Конституционният съд ще тълкува законни ли са лимитите за болниците
Върховният административен съд изпраща в Конституционния съд запитване, което е обвързвано с разпореждания от Закона за здравното обезпечаване.
Поводът е дело, формирано пред Върховният административен съд по тъжби на Националното съдружие на частните лечебни заведения против няколко разпореждания в Националния рамков контракт за медицинските действия сред Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз в интервала 2020 - 2022 година
По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на Многопрофилната болница за интензивно лекуване " Сърце и Мозък ”, на Сдружение на общинските лечебни заведения в България и други.
С наредбата на текста от Закона за здравното обезпечаване законодателят е забранил на Националната здравноосигурителна каса да заплаща за оказана помощ от лечебните заведения здравна и дентална такава в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности. Под „ нарушаване “ в този съответен случай се схваща надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия.
Законодателят може по целенасоченост при наложителното здравно обезпечаване да дефинира размера на здравната помощ, обезпечена от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и нейното делене в един или повече пакети, само че доколкото не се нарушават правила и разпореждания на Конституцията. Именно тази наредба актуалният състав намира за противоконституционна и преди да продължи инспекцията на подзаконовия нормативен акт, следва да насочи питане до Конституционния съд, показаха от Върховният административен съд.
Върховните магистрати одобряват, че лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и размери и при положение на достигането им преди приключване на периода, да отхвърлят осъществяването на следващи медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали. Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ, в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи.
На 1 септември тази година Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз подписаха с Националната здравноосигурителна каса рамковите контракти за 2023-2025 година След сигнал от Управителния съвет на Сдружение на общинските лечебни заведения в България, че текстовете в новия рамков контракт дават право на всички лечебни заведения на спомагателни финансови средства, с които да усилят заплатите на медиците, на 11 септември ръководителят на парламентарната комисия по опазване на здравето проф. доктор Костадин Ангелов беседва с ръководителя на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров и с управлението на Националната здравноосигурителна каса.
Поводът е дело, формирано пред Върховният административен съд по тъжби на Националното съдружие на частните лечебни заведения против няколко разпореждания в Националния рамков контракт за медицинските действия сред Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз в интервала 2020 - 2022 година
По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на Многопрофилната болница за интензивно лекуване " Сърце и Мозък ”, на Сдружение на общинските лечебни заведения в България и други.
С наредбата на текста от Закона за здравното обезпечаване законодателят е забранил на Националната здравноосигурителна каса да заплаща за оказана помощ от лечебните заведения здравна и дентална такава в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности. Под „ нарушаване “ в този съответен случай се схваща надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия.
Законодателят може по целенасоченост при наложителното здравно обезпечаване да дефинира размера на здравната помощ, обезпечена от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и нейното делене в един или повече пакети, само че доколкото не се нарушават правила и разпореждания на Конституцията. Именно тази наредба актуалният състав намира за противоконституционна и преди да продължи инспекцията на подзаконовия нормативен акт, следва да насочи питане до Конституционния съд, показаха от Върховният административен съд.
Върховните магистрати одобряват, че лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и размери и при положение на достигането им преди приключване на периода, да отхвърлят осъществяването на следващи медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали. Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ, в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи.
На 1 септември тази година Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз подписаха с Националната здравноосигурителна каса рамковите контракти за 2023-2025 година След сигнал от Управителния съвет на Сдружение на общинските лечебни заведения в България, че текстовете в новия рамков контракт дават право на всички лечебни заведения на спомагателни финансови средства, с които да усилят заплатите на медиците, на 11 септември ръководителят на парламентарната комисия по опазване на здравето проф. доктор Костадин Ангелов беседва с ръководителя на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров и с управлението на Националната здравноосигурителна каса.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ