ВАС остави в сила решение на АССГ по казуса с кмета на Столичния район Искър
Върховният административен съд остави в действие решение по административно дело № 6442/2024 година на Административен съд София-град (АССГ) и остави без почитание настояването на кмета на столичния Район Искър Ясен Русев за сезиране на Звеното за разбори и тълкувателна активност на Върховния административен съд за преценка за формиране на произвеждане за спорна правосъдна процедура.
Производството пред АССГ е формирано по тъжба на " Коалиция ГЕРБ-СДС " против решение № 1147-МИ от 24.06.2024 година на Общинска изборна комисия – Столична община (ОИК). С него са препоръчани за гласоподаване първи и втори планове на решения за предварително оповестяване на пълномощията за прекъснати на Русев, определен за кмет на локалните избори на 29.10.2023 година, само че заради липса на квалифицирано болшинство 2/3 от присъстващите, ОИК е приела решение за отменяне на препоръчаните първи и втори планове на решение.
С обжалваното пред актуалната инстанция правосъдно решение АССГ е отменил решение № 1147-МИ от 24.06.2024 година на ОИК – Столична община като незаконосъобразно и е върнал преписката на ОИК за ново изговаряне съгласно напътствията на съда.
АССГ е приел, че от показаните по делото доказателства се открива, че част от изброените дейности по член 41, ал.3 от ЗМСМА са осъществени в преклузивния едномесечния период до 13.12.2023г. във връзка с присъединяване на Ясен Русев като съучастник в „ Бийч Хъб “ ООД и като шеф на „ 3 ЕН 3 “ ООД. Това обаче не се е случило във връзка с съдружието на лицето в „ 3 ЕН 3 “ ООД, като вместо да пристъпи към интензивно държание за преустановяване на несъвместимостта, Русев след избирането му за кмет на регион „ Искър “ е станал мажоритарен притежател в сдружението. Първите дейности в посока премахване на несъвместимостта са подхванати със сключването на контракт за прекачване на дружествени дялове с нотариално засвидетелствуване на подписите и наличието от 26.01.2024г., т.е. повече от месец от приключване на периода по член 41, ал.3 от ЗМСМА и повече от два месеца от полагането на клетва като кмет на регион „ Искър “. Съобразявайки горните условия съдът е приел, че Русев не е извършил задължението си по член 41, ал.3 от ЗМСМА в преклузивния едномесечен период да предприеме нужните дейности за преустановяване на комерсиалната активност, упражнявана в качеството му на съучастник в „ 3 ЕН 3 “ ООД, което е съображение по член 42, алинея 1, т. 5 от ЗМСМА за предварително преустановяване на пълномощията му. На последващо място наредбата на член 41, ал.3 от ЗМСМА съдържа още едно обвързване на лицето определено за кмет, а точно: документално известяван на ръководителя на общинския съвет и общинската изборна комисия за зародилата несъответственост по член 41, ал.1 от ЗМСМА, което обвързване съдът е приел също за неизпълнено от Русев.
Разпоредбата на член 41, алинея 1 от ЗМСМА не разрешава на кметовете на общини, на региони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на региони и секретарите на общини да правят комерсиална активност по смисъла на Търговския закон, да бъдат контрольори, шефове или прокуристи в търговски сдружения, търговски пълномощници, търговски представители, търговски медиатори, синдици, ликвидатори или да вземат участие в надзорни, управителни и контролни органи на търговски сдружения и кооперации за времето на мандата им. Целта на наредбата е да предотврати всевъзможни благоприятни условия за пораждане спор на ползи и корист с власт от страна на визираните в наредбата лица. Същата изключва съвместяване на функционалностите на кмет на община с осъществяване на комерсиална активност и с представителни и управленчески права в търговски сдружения. Изискването е строго официално, годно е за целия интервал на мандата и е подбудено от волята на законодателя да изключи всяка евентуална опция за настъпване (възникване) на спор на ползи и корист със служебни права.
Върховните магистрати споделят изложените и обосновани заключения на АССГ и приема, че при постановяване на правосъдния акт не са позволени цитираните в касационната тъжба пороци, които да съставляват касационни учредения за анулация.
Върховен административен съд отхвърля и молбата на Ясен Русев за разкриване на процедура за тълкувателно решение по смисъла на чл.124, ал.2 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), поради открито несъгласие в тълкуването на „ комерсиална активност “ в практиката на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
В сходство с член 125 от Закон за съдебната власт искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно разпореждане могат да вършат ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, основният прокурор, министърът на правораздаването, омбудсманът или ръководителят на Висшия адвокатски съвет.
В сходство с наредбата на член 131а Закон за съдебната власт, според която редът за формиране и разглеждане на тълкувателни каузи и за приемане на тълкувателни решения и постановления се дефинира с вътрешни правила, признати от пленума на съответния съд, във Върховен административен съд с Решение от 14.10.2019 година на Пленума на този съд са признати „ Правила за приемане на тълкувателни решения от Общото заседание на съдиите на първа и втора гилдия на Върховния административен съд и от Общото заседание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд “. По т. II „ Образуване на тълкувателно дело “, т. 8 от посочените правила, когато при реализиране на правораздавателната си активност състав на Върховен административен съд установи спорна или неправилна процедура, същият може да уведоми документално за това Звеното за разбори и тълкувателна активност на този съд, като приложи правосъдните актове, удостоверяващи тази процедура. Звеното за разбори и тълкувателна активност след инспекция на събитията, може да насочи документално предложение до ръководителя на Върховния административен съд за правене на искане по член 125 Закон за съдебната власт за приемане на тълкувателно решение.
Предвид гореизложеното, актуалният състав приема, че не е налице спорна правосъдна процедура по приложението на чл.41, ал.1 от ЗМСМА и съответно по повод тълкуването на „ комерсиална активност “, която да постанова сезирането на Звеното за разбори и тълкувателна активност във Върховен административен съд, заради което настояването следва да се остави без почитание.
Решението е дефинитивно по административно дело № 8102 от 2024 година на Върховен административен съд е дефинитивно, оповестиха от пресцентъра на съда.




