Върховият административен съд обезсили Решение № 694 от 30.05.2023 г.

Върховият административен съд обезсили Решение № 694 от 30.05.2023 година по адм. дело № 696/2022 година на Административен съд – София област във връзка с Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакиева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова и приключва производството по делото. Касационната инстанция обезсилва и Решение № 1019 от 08.08.2023 година по адм.дело № 696/2022г. на Административен съд – София област.

Административното дело пред Върховен административен съд е формирано по касационни тъжби на Сашо Йовков и Емил Кошлуков против Решение № 694 от 30.05.2023 година по адм. дело № 696/2022 година на Административен съд – София област, с което е анулирано решение на Съвета за електронни медии (СЕМ) по Протокол №23/29.06.2022г. за преустановяване на процедурата за избор на Генерален шеф на Българската национална телевизия.

Съвет за електронни медии е утвърдил общи правила за избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия и на БНР, които включват стадиите, условията, нужните документи, критериите за оценка на претендентите и периодите за избиране на общоприет шеф (Процедурата). Самата процедура се организира в четири стадия: първи етап-формално разглеждане на документите и допускане до присъединяване на кандидатите; втори стадий - разглеждане на документите на претендентите по същество; трети стадий - чуване на кандидатите; четвърти стадий - избор на общоприет шеф. Закон за радиото и телевизията планува, че решенията, в това число и това по член 32, алинея 1, т. 2 Закон за радиото и телевизията се вземат с нормално болшинство от всички членове, т.е с цел да е налице избор е належащо за съответния претендент да са дали своят вот най-малко трима от членовете на съвета. Съобразно чл.11, алинея 3 от Процедурата, в случай че на три следващи съвещания не бъде определен общоприет шеф, процедурата се приключва.

От известие, което е оповестено на страницата на Съвет за електронни медии на 29.06.2022 година, видно и на адрес: https://www.cem/bg/infobg/378 се открива,че Съветът е разгласил информация за преустановяване на процедурата за избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия, защото на три следващи съвещания, извършени на 29 юни 2022 година, нито един от претендентите не е събрал 3 гласа.

Въз основа на по този начин откритите обстоятелства първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение за преустановяване на процедурата е издадено от способен орган, като не е спазена откритата в закона форма, при позволено значително нарушаване на процесуалните правила и в нарушаване на материалния закон. Този извод на съда е стимулиран с липса решение на Съвет за електронни медии за преустановяване на процедурата, съществуването на еднолично волеизявление на ръководителя на Съвет за електронни медии, което не е било подложено на гласоподаване и позволени нарушавания при чуването и гласуването за претендентите.

С тези претекстове АССО е отменил оспореното пред него решение и е изпратил делото като кореспонденция на Съвет за електронни медии за ново изговаряне от етапа – гласоподаване кандидатурата на всеки един от претендентите, позволени до четвърти стадий.

Върховните магистрати одобряват същото за неприемливо във връзка с Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакиева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова, защото АССО погрешно е конституирал Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакиева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова като заинтригувани страни. Нормата на чл.162, ал.1 Административнопроцесуален кодекс планува, че когато административният акт не е бил обявен на всички наранени лица, съдът им изпраща известие и продължава правосъдното произвеждане по жалбата, като обезпечава на тези лица опция да защитят ползите си. А съгласно алинея 2 на чл.162 Административнопроцесуален кодекс когато оспореният акт е удобен за лицата по алинея 1, съдът ги конституира служебно като страни и отсрочва делото, в случай че това се постанова.

Анализът на цитираните разпореждания води до извод, че като заинтригувани страни в първоинстанционното произвеждане, следва да се конституират само тези лица, за които оспореният административен акт е удобен. Лицата, за които административният акт е неподходящ имат независимо право на тъжба (чл. 147, ал.1 АПК) и не следва да се конституират служебно от съда като страни в случай, че не са подали тъжба против този акт.

Видно от доказателствата по делото оспореният пред АССО акт за преустановяване на процедурата за избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия е неподходящ за Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакиева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова и същите са имали процесуално право на тъжба, което се е преклудирало с приключването на законоустановения период по член 149, ал.1 Административнопроцесуален кодекс и е останало неупражнено.

Единствено Ирина Величкова е подала тъжба против решението за преустановяване на процедурата за избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия и затова единствено тя и Съвет за електронни медии е следвало да бъдат конституирани като страни пред първата инстанция.

Върховните магистрати одобряват, че правосъдно решение, постановено с присъединяване на ненадлежни страни, е неприемливо. То следва да бъде обезсилено, а делото прекъснато в съответната част (по отношение на всички ненадлежни страни).

Решението по административно дело 10629 от 2023 година е дефинитивно.