Върховният административен съд изпраща в Конституционния съд питане дали е

Върховният административен съд изпраща в Конституционния съд запитване дали е налице противоречие на разпореждания от Закона за здравното обезпечаване с Конституцията на Република България.

Питането е по отношение на административно дело № 5915 от 2022 година, което е формирано пред Върховен административен съд по тъжби на Национално съдружие на частните лечебни заведения против няколко разпореждания от Договор № РД-НС-01-4-13 от 29 април 2022 година за изменение и допълнение на Националния рамков контракт за медицинските действия сред НЗОК и Българския лекарски съюз за интервала 2020 - 2022 година

По делото са присъединени за взаимно разглеждане и тъжби на Многопрофилна болница за интензивно лекуване ''Сърце и Мозък ”, на Сдружение на общинските лечебни заведения в България и на Сдружение " Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване ".

С наредбата на член 55а, алинея 2 от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ, в нарушаване на посочените в техните контракти по член 59, алинея 1 размери и стойности.

Под „ нарушаване “ в съответния случай се приема надхвърляне на избраните в Националния рамков контракт размери и стойности на контрактуваните медицински действия.

Действително законодателят може по целенасоченост при наложителното здравно обезпечаване да дефинира размера на здравната помощ, обезпечена от бюджета на НЗОК, и нейното делене в един или повече пакети единствено доколкото не се нарушават правила и разпореждания на Конституцията.

Именно тази наредба актуалният състав намира за противоконституционна и преди да продължи инспекцията на подзаконовия нормативен акт следва да насочи питане до Конституционния съд.

Д-р Стойчо Кацаров предлага те да отпаднат, както и да бъдат направени и други промени в НРД

Върховните магистрати одобряват, че лечебните заведения са изправени пред нуждата да наблюдават ежечасно дали са достигнали избраните в договорите си предели и размери и при положение на достигането им преди приключване на периода да отхвърлят осъществяването на следващи медицински действия от типа, чийто размер са изчерпали. Това непосредствено слага здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната здравна или дентална помощ в състояние да им бъде отказана такава само заради финансови аргументи.

Освен че са сложени в нежеланото и застрашаващо живота им състояние да са изправени пред нуждата да търсят лечебно заведение в изискванията на потребност, без да могат да употребяват наличното такова, тези лица са дискриминирани най-малко по два метода – първо, тъй като са се „ разболели “ по-късно, след привършване на съответния предел или второ, тъй като са се разболели на „ неуместно място “, в случаите, когато в обитаемото място няма друго лечебно заведение, което да разполага с задоволително авансово утвърден от НЗОК размер от медицински услуги.

Върховните магистрати одобряват, че точно в това се състои несъгласието на наредбата на член 55а, алинея 2 от ЗЗО с правилото на равнопоставеност, прокламиран в член 6, алинея 2 от Конституцията

Систематичното пояснение на правната уредба официално води, както в научен, по този начин и в на практика проект до извода, че на физическите лица директно не са лимитирани правата им до качествено и задоволително здравно обслужване, против правните отговорности да правят наложителни финансови вноски.

За да се случи това, НЗОК и Българският лекарски съюз би трябвало да договарят

Тези права обаче са изрично накърнени, което законодателството реализира индиректно - посредством ограничение на опцията лечебните заведения да извършат здравната услуга, дължима на всяко физическо лице заради незаплащането ѝ, когато тя попада в по този начин нареченето „ финансово надлимитно пространство ”. 

Допълнителен мотив за противоконституционността на посочената наредба на член 55а, алинея 2 от ЗЗО е и фактът, че разпределението на ограничавания обществен запас става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с контракта сред НЗОК и изпълнителите на болничната помощ.

От конституционната наредба на член 52, алинея 1 се постанова изводът, че главните публични връзки, свързани с правото на здравно обезпечаване, би трябвало да бъдат уредени със закон.

Основният закон категорично разпорежда на Народното събрание уреждането на изискванията и реда да става със закон, а не с подзаконов нормативен акт.

Според сегашния състав обаче не може да бъде употребена системата на подписване на контракти с изпълнителите на болнична помощ за установяване на предели в размерите и стойностите, което директно би лимитирало упражняването на главните права на жителите по член 52 от Конституцията.

Именно заради изложените аргументи висшите магистрати намират, че въведеното ограничаване с нормата на член 55а, алинея 2 от ЗЗО НЗОК да не заплаща за оказана от лечебните заведения здравна и дентална помощ в нарушаване на посочените в техните контракти по член 59, алинея 1 размери и стойности, непосредствено влиза в несъгласие с обезпеченото от член 52, алинея 1 от Конституцията право на здравноосигурените лица да получат налична здравна помощ, в случаите когато лечебните заведения са достигнали избраните им с договорите предели. Поради това съдът анулира определението за предоставяне ход на делото всъщност и внася въпроса в Конституционния съд.