ВАС отмени акт на председателя на ДКХ, издаден на Еврофутбол
Върховният административен съд анулира решение на Административен съд София – град по административно дело № 2519 от 2020 година и разгласи за незабележим акт за определяне на обществено държавно взимане (АУПДВ) на „ Еврофутбол “ ООД. Процесният АУПДВ е публикуван от ръководителя на Държавната комисия по хазарта на 14 февруари 2020 година, оповестиха от пресцентъра на Върховен административен съд.
С днешното си решение по административно № 6850 от 2021 година висшите магистрати не се произнасят всъщност за дължимостта на сумите. Нищожност на акта е оповестена, заради открити нарушавания по процедурата, по която е открито общественото държавно взимане.
Съгласно закона ръководителят на Държавната комисия по хазарта е трябвало да дефинира различен орган в комисията, който да издаде акта. Тази опция за прехвърляне на пълномощие за административен надзор на органи, горестоящи на органа, издал акта е уредена в член 166, алинея 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Правно неприемливо е обаче еднакъв орган да е овластен по едно и също време с подготвеност да издаде акта, и с такава да се произнесе при оспорването на акта по административен ред.
Анализът на предоставените на ръководителя пълномощия по закон (чл. 31 от Закона за хазарта), както и кръгът на функционалностите, предоставени по подготвеност на Държавната комисия по хазарта, демонстрира, че няма йерархично по-горестоящ орган над ръководителя, който по административен ред да може да прегледа тъжба против публикуван акт за определяне на обществено държавно взимане.
Тълкуването на нормите на член 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс от раздела „ Установяване “ обосновава извода, че при липса на очакван ред за определяне на общественото взимане и съгласно правилото на алинея 3, актът за обществено държавно взимане предстои на обжалване по административен ред.
Поради откритите процедурни нарушавания, висшите магистрати одобряват, че ръководителят на Държавната комисия по хазарта не е разполагал с материална подготвеност по степен да издаде оспорения акт. Правната последица от тази непросветеност е посочена и в диспозитива на тълкувателно дело № 2 от 15 май 1991 година на Върховния съд, в който се отбелязва, че административен акт, публикуван от незапознат по степен орган е незабележим.
С днешното си решение по административно № 6850 от 2021 година висшите магистрати не се произнасят всъщност за дължимостта на сумите. Нищожност на акта е оповестена, заради открити нарушавания по процедурата, по която е открито общественото държавно взимане.
Съгласно закона ръководителят на Държавната комисия по хазарта е трябвало да дефинира различен орган в комисията, който да издаде акта. Тази опция за прехвърляне на пълномощие за административен надзор на органи, горестоящи на органа, издал акта е уредена в член 166, алинея 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Правно неприемливо е обаче еднакъв орган да е овластен по едно и също време с подготвеност да издаде акта, и с такава да се произнесе при оспорването на акта по административен ред.
Анализът на предоставените на ръководителя пълномощия по закон (чл. 31 от Закона за хазарта), както и кръгът на функционалностите, предоставени по подготвеност на Държавната комисия по хазарта, демонстрира, че няма йерархично по-горестоящ орган над ръководителя, който по административен ред да може да прегледа тъжба против публикуван акт за определяне на обществено държавно взимане.
Тълкуването на нормите на член 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс от раздела „ Установяване “ обосновава извода, че при липса на очакван ред за определяне на общественото взимане и съгласно правилото на алинея 3, актът за обществено държавно взимане предстои на обжалване по административен ред.
Поради откритите процедурни нарушавания, висшите магистрати одобряват, че ръководителят на Държавната комисия по хазарта не е разполагал с материална подготвеност по степен да издаде оспорения акт. Правната последица от тази непросветеност е посочена и в диспозитива на тълкувателно дело № 2 от 15 май 1991 година на Върховния съд, в който се отбелязва, че административен акт, публикуван от незапознат по степен орган е незабележим.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ