друг юридически режим. Те припомнят, че според член 19, алинея 2 от Конституцията законът основава и подсигурява на всички идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя.
Върховните магистрати одобряват, че възприетият от законодателя метод при установяване на таксата за право на прилагане слага стопанските субекти, които реализират тази активност, в неравноправно състояние по отношение на останалите ползватели на водите. А това поражда подозрение на сходството на Закона за водите с текстовете от Конституцията.
Питането е по отношение на административно дело, формирано по четири тъжби на юридически лица против текстове от Тарифата за таксите за водовземане, за прилагане на воден обект и за замърсяване, призната с разпореждане на Министерски съвет.
Върховен административен съд намира, че има разминаване в член 194, алинея 4, т.1, която планува, че таксата за прилагане на воден обект за изземване на наносни отсрочения от река Дунав и водохранилища се дефинира въз основата на позволения размер за изземване.
" Следователно при установяване на таксите за право на прилагане на водите законодателят възприема диференциран метод, който се основава на типа на осъществяваната активност, като в първия случай таксата се дефинира върху действително получен (отнет) размер, а във втория се основава на планиран, евентуален размер, който може да не бъде доближат ", пишат от Върховен административен съд.
Според магистратите по този начин при реализиране на правото на прилагане на водите стопанските субекти са сложени при друг юридически режим. Те припомнят, че според член 19, алинея 2 от Конституцията законът основава и подсигурява на всички идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя.
Върховните магистрати одобряват, че възприетият от законодателя метод при установяване на таксата за право на прилагане слага стопанските субекти, които реализират тази активност, в неравноправно състояние по отношение на останалите ползватели на водите. А това поражда подозрение на сходството на Закона за водите с текстовете от Конституцията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ