ВАС окончателно взе решение за склада на Одрин 8
Върховният административен съд отхвърли жалбата на компания " Одрин 8 " ЕООД против решението на Административен съд - Пловдив да разгласи за незначително разрешението за градеж и утвърдените капиталови планове за склада на едноименния адрес в Пловдив, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg . Разрешението за градеж е било издадено от главния проектант на Община Пловдив, а на по-късен стадий е осъществена и презаверка.
Според висшите магистрати жалбата е неоснователна. Основният спор по делото касае валидността на позволение за градеж. То е прогласено като незначително от пловдивския административен съд, откакто е открито, че е издадено без координиране с Министерство на културатау според Закона за културното завещание. Идейният капиталов план също е утвърден от основния проектант без съгласуването му с МК, което е в нарушаване на Закона за устройство на територията. Местните магистрати одобряват, че съгласуването на строителните бумаги с Министерство на културата е било наложително, защото строителното позволение визира постройка, която е ситуирана в охранителната зона на архитектурно-строителна недвижима полезност " Тютюнев склад " и представляваща архитектурно-строителен монумент на културата, като чрез реализирането на планувания нов градеж, изцяло ще се прекрати съществуването на тази постройка.
Върховен административен съд проучва събраните делото доказателства и споделя възприетите от първостепенния съд правни заключения, защото са съобразени с откритите по делото обстоятелства и с използвания закон.
Първият противоречив въпрос касае идентификацията на постройката като предпазена културна полезност. За изясняване на този въпрос е изслушано умозаключение на експерт, което е открило, че постройката " Тютюнев склад " / " Ориент табако " / попада на територия с културно-историческо завещание със статут на групова археологическа и архитектурно-строителна недвижима културна полезност и на урбанизма и културния пейзаж – система от улични ансамбли по ул. " Иван Вазов " и ул. " Цанко Дюстабанов ", включена в териториалния обсег на историческа зона " Филипопол – Тримонциум – Пловдив ", според текстовата и графичната част на Приложение 2 към Протокол № 5/22.05.2000 година на Националния съвет за запазване на паметниците на културата, утвърден от Министъра на културата. Този експертен извод по отношение на точното местоположение на постройката не е опроверган от страна на оспорващия, заради което и правосъден състав се базира на него.
На последващо място се слагат под подозрение последствията, подбудени от Протокол № 5/22.05.2000 година, като се твърди, че откакто няма преднамерено издадена заповед от способен орган, с която постройката да е оповестена за културна полезност, то производството не е завършило, респективно постройката не съставлява такава полезност. Валидността на този протокол е била оспорена от страна на компания " Одрин 8 " ЕООД, като правосъдното произвеждане е завършило с влезнало в действие правосъдно решение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението с искане за оповестяване на незначителност на акт " Одобрявам " на министъра на културата върху протокола.
Върховен административен съд смята, че чрез Протокол № 5/22.05.2000 година, категорично утвърден от Министъра на културата, административното произвеждане е завършило с годен акт, с който историческа зона " Филипопол – Тримонциум – Пловдив " в гр. Пловдив е оповестена за колективен археологически и архитектурно-строителен монумент на културата и културния пейзаж, както и са оповестени груповите монументи на културата – ансамбли, включени в обсега на зоната с техните граници. Действащият все още на сформиране и одобрение на този протокол закон, е Законът за паметниците на културата и музеите, като според член 4, алинея 1 от същия " министерството на културата афишира паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, откакто наложително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният монумент на културата ". В ЗПКМ /отм./ липсва написан правилник за това по какъв начин и с какъв акт се прави това оповестяване, заради което е приложим чл. 21 от настоящата към 2000 година Наредба № 5 от 14.05.1998 година за оповестяване на недвижимите монументи на културата /отм./, съгласно който описите на заявените обекти на недвижимото културно-историческо завещание, препоръчани от НИПК за придобиване на статут " монумент на културата " по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ, се утвърждават от министъра на културата – за всички категории монументи, отвън тези от международно значение и резерватите. Следователно, поради цитираните правила, следва да се одобри, че експлицитното утвърждение на протокола от страна на министъра, съставлява оповестяване по смисъла на член 4, алинея 1 ЗПКМ /отм./ на историческа зона " Филипопол – Тримонциум – Пловдив “ в гр. Пловдив и включените в нея ансамбли като монументи на културата, както и " одобряването “ им като такива по смисъла на член 21 от Наредба № 5/1998 година /отм./. Съгласно използваната уредба все още на издаване на оспорената заповед, заварените оповестени и декларирани по досегашния ред недвижими монументи на културата резервират своя статут и категория като културни полезности по смисъла на Закона за културното завещание /§ 10, алинея 1 и § 12, алинея 1 Преходни и заключителни разпоредби ЗКН/, заради което и поради горните съждения, следва да се одобри за несъмнено открит статутът на процесната постройка като културна полезност, във връзка с която е използвана специфичната отбрана по ЗКН.
Следващият противоречив въпрос касае преценката дали позволените при издаване на разрешението за градеж нарушавания на материалния закон, са основни и водят до неговата незначителност или унищожаемост. Порокът " материална незаконност " се отразява на същинското наличие на акта и се показва най-общо в противоречие сред разпореденото с акта и използваните материалноправни правила, като по предписание това противоречие води до унищожаемост на акта. Налице са обаче и изключения от това предписание, като в правната доктрина се приема, че при изключително тежък и значителен недостатък на основанието по член 146, т. 4 Административнопроцесуален кодекс, който предстои на преценка във всеки съответен случай, предвид на неговите специфики, административният акт може да бъде прогласен за незабележим. В случая, несъмнено са нарушени наредбите на член 141, алинея 7 и член 148, алинея 4 Закон за устройство на територията, по отношение на член 84, алинея 1 и алинея 2 ЗКН, които слагат като наложително изискване идейният капиталов план и разрешението за градеж за недвижими културни полезности и за градежи в техните граници и охранителните им зони, да се съгласуват при изискванията и по реда на Закона за културното завещание. Паметниците на културата са сложени под засилена и специфична протекция, заради което е и написаното в закона наложително изискване - с цел да породят своето правно деяние строителните бумаги, които ги засягат следва да бъдат съгласувани по реда на ЗКН. Такова координиране не е осъществено, т.е. процесното позволение за градеж не може да породи правните си последствия, респективно се явява незначително. Освен това, при положение, че се осъществя новия градеж изцяло ще се отстрани съществуваща постройка - монумент на културата, което би било неприемливо и в нарушаване както на посочените правила, по този начин и на учредената цел, написана в ЗКН – запазване и протекция на културните полезности.
Предвид изложените претекстове, Върховен административен съд смята, че като е възприел извода за незначителност на разрешението са градеж, дружно с утвърдените капиталови планове и презаверката му, правосъдният състав на Административен съд – Пловдив е постановил решението си при вярно приложение на материалния закон. Не са открити позволени от първостепенния съд нарушавания на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити правосъдни съвещания, на които е предоставена опция на страните да ангажират доказателства за изказванията си, признатите доказателства са възможни и са относими към правния спор, разисквани са от съда, който е постановил стимулиран правосъден акт. Не е налице и недоказаност на правосъдното решение. Релевантните са разногласието обстоятелства са открити от събраните в административното и правосъдно произвеждане доказателства, като въз основа на същите са осъществени съответните им правни заключения.
Съдебното решение е годно, възможно и вярно, заради което следва да бъде оставено в действие. Решението не предстои на обжалване.
Според висшите магистрати жалбата е неоснователна. Основният спор по делото касае валидността на позволение за градеж. То е прогласено като незначително от пловдивския административен съд, откакто е открито, че е издадено без координиране с Министерство на културатау според Закона за културното завещание. Идейният капиталов план също е утвърден от основния проектант без съгласуването му с МК, което е в нарушаване на Закона за устройство на територията. Местните магистрати одобряват, че съгласуването на строителните бумаги с Министерство на културата е било наложително, защото строителното позволение визира постройка, която е ситуирана в охранителната зона на архитектурно-строителна недвижима полезност " Тютюнев склад " и представляваща архитектурно-строителен монумент на културата, като чрез реализирането на планувания нов градеж, изцяло ще се прекрати съществуването на тази постройка.
Върховен административен съд проучва събраните делото доказателства и споделя възприетите от първостепенния съд правни заключения, защото са съобразени с откритите по делото обстоятелства и с използвания закон.
Първият противоречив въпрос касае идентификацията на постройката като предпазена културна полезност. За изясняване на този въпрос е изслушано умозаключение на експерт, което е открило, че постройката " Тютюнев склад " / " Ориент табако " / попада на територия с културно-историческо завещание със статут на групова археологическа и архитектурно-строителна недвижима културна полезност и на урбанизма и културния пейзаж – система от улични ансамбли по ул. " Иван Вазов " и ул. " Цанко Дюстабанов ", включена в териториалния обсег на историческа зона " Филипопол – Тримонциум – Пловдив ", според текстовата и графичната част на Приложение 2 към Протокол № 5/22.05.2000 година на Националния съвет за запазване на паметниците на културата, утвърден от Министъра на културата. Този експертен извод по отношение на точното местоположение на постройката не е опроверган от страна на оспорващия, заради което и правосъден състав се базира на него.
На последващо място се слагат под подозрение последствията, подбудени от Протокол № 5/22.05.2000 година, като се твърди, че откакто няма преднамерено издадена заповед от способен орган, с която постройката да е оповестена за културна полезност, то производството не е завършило, респективно постройката не съставлява такава полезност. Валидността на този протокол е била оспорена от страна на компания " Одрин 8 " ЕООД, като правосъдното произвеждане е завършило с влезнало в действие правосъдно решение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението с искане за оповестяване на незначителност на акт " Одобрявам " на министъра на културата върху протокола.
Върховен административен съд смята, че чрез Протокол № 5/22.05.2000 година, категорично утвърден от Министъра на културата, административното произвеждане е завършило с годен акт, с който историческа зона " Филипопол – Тримонциум – Пловдив " в гр. Пловдив е оповестена за колективен археологически и архитектурно-строителен монумент на културата и културния пейзаж, както и са оповестени груповите монументи на културата – ансамбли, включени в обсега на зоната с техните граници. Действащият все още на сформиране и одобрение на този протокол закон, е Законът за паметниците на културата и музеите, като според член 4, алинея 1 от същия " министерството на културата афишира паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, откакто наложително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният монумент на културата ". В ЗПКМ /отм./ липсва написан правилник за това по какъв начин и с какъв акт се прави това оповестяване, заради което е приложим чл. 21 от настоящата към 2000 година Наредба № 5 от 14.05.1998 година за оповестяване на недвижимите монументи на културата /отм./, съгласно който описите на заявените обекти на недвижимото културно-историческо завещание, препоръчани от НИПК за придобиване на статут " монумент на културата " по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ, се утвърждават от министъра на културата – за всички категории монументи, отвън тези от международно значение и резерватите. Следователно, поради цитираните правила, следва да се одобри, че експлицитното утвърждение на протокола от страна на министъра, съставлява оповестяване по смисъла на член 4, алинея 1 ЗПКМ /отм./ на историческа зона " Филипопол – Тримонциум – Пловдив “ в гр. Пловдив и включените в нея ансамбли като монументи на културата, както и " одобряването “ им като такива по смисъла на член 21 от Наредба № 5/1998 година /отм./. Съгласно използваната уредба все още на издаване на оспорената заповед, заварените оповестени и декларирани по досегашния ред недвижими монументи на културата резервират своя статут и категория като културни полезности по смисъла на Закона за културното завещание /§ 10, алинея 1 и § 12, алинея 1 Преходни и заключителни разпоредби ЗКН/, заради което и поради горните съждения, следва да се одобри за несъмнено открит статутът на процесната постройка като културна полезност, във връзка с която е използвана специфичната отбрана по ЗКН.
Следващият противоречив въпрос касае преценката дали позволените при издаване на разрешението за градеж нарушавания на материалния закон, са основни и водят до неговата незначителност или унищожаемост. Порокът " материална незаконност " се отразява на същинското наличие на акта и се показва най-общо в противоречие сред разпореденото с акта и използваните материалноправни правила, като по предписание това противоречие води до унищожаемост на акта. Налице са обаче и изключения от това предписание, като в правната доктрина се приема, че при изключително тежък и значителен недостатък на основанието по член 146, т. 4 Административнопроцесуален кодекс, който предстои на преценка във всеки съответен случай, предвид на неговите специфики, административният акт може да бъде прогласен за незабележим. В случая, несъмнено са нарушени наредбите на член 141, алинея 7 и член 148, алинея 4 Закон за устройство на територията, по отношение на член 84, алинея 1 и алинея 2 ЗКН, които слагат като наложително изискване идейният капиталов план и разрешението за градеж за недвижими културни полезности и за градежи в техните граници и охранителните им зони, да се съгласуват при изискванията и по реда на Закона за културното завещание. Паметниците на културата са сложени под засилена и специфична протекция, заради което е и написаното в закона наложително изискване - с цел да породят своето правно деяние строителните бумаги, които ги засягат следва да бъдат съгласувани по реда на ЗКН. Такова координиране не е осъществено, т.е. процесното позволение за градеж не може да породи правните си последствия, респективно се явява незначително. Освен това, при положение, че се осъществя новия градеж изцяло ще се отстрани съществуваща постройка - монумент на културата, което би било неприемливо и в нарушаване както на посочените правила, по този начин и на учредената цел, написана в ЗКН – запазване и протекция на културните полезности.
Предвид изложените претекстове, Върховен административен съд смята, че като е възприел извода за незначителност на разрешението са градеж, дружно с утвърдените капиталови планове и презаверката му, правосъдният състав на Административен съд – Пловдив е постановил решението си при вярно приложение на материалния закон. Не са открити позволени от първостепенния съд нарушавания на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити правосъдни съвещания, на които е предоставена опция на страните да ангажират доказателства за изказванията си, признатите доказателства са възможни и са относими към правния спор, разисквани са от съда, който е постановил стимулиран правосъден акт. Не е налице и недоказаност на правосъдното решение. Релевантните са разногласието обстоятелства са открити от събраните в административното и правосъдно произвеждане доказателства, като въз основа на същите са осъществени съответните им правни заключения.
Съдебното решение е годно, възможно и вярно, заради което следва да бъде оставено в действие. Решението не предстои на обжалване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ