ВАС се преобърна и държавата засега губи 700 млн. лв. от хазартните фирми на Божков
Върховният административен съд дефинитивно отсъди в интерес на Божков по две от многомилионните каузи на хазартните му компании. Според съда шефът на комисията по хазарта не е имал подготвеност да дефинира отговорности на тези компании. Сега на ход е Национална агенция за приходите. Ако не издаде нови актове, страната ще загуби 700 млн. лева
Държавата е на път да загуби претендираната от нея гигантска сума от към 700 млн. лева по делата против хазартните компании на Васил Божков, които години наред са плащали по-ниска такса върху събраните залози. Причината: решения на Върховния административен съд (ВАС) по две от четирите каузи за дължими суми. С тях съдът дефинитивно разгласи за оскъдни актове на ръководителя на към този момент закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ), с които се дефинират отговорности на тези компании.
Съдът, в резюме, внезапно смени практиката си тъкмо по най-голямото дело за хазартни такси, а и за налози изобщо. Това е финалният към този момент миг от една продължителна сага, при която първо, а след това контролният орган не виждаше това " икономисване " на таксите., само че се оказа, че събирането им още веднъж е затруднено. Сега резултатът от смяната в практиката на съда е в интерес на Божков.
Решенията на съда не преглеждат разногласието всъщност - спестени ли са такси. Затова Национална агенция за приходите, която към този момент дава отговор за надзора над хазарта, може да издаде нови актове против същите хазартни оператори. Така страната може да потърси още веднъж най-малко част от парите, защото друга ще се бъде изгубена поради отминалостта. Засега от данъчната администрация не оповестяват по какъв начин ще продължат.
Реклама Спорната процедура на Върховен административен съд
Върховният административен съд за следващ път изпадна в несъгласие със личната си процедура по изключително чувствителни проблеми със мощен публичен отзив. В случая това са делата на хазартните компании на Васил Божков.
В края на предходната седмица съдът разгласи, че актовете на ръководителя на ДКХ са оскъдни, тъй като той нямал пълномощия да дефинира отговорностите на " Еврофутбол " и " Евробет ", а е трябвало да дефинира различен орган в комисията да го направи. Само че досега практиката на Върховен административен съд е тъкмо противоположна - съществуват няколко решения от предишни години, в които категорично се споделя, че точно ръководителят на хазартната комисия е способният административен орган, който издава тези актове за определяне на обществено държавно взимане.
Такава спорна процедура на съда постоянно е знак за конюнктурно правосъдие, което чувство в тази ситуация се укрепва и от предмета на делото. през март т.г. бе стимулиран точно с изказванията на Божков за грандиозна корупционна скица, при която той си е купувал политическо снизхождение за хазартния бизнес, като е пращал сакове с пари на Борисов и персонално е давал на Горанов, с цел да се задвижи държавната машина - от законодателната власт през финансовото министерство и ДКХ, и да му обезпечат по-ниска такса. Наказателното дело, формирано след арестите, е с неразбираемо развиване.
Онлайн конференция на Васил Божков от март т.г. за изказванията му, че е давал пари с куфарчета и сакове за благоволението на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова. Фотограф: NA Решенията
С на ръководителя на ДКХ от 14 февруари 2020 година, съгласно който " Еврофутбол " на Васил Божков дължи на страната 329 млн. лева, от които 261 млн. лева главница и 67.8 млн. лева рента.
Реклама
Два дни по-късно, на 10 ноември,, за спестена такса при " Лотария България " за над 4.9 млн. лева за интервала от 2015 - 2019 година и лихви за 1.7 млн. лева Решенията се разграничават ненапълно в претекстовете, въпреки и не концептуално. Съществената разлика е, че по делото на " Евробет " ръководителят на състава и докладчик Милена Златкова е останала на изключително мнение - тя не приема, че актът на ръководителя на ДКХ е незабележим заради липса на подготвеност.
Според тричленния съдийски състав по делото " Еврофутбол " - Мариника Чернева (председател), Бисерка Цанева (докладчик) и Мирослав Мирчев, ръководителят на ДКХ не е имал пълномощието да издава акт за определяне на дължими вземания от " Еврофутбол ", а е трябвало да дефинира различен орган в ДКХ, който да издаде акта. В противоположен случай, стимулират се съдиите, няма кой да реализира административния надзор върху този акт в границите на институцията, което съгласно тях е наложително. Текстът на чл.120 от конституцията разрешава да се изключи обжалваемостта на един акт пред съд, само че не и обжалването по административен ред на административните актове, се споделя в решението. А тъй като върху ръководителя на ДКХ няма горестоящ орган, който да извърши възможен административен надзор върху издадените от него актове, по тази причина и наложително такива актове трябвало да се издават от различен орган в границите на институцията, а ръководителят да реализира контрола.
За да стигне до този извод, правосъдният състав по едно и също време укорява законодателя - че не е съобразил текста на Закона за хазарта (който към оня миг категорично оправомощава ръководителя на ДКХ да издава такива актове) с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и ръководителя на ДКХ - че не е съобразил да приложи Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, а не Закона за хазарта.
Работата е там, че към оня миг Законът за хазарта категорично оправомощава ръководителя на комисията да издава актовете за определяне на вземанията. Според съда обаче по същото време член 166, алинея 2 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс споделя, че в случай че в съответния закон не е очакван ред за определяне на обществено взимане , то се открива по реда за издаване на административен акт в Административнопроцесуален кодекс. Ако в закона не е избран органът за издаване на акта , той се дефинира от ръководителя на съответната администрация, а самият акт се апелира по административен ред пред ръководителя. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е по-висок по степен акт от Закона за хазарта и ръководителят е трябвало да съобрази него, се споделя в решението, т.е. да не се съобрази с реда по закона, който е спазван и до този миг.
Държавата е на път да загуби претендираната от нея гигантска сума от към 700 млн. лева по делата против хазартните компании на Васил Божков, които години наред са плащали по-ниска такса върху събраните залози. Причината: решения на Върховния административен съд (ВАС) по две от четирите каузи за дължими суми. С тях съдът дефинитивно разгласи за оскъдни актове на ръководителя на към този момент закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ), с които се дефинират отговорности на тези компании.
Съдът, в резюме, внезапно смени практиката си тъкмо по най-голямото дело за хазартни такси, а и за налози изобщо. Това е финалният към този момент миг от една продължителна сага, при която първо, а след това контролният орган не виждаше това " икономисване " на таксите., само че се оказа, че събирането им още веднъж е затруднено. Сега резултатът от смяната в практиката на съда е в интерес на Божков.
Решенията на съда не преглеждат разногласието всъщност - спестени ли са такси. Затова Национална агенция за приходите, която към този момент дава отговор за надзора над хазарта, може да издаде нови актове против същите хазартни оператори. Така страната може да потърси още веднъж най-малко част от парите, защото друга ще се бъде изгубена поради отминалостта. Засега от данъчната администрация не оповестяват по какъв начин ще продължат.
Реклама Спорната процедура на Върховен административен съд
Върховният административен съд за следващ път изпадна в несъгласие със личната си процедура по изключително чувствителни проблеми със мощен публичен отзив. В случая това са делата на хазартните компании на Васил Божков.
В края на предходната седмица съдът разгласи, че актовете на ръководителя на ДКХ са оскъдни, тъй като той нямал пълномощия да дефинира отговорностите на " Еврофутбол " и " Евробет ", а е трябвало да дефинира различен орган в комисията да го направи. Само че досега практиката на Върховен административен съд е тъкмо противоположна - съществуват няколко решения от предишни години, в които категорично се споделя, че точно ръководителят на хазартната комисия е способният административен орган, който издава тези актове за определяне на обществено държавно взимане.
Такава спорна процедура на съда постоянно е знак за конюнктурно правосъдие, което чувство в тази ситуация се укрепва и от предмета на делото. през март т.г. бе стимулиран точно с изказванията на Божков за грандиозна корупционна скица, при която той си е купувал политическо снизхождение за хазартния бизнес, като е пращал сакове с пари на Борисов и персонално е давал на Горанов, с цел да се задвижи държавната машина - от законодателната власт през финансовото министерство и ДКХ, и да му обезпечат по-ниска такса. Наказателното дело, формирано след арестите, е с неразбираемо развиване.
Онлайн конференция на Васил Божков от март т.г. за изказванията му, че е давал пари с куфарчета и сакове за благоволението на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова. Фотограф: NA Решенията
С на ръководителя на ДКХ от 14 февруари 2020 година, съгласно който " Еврофутбол " на Васил Божков дължи на страната 329 млн. лева, от които 261 млн. лева главница и 67.8 млн. лева рента.
Реклама
Два дни по-късно, на 10 ноември,, за спестена такса при " Лотария България " за над 4.9 млн. лева за интервала от 2015 - 2019 година и лихви за 1.7 млн. лева Решенията се разграничават ненапълно в претекстовете, въпреки и не концептуално. Съществената разлика е, че по делото на " Евробет " ръководителят на състава и докладчик Милена Златкова е останала на изключително мнение - тя не приема, че актът на ръководителя на ДКХ е незабележим заради липса на подготвеност.
Според тричленния съдийски състав по делото " Еврофутбол " - Мариника Чернева (председател), Бисерка Цанева (докладчик) и Мирослав Мирчев, ръководителят на ДКХ не е имал пълномощието да издава акт за определяне на дължими вземания от " Еврофутбол ", а е трябвало да дефинира различен орган в ДКХ, който да издаде акта. В противоположен случай, стимулират се съдиите, няма кой да реализира административния надзор върху този акт в границите на институцията, което съгласно тях е наложително. Текстът на чл.120 от конституцията разрешава да се изключи обжалваемостта на един акт пред съд, само че не и обжалването по административен ред на административните актове, се споделя в решението. А тъй като върху ръководителя на ДКХ няма горестоящ орган, който да извърши възможен административен надзор върху издадените от него актове, по тази причина и наложително такива актове трябвало да се издават от различен орган в границите на институцията, а ръководителят да реализира контрола.
За да стигне до този извод, правосъдният състав по едно и също време укорява законодателя - че не е съобразил текста на Закона за хазарта (който към оня миг категорично оправомощава ръководителя на ДКХ да издава такива актове) с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и ръководителя на ДКХ - че не е съобразил да приложи Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, а не Закона за хазарта.
Работата е там, че към оня миг Законът за хазарта категорично оправомощава ръководителя на комисията да издава актовете за определяне на вземанията. Според съда обаче по същото време член 166, алинея 2 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс споделя, че в случай че в съответния закон не е очакван ред за определяне на обществено взимане , то се открива по реда за издаване на административен акт в Административнопроцесуален кодекс. Ако в закона не е избран органът за издаване на акта , той се дефинира от ръководителя на съответната администрация, а самият акт се апелира по административен ред пред ръководителя. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е по-висок по степен акт от Закона за хазарта и ръководителят е трябвало да съобрази него, се споделя в решението, т.е. да не се съобрази с реда по закона, който е спазван и до този миг.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ