ВАС дава на Конституционния съд лимитите на болниците
Върховният административен съд изпраща в Конституционния съд запитване дали е налице противоречие на разпореждания от Закона за здравното обезпечаване с Конституцията на Република България, оповестиха от съда.
Става дума за противоречие на чл.55а, алинея 2 от Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО) с разпоредите на чл.6, ал.2 и чл.52, ал.1 от Конституцията, написа БГНЕС.
Питането е по отношение на административно дело от 2022 година, което е формирано пред Върховен административен съд по тъжби на Национално съдружие на частните лечебни заведения. То е ориентирано против няколко разпореждания от контракт за изменение и допълнение на Националния рамков контракт за медицинските действия сред НЗОК и Българския лекарски съюз. По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на Многопрофилна болница за интензивно лекуване ''Сърце и Мозък ”, на Сдружение на общинските лечебни заведения в България и на Сдружение " Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване ".
С наредбата на член 55а, алинея 2 от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения помощ, в случай че тя е в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности. Под „ нарушаване “ в съответния случай се приема надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия. Действително законодателят може по целенасоченост при наложителното здравно обезпечаване да дефинира размера на здравната помощ, обезпечена от бюджета на НЗОК, и нейното делене в един или повече пакети, единствено доколкото не се нарушават правила и разпореждания на Конституцията. Именно тази наредба актуалният състав намира за противоконституционна и преди да продължи инспекцията на подзаконовия нормативен акт следва да насочи питане до Конституционния съд.
Върховните магистрати одобряват, че лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и, при положение на достигането им преди приключване на периода, да отхвърлят осъществяването на медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали. Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи. Те са сложени в нежеланото и застрашаващо живота им състояние да са изправени пред нуждата да търсят лечебно заведение, без да могат да употребяват това, което им е налично такова. Магистратите показват, че тези лица са дискриминирани най-малко по два метода – първо, тъй като са се „ разболели “ по-късно, след привършване на съответния предел или второ, тъй като са се разболели на „ неуместно място “, в случаите, когато в обитаемото място няма друго лечебно заведение, което да разполага с задоволително авансово утвърден от НЗОК размер от медицински услуги. Врховните магистрати одобряват, че точно в това се състои несъгласието на наредбата на член 55а, алинея 2 от ЗЗО с правилото на равнопоставеност, прокламиран в член 6, алинея 2 от Конституцията.
Допълнителен мотив за противоконституционността на посочената наредба на член 55а, алинея 2 от ЗЗО е и фактът, че разпределението на ограничавания обществен запас става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с контракта сред НЗОК и изпълнителите на болничната помощ.
От конституционната наредба на член 52, алинея 1 се постанова изводът, че главните публични връзки, свързани с правото на здравно обезпечаване, би трябвало да бъдат уредени със закон. Основният закон категорично разпорежда на Народното събрание уреждането на изискванията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт. Според сегашния състав обаче, не може да бъде употребена системата на подписване на контракти с изпълнителите на болнична помощ за установяване на предели в размерите и стойностите, което директно би лимитирало упражняването на главните права на жителите по член 52 от Конституцията.
Поради това съдът анулира определението за предоставяне ход на делото всъщност и внася въпроса в Конституционния съд.
Става дума за противоречие на чл.55а, алинея 2 от Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО) с разпоредите на чл.6, ал.2 и чл.52, ал.1 от Конституцията, написа БГНЕС.
Питането е по отношение на административно дело от 2022 година, което е формирано пред Върховен административен съд по тъжби на Национално съдружие на частните лечебни заведения. То е ориентирано против няколко разпореждания от контракт за изменение и допълнение на Националния рамков контракт за медицинските действия сред НЗОК и Българския лекарски съюз. По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на Многопрофилна болница за интензивно лекуване ''Сърце и Мозък ”, на Сдружение на общинските лечебни заведения в България и на Сдружение " Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване ".
С наредбата на член 55а, алинея 2 от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения помощ, в случай че тя е в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности. Под „ нарушаване “ в съответния случай се приема надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия. Действително законодателят може по целенасоченост при наложителното здравно обезпечаване да дефинира размера на здравната помощ, обезпечена от бюджета на НЗОК, и нейното делене в един или повече пакети, единствено доколкото не се нарушават правила и разпореждания на Конституцията. Именно тази наредба актуалният състав намира за противоконституционна и преди да продължи инспекцията на подзаконовия нормативен акт следва да насочи питане до Конституционния съд.
Върховните магистрати одобряват, че лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и, при положение на достигането им преди приключване на периода, да отхвърлят осъществяването на медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали. Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи. Те са сложени в нежеланото и застрашаващо живота им състояние да са изправени пред нуждата да търсят лечебно заведение, без да могат да употребяват това, което им е налично такова. Магистратите показват, че тези лица са дискриминирани най-малко по два метода – първо, тъй като са се „ разболели “ по-късно, след привършване на съответния предел или второ, тъй като са се разболели на „ неуместно място “, в случаите, когато в обитаемото място няма друго лечебно заведение, което да разполага с задоволително авансово утвърден от НЗОК размер от медицински услуги. Врховните магистрати одобряват, че точно в това се състои несъгласието на наредбата на член 55а, алинея 2 от ЗЗО с правилото на равнопоставеност, прокламиран в член 6, алинея 2 от Конституцията.
Допълнителен мотив за противоконституционността на посочената наредба на член 55а, алинея 2 от ЗЗО е и фактът, че разпределението на ограничавания обществен запас става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с контракта сред НЗОК и изпълнителите на болничната помощ.
От конституционната наредба на член 52, алинея 1 се постанова изводът, че главните публични връзки, свързани с правото на здравно обезпечаване, би трябвало да бъдат уредени със закон. Основният закон категорично разпорежда на Народното събрание уреждането на изискванията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт. Според сегашния състав обаче, не може да бъде употребена системата на подписване на контракти с изпълнителите на болнична помощ за установяване на предели в размерите и стойностите, което директно би лимитирало упражняването на главните права на жителите по член 52 от Конституцията.
Поради това съдът анулира определението за предоставяне ход на делото всъщност и внася въпроса в Конституционния съд.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ