Върховете на пръстите й са оцветени в зелено, а в

Върховете на пръстите й са оцветени в зелено, а в едната й шепа има натрошени зелени камъчета. Тя мълчи, безшумно и точно ги реди върху голямо кръгло пано с диаметър към метър бял плат. Така наподобява всекидневието в ателие за мозайки в йорданския град Мадаба. Именно в Мадаба - Града на мозайките се намира най-древната карта на Светите земи и Близкия изток, направена като мозайка от византийския интервал и сложена в християнската черква " Свети Георги ". В града е и единственото учебно заведение за направа на мозайки в Близкия изток.   
В това ателие за мозайки античната техника се предава от художник на художник, споделя Анас. По думите му, работилницата цели както да резервира наследството на Мадаба, по този начин и да понижи безработицата, като образова млади мъже и дами да създават мозайки.

Запълването става с пинсети - камъче по камъче, а натрошаването им преди да се слагат върху паното също се реализира благодарение на специфичен инструмент.

„ Нашата техника за направа на мозайки е върху платно. Използваме бяло платно, което разпъваме върху твърда плоска дъска. Художникът употребява молив или писалка, с цел да изрисува главните очертания на изображението. Например тук създаваме кръгла маса, като във външната й част ще има вълнообразен силует. Вътре ще бъде изрисувано дървото на живота. В момента художничката е нарисувала единствено външния силует и го запълва с камъчета. “

Според размера на мозайката и сложността на изображението мозайката може да бъде приключена за към седмица или за няколко месеца.

„ Носим камъните от разнообразни елементи на Йордания. Всички камъни са изцяло естествени. Оформяме ги дребни продълговати детайли или пръчки, както ги назоваваме. Ето да вземем за пример това е от Южна Йордания, а това - със напълно друг цвят, е от друга част от страната. Всеки от художниците си избира каменните пръчки, които му трябват и ги разтрошава в ръката си на дребни и огромни късчета, съгласно желанията. След това взема тези късчета и ги залепя върху паното с лепило, което е с консистенцията на паста. То е направено от вода и локален тип пшеница. “

Когато художникът завърши работата си по мозайката, без значение дали частите са огромни или дребни, паното се отстранява. Още влажната мозайка е доста груба, само че тази, която към този момент е изсъхнала е напълно гладка.

„ Премахваме паното като го слагаме в авансово основана за него рамка, запълнена с бял цимент. Водата и циментът се трансформират в нещо като почва, в която остават камъните. Когато всичко това изсъхне, те са изцяло закрепени. Тогава го заливаме с гореща вода, тя разтваря лепилото и паното елементарно се отстранява. Оставяме го на открито за към три дни и то изсъхва изцяло. “

В това ателие художиците се образоват с години, разяснява Анас и сочи към маса, на която работи напълно млада жена:

„ Тази млада жена е с нас от пет месеца. През първия правеше само прави линии с огромни части от камък, през втория същият претекст беше изработван с по-малки камъчета. Сега тя се учи на техниката да изрисува мозайка с камъчетата. “

Тъй като в края на изработването на мозайката тя се обръща всички облици се вършат огледални. Така когато платното се отлепи те са ситуирани в вярната посока.

„ Една от главните компликации, с които се срещахме, когато започнахме тази стратегия е, че туристите идваха, харесваха доста нашето изкуство, само че си купуваха единствено дребни мозайки, които влизат в куфарите им. Сега обаче колкото и огромна мозайка да си харесате, тя ще бъде доставена до дома ви където и да е по света. От 2010 година една от огромните куриерски компании ни предложи спонсорство и доставя гратис нашето изкуство във всяка точка от земното кълбо. “
Още за античната техника на мозайката ще научите от звуковия файл.