ВКС намали присъдата на бившия полицай, прегазил дете
Върховния касационен съд понижи присъдата постановена от Апелативен съд – Пловдив на Владимир Панайотов от 4 години на 3 години и 4 месеца „ отнемане от независимост “. Той е лишен и от правото да ръководи МПС за 6 години. Решението е дефинитивно.
Панайотов, който е някогашен служител на реда, беше обвиняем поради това, че на 19 юли 2021 година е нарушил разпоредбите за придвижване и предизвикал по несъобразителност гибелта на седемгодишната Моника на пешеходна пътека в с. Братаница.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема жалбата на частния обвинител за неоснователна. Претенциите за нарушаване на закона и за позволени основни процесуални нарушавания са декларативно декларирани, неконкретизирани и се свеждат само до излагането на изказвания.
Касационният съд приема за безпричинно изказванието на частния обвинител за очевидна неправда на наказването. Несъстоятелни са причините по отношение на наличието и смисъла на изразеното и изказано от подсъдимия страдание за осъщественото действие и за настъпилия тежък резултат, споделят от съда. Въззивната инстанция вярно е решила, че в тази ситуация изразеното страдание не е официално, а в противен случай, изпълнено е с присъщото за този морално-емоционален акт наличие. „ Най-красноречивата оценка за породеното от него се съдържа в признанието му, че цялостен живот ще носи възприятието, че е палач на потърпевшото дете “, написа в претекстовете на Върховен касационен съд.
По отношение на недоволството, че оказаната от Владимир Панайотов помощ на потърпевшото дете след случая не следва да бъде регистрирана като смекчаващо отговорността му събитие касационната инстанция показва, че въззивният съд вярно е приел, че въпреки подсъдимият да не е отдал първостепенно значение на грижата за потърпевшото дете, а се е обадил първо по телефона на свои сътрудници в Министерство на вътрешните работи, това негово държание в тази ситуация не изключва несъмнено открития факт на след това оказаната от него помощ на потърпевшото дете, изразяваща се държането на детето и в правенето на изкуствено дишане.
Относно възражението на Владимир Панайотов за очевидна неправда на наказването Върховен касационен съд установи, че във въззивното решение не е реализиран справедливият баланс сред тежестта на действието, личността на дееца, подбудите за осъществяването на действието и смекчаващите и отегчаващи условия, от една страна, и отмереното наказване, от друга.
Установено е по делото, че подсъдимият е пътувал по предоставена му „ служебна задача “ в качеството на чиновник на ГДБОП – Министерство на вътрешните работи и че е направил нарушаванията в гонене осъществяването точно на тази задача. Но доколкото осъществяването на служебни функционалности от чиновници на Министерство на вътрешните работи е напълно правомерна и общественополезна активност, преследването на тези цели не може да получи негативна оценка и да характеризира подсъдимия в отрицателен проект.
По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно недоволството на отбраната за подценяване тежестта и смисъла на ниската степен на социална заплаха на подсъдимия, както и за игнориране на подбудите за осъществяването на действието. Съдебният състав намира, че липсва съображение за намаляване на спомагателната глоба - „ отнемане от правоуправление “ за 6 години.
