Окончателно: Правилото за стикер на адвокатската карта само срещу платени вноски остава
Върховният административен съд обезсили решение № 6012/07.06.2023 година на тричленен състав на същия съд, постановено по адм. дело № 6839/2022 година, с което е оповестена незначителност на решение № 3133/11.12.2020 година на Висшия адвокатски съвет със следното наличие: " Ежегодна легализация на адвокатската карта по смисъла на член 9, алинея 5 от Закона за адвокатурата се прави посредством полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и дава на всяка адвокатска гилдия от Висшия адвокатски съвет съгласно броя на членовете й, които са изпълнили отговорностите си по член 49, алинея 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет “.
Обжалваното правосъдно решение е неприемливо, заради недопустимост на оспорването на съображение член 159, т. 1 Административнопроцесуален кодекс. Правилно тричленният състав на Върховен административен съд е приел, че следва да извърши лична преценка по допустимостта на оспорването, само че погрешно е приел, че оспореното решение има всички белези на подзаконов нормативен акт и е направил инспекция за неговата правомерност по реда на член 185 и сл. от Административнопроцесуален кодекс.
От решението на Висшия адвокатски съвет не произтичат ограничавания в упражняването на адвокатската специалност, защото то не въздейства директно на правния статус на юристите, отразен в регистрите на адвокатурата. Ограниченията настъпват от вписването в регистрите на адвокатурата на отнемане от адвокатски права или отписването на юристите от регистрите, на основанията, планувани в закона.
Законът в член 148, алинея 4 ЗА планува, че описът на юристите, вписани в регистрите на адвокатурата се разгласява годишно в Държавен вестник, както и засвидетелствуване на качеството юрист и правния му статус, посредством обществения достъп до вписванията в адвокатските регистри, които по силата на член 149, алинея 2 ЗА имат удостоверително деяние. Неоснователни са доводите на ответниците по касация, че общественият указател не дава техническа опция за инспекция правния статус на юриста в местата за отнемане от независимост, следствените арести, Министерство на вътрешните работи, достъпа до правосъдните здания.
Съгласно чл.130, алинея 2 от Наредба № 3 от 20.11.2020 година за реда за водене, запазване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри достъпването до обществената част от електронните адвокатски регистри според Закона за адвокатурата за определяне на настоящ юридически статус на юриста, младшия юрист, задграничния юрист, адвокатското сдружение, съдружничество или адвокатския помощник се реализира свободно, индексира се от интернет търсачките без нужда от спомагателна електронна автентификация на потребителя.
Тричленният съсват на Върховен административен съд погрешно е приел, че решение № 3133/11.12.2020 година и регистрите на адвокатурата, са свързани и ги е отъждествил по правното им деяние. Основателни са доводите в касационната тъжба, че Законът за адвокатурата категорично разграничава актовете, с които се уреждат регистрите и образецът на адвокатската карта, надлежно с разпоредба по чл.121, ал.1, пр.1 ЗА и решение по член 121, алинея 2, прочие последно по отношение на член 9, алинея 4 от ЗА.
Освен това по силата на закона удостоверително деяние е планувано на вписванията в регистрите, не и на адвокатската карта и на нейната легализация. Неоснователни са доводите на ответниците, че издаването на адвокатска карта е изискване за практикуване на адвокатската специалност, заради съществуването на нормативно открита връзка сред адвокатските регистри и адвокатската карта и позоваването на Директива 2006/123/ЕО на Екологичен потенциал и на Съвета от 12 декември 2006 година по отношение на услугите на вътрешния пазар и нейното приложение по отношение на услугите по правни съвещания според решението на Съда на Европейски Съюз по дело С-55/20 година, т. 88.
В т. 97 от цитираното решение Съд на Европейския съюз е показал, че правна уредба, която за упражняването на адвокатска активност изисква авансово регистриране в регистъра на адвокатската гилдия и по този начин задължава заинтригуваните лица да спазят процедура, която допуска те да подхващат действия пред способен орган, с цел да получат от него публично решение, позволяващо им достъп до и практикуване на тази активност, вкарва позволителен режим по смисъла на член 4, точка 6 и на глава III от Директива 2006/123. Впрочем това категорично удостоверява основание 39 от тази инструкция, според което понятието " позволителен режим “ обгръща по-специално " отговорностите, нужни с цел да може да се получи позволение за реализирането на избран тип активност, да бъде записано обещано лице като член на специалност “.
На посочените критерии за позволителен режим дават отговор плануваните в член 9 от ЗА условия за достъп до адвокатската специалност и нейното практикуване. Изброяването на разрешителните режими в основание 39 от директивата е различно. В същото решение, Съдът на Европейски Съюз разяснява, че понятието " разрешителният режим “ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2006/123 се отличава от " условието “ по смисъла на член 4, точка 7 от тази инструкция, което засяга по-специално всяко обвързване, възбрана, изискване или ограничаване, планувано в закон, подзаконов акт или административна наредба на страна членка, или произлизащо от разпоредбите на професионални институции, признати в границите на тяхната правна автономност (т.98).
От изложеното следва да се одобри, че оспореното решение на Висшия адвокатски съвет не има белезите на нормативен административен акт по смисъла на член 75, ал.1 Административнопроцесуален кодекс и член 1а Закон за нормативните актове и не предстои на надзор по реда на Административнопроцесуален кодекс.
Решението по административно дело № 8301 от 2023 година не предстои на обжалване.
Обжалваното правосъдно решение е неприемливо, заради недопустимост на оспорването на съображение член 159, т. 1 Административнопроцесуален кодекс. Правилно тричленният състав на Върховен административен съд е приел, че следва да извърши лична преценка по допустимостта на оспорването, само че погрешно е приел, че оспореното решение има всички белези на подзаконов нормативен акт и е направил инспекция за неговата правомерност по реда на член 185 и сл. от Административнопроцесуален кодекс.
От решението на Висшия адвокатски съвет не произтичат ограничавания в упражняването на адвокатската специалност, защото то не въздейства директно на правния статус на юристите, отразен в регистрите на адвокатурата. Ограниченията настъпват от вписването в регистрите на адвокатурата на отнемане от адвокатски права или отписването на юристите от регистрите, на основанията, планувани в закона.
Законът в член 148, алинея 4 ЗА планува, че описът на юристите, вписани в регистрите на адвокатурата се разгласява годишно в Държавен вестник, както и засвидетелствуване на качеството юрист и правния му статус, посредством обществения достъп до вписванията в адвокатските регистри, които по силата на член 149, алинея 2 ЗА имат удостоверително деяние. Неоснователни са доводите на ответниците по касация, че общественият указател не дава техническа опция за инспекция правния статус на юриста в местата за отнемане от независимост, следствените арести, Министерство на вътрешните работи, достъпа до правосъдните здания.
Съгласно чл.130, алинея 2 от Наредба № 3 от 20.11.2020 година за реда за водене, запазване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри достъпването до обществената част от електронните адвокатски регистри според Закона за адвокатурата за определяне на настоящ юридически статус на юриста, младшия юрист, задграничния юрист, адвокатското сдружение, съдружничество или адвокатския помощник се реализира свободно, индексира се от интернет търсачките без нужда от спомагателна електронна автентификация на потребителя.
Тричленният съсват на Върховен административен съд погрешно е приел, че решение № 3133/11.12.2020 година и регистрите на адвокатурата, са свързани и ги е отъждествил по правното им деяние. Основателни са доводите в касационната тъжба, че Законът за адвокатурата категорично разграничава актовете, с които се уреждат регистрите и образецът на адвокатската карта, надлежно с разпоредба по чл.121, ал.1, пр.1 ЗА и решение по член 121, алинея 2, прочие последно по отношение на член 9, алинея 4 от ЗА.
Освен това по силата на закона удостоверително деяние е планувано на вписванията в регистрите, не и на адвокатската карта и на нейната легализация. Неоснователни са доводите на ответниците, че издаването на адвокатска карта е изискване за практикуване на адвокатската специалност, заради съществуването на нормативно открита връзка сред адвокатските регистри и адвокатската карта и позоваването на Директива 2006/123/ЕО на Екологичен потенциал и на Съвета от 12 декември 2006 година по отношение на услугите на вътрешния пазар и нейното приложение по отношение на услугите по правни съвещания според решението на Съда на Европейски Съюз по дело С-55/20 година, т. 88.
В т. 97 от цитираното решение Съд на Европейския съюз е показал, че правна уредба, която за упражняването на адвокатска активност изисква авансово регистриране в регистъра на адвокатската гилдия и по този начин задължава заинтригуваните лица да спазят процедура, която допуска те да подхващат действия пред способен орган, с цел да получат от него публично решение, позволяващо им достъп до и практикуване на тази активност, вкарва позволителен режим по смисъла на член 4, точка 6 и на глава III от Директива 2006/123. Впрочем това категорично удостоверява основание 39 от тази инструкция, според което понятието " позволителен режим “ обгръща по-специално " отговорностите, нужни с цел да може да се получи позволение за реализирането на избран тип активност, да бъде записано обещано лице като член на специалност “.
На посочените критерии за позволителен режим дават отговор плануваните в член 9 от ЗА условия за достъп до адвокатската специалност и нейното практикуване. Изброяването на разрешителните режими в основание 39 от директивата е различно. В същото решение, Съдът на Европейски Съюз разяснява, че понятието " разрешителният режим “ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2006/123 се отличава от " условието “ по смисъла на член 4, точка 7 от тази инструкция, което засяга по-специално всяко обвързване, възбрана, изискване или ограничаване, планувано в закон, подзаконов акт или административна наредба на страна членка, или произлизащо от разпоредбите на професионални институции, признати в границите на тяхната правна автономност (т.98).
От изложеното следва да се одобри, че оспореното решение на Висшия адвокатски съвет не има белезите на нормативен административен акт по смисъла на член 75, ал.1 Административнопроцесуален кодекс и член 1а Закон за нормативните актове и не предстои на надзор по реда на Административнопроцесуален кодекс.
Решението по административно дело № 8301 от 2023 година не предстои на обжалване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ