Върховният административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския

Върховният административен съд насочи преюдициално питане до Съда на Европейския съюз по проблем, обвързван с комплексното позволение на Топлоелектрическа централа " Марица Изток " 2 и допустимите равнища на замърсяване.

Искането е по отношение на дело, формирано пред Върховен административен съд по касационни тъжби на Сдружение " За Земята - достъп до правораздаване " и " The Green Tank - гражданско съдружие с нестопанска цел " - Гърция срещу решение на Административния съд в Стара Загора от август 2020 година

Целта на преюдициалното питане е да се поясняват разпореждания на две наставления на Европейски Съюз, които се отнасят до замърсяването на въздуха и околната среда. Това са член 15, ал.4 и член 18 от Директива 2010/75/ЕС по отношение на член 13 и член 23, ал.1, втори параграф на Директива 2008/50/ЕО при даване на изключения от Заключенията за най-хубави налични техники за огромни горивни съоръжения, които са ситуирани в регион с наднормено замърсяване.

Според висшите съдии е належащо такова питане, защото има колизия на правила от вторичното право на Европейски Съюз.

Конкретният мотив е делото пред Върховен административен съд, което касае обновеното сложно позволение на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", издадено от Изпълнителна организация по околната среда. То е за употреба на следните съоръжения и уреди:

Горивна апаратура за произвеждане на електроенергия;

Инсталация за произвеждане на водород;

Депо за инертни боклуци, строителни, рискови и неопасни боклуци.

Върховен административен съд приема, че взаимовръзката на изброените разпореждания от двете наставления слага въпросът дали при разглеждане на искане за изключение от нормите за замърсявате решаващият орган е длъжен да извърши оценка на въздействието от всички източници, които способстват за концентрациите на дадения замърсител в региона и при изискване че излъчванията на Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " способстват за нарушаването на нормите на качество на атмосферния въздух, дали административният орган е имал правна опция да даде изключение от европейските правила.

Съгласно член 21, ал.3 от Директива 2010/75/ЕС по отношение на излъчванията от индустрията в период от 4 години от публикуването на това решение всички условия в разрешителните на огромни горивни съоръжения би трябвало да се преразгледат и при нужда, да се актуализират.

Съгласно член 18 от Директива 2010/75/ЕС при издаване и актуализация на сложни разрешителни решаващият орган би трябвало да направи оценка дали заложените в разрешителното емисионни стойности ще доведат до нарушение на нормите на качество на атмосферния въздух. Трябва да се направи оценка на въздействието от излъчванията на всички източници, които способстват към образуването на концентрации от дадения замърсител. В случая административният орган е основал оценката си на моделиране, направено от оператора с модела PLUME. Въпрос на практическо правоприлагане по делото е дали е изследвано въздействието върху нормите на качество на атмосферния въздух от четирите ТЕЦ-а в региона, както и въздействието от битовото горене, като насочни точки в проучване въздействието според Програмата на Община Гълъбово, показват от Върховен административен съд.

Изложените претекстове допускат разнообразни тълкувания и са от основно значение за вярното решение на разногласието.

За да подсигурява вярното използване на правото на Европейски Съюз при разрешаването на съответния спор, Върховен административен съд насочва до Съда на Европейски Съюз следните въпроси:

1.)Член 4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз, по отношение на член 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се пояснява в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация според член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, способният орган би трябвало да оцени, като вземе поради всички съответни научни данни за замърсяването, в това число ограниченията в съответната стратегия за качество на въздуха в дадена зона или агломерация според член 23 от Директива 2008/50/ЕО, дали даването на дерогация може да заплаши спазването на стандартите за качество на околната среда?

2.)Член 4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз, по отношение на член 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се пояснява в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, способният орган би трябвало да се въздържа от установяване на не толкоз строги емисионни правила на замърсители във въздуха от апаратура, при изискване че такава дерогация би била в несъгласие с ограниченията, избрани в съответната стратегия за качество на въздуха, призната в дадената зона или агломерация, според член 23 от Директива 2008/50/ЕО и би могла да заплаши постигането на задачата да се резервира допустимо най-кратък интервалът на превишаване на нормите за качество на въздуха?

3.)Член 4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз, по отношение на член 18 от Директива 2010/75/ЕС и член 13 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се пояснява в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, способният орган би трябвало да реши, като вземе поради всички относими научни данни за замърсяването, в това число кумулативния резултат с други източници на съответния замърсител, дали определянето на по-малко строги правила за излъчвания на замърсители на въздуха от апаратура, би асъдействало за превишаването на съответните правила за качество на въздуха, избрани според член 13 от Директива 2008/50/ЕО в дадена зона или агломерация, и в случай че това е по този начин, дали би трябвало да се въздържи от даване на дерогация, която би заплашила постигането на стандартите за качество на околната среда?