Случаят Полша - основа за бъдещето на ЕС
Върховенството на правото от дълго време е посочено като един от фундаментите на Европейския съюз. Припомням го особено, тъй като науката за тролене и подправени вести стигна до такива висоти, че дейно направи на голяма част от популацията сполучлива лоботомия и то към този момент се затруднява извънредно доста даже с обикновени неща.
Предвид определението " пиедестал ", неусетно в България минава това, което се случва с Полша. Съдебната промяна там провокира реакция на Европейската комисия и по нищо не проличава, че идният мощен конфликт ще бъде избегнат. Времето изтича - още през септември.
По създание – откакто през 2015 година в Полша завоюва Партията на правото и справедливостта. Като позиции и заявена идеология тя е евроскептична. Моментално, още в края на 2015 година беше призната корекция в полското законодателство, с която беше разрешено да бъдат заменени 5 съдии от Полския парламентарен съд. Председателят на съда отхвърли да извърши поправката и беше призната нова корекция – да може той да бъде махнат от държавното управление, което Полският парламентарен съд отхвърли като противоконституционно. Полският президент Анджей Дуда обаче подписва поправката за съдиите и Европейска комисия обърна очи към Варшава – невиждано стартира инспекция дали Полша не е нарушила правилото на господство на правото. А полските евроскептици продължиха – сплотиха постовете на правосъден министър и основен прокурор, а в края на 2016 година мандатът на ръководителя на Полския парламентарен съд Анджей Ржеплински изтече и на негово място пристигна Юлия Пржилебска. През 2017 година Дуда подписа нова законова корекция, с която правосъдният министър (и основен прокурор) може да назначава и уволнява ръководителите на съдилищата с обща пълномощия в Полша. С различен закон се понижава възрастта за пенсиониране на съдиите от Полския висш съд с 5 години, което мигновено изхвърля съвсем 30% от състава на съда от работа и на всичкото от горната страна в контраст с полската конституция. Освен това – полският парламент избира Полския върховен правосъден съвет, а не както преди – съдиите в системата да го избират. И по този начин трансформацията е приключена.
Какво съставлява фактът, че властта се концентрира в едни ръце мисля е безусловно ненужно да изяснявам. Не за друго, а тъй като умните и рационалните от дълго време са наясно какво се случва, в случай че сляпо прогледне, а малоумните – на тях каквото и да им обясняваш, все тази. Но е ясно, че протичащото се в Полша ще докара до съществени последствия.
Поради политически и стопански аргументи Европейският съюз позволи капитална неточност в развиването си – одобри членове на база компромис във връзка с съществени правила. И в този момент идва време да се берат плодовете на тази политика.
Безумно е да приказваме за равни благоприятни условия, когато не се съблюдават равни отговорности. Щом влизаш някъде, в някакъв съюз, щом подписваш контракт, ти следва да спазваш написаното в този контракт. Ако не желаеш, просто не се присъединяваш към съответния съюз. Но се оказа, че Европейски Съюз хем не разполага с задоволително положителни принадлежности за надзор, хем в случай че разполага, не ги ползва – основно поради (гео)политически аргументи.
Сега Европейска комисия потегля на съд поради протичащото се в Полша, само че в съда ще става въпрос за санкции – Варшава да бъде наказана да заплаща, до момента в който не си промени законите по този начин, че да приказваме за господство на правото, а не на диктаторско-олигархичната страна. Това обаче въобще не е задоволително – нужно е повече. И отнемането на глас в Европейския съвет несъмнено е нещо стряскащо и оръжие, което може да подейства.
Разбира се, Полша би могла да излезе от Европейски Съюз. Но не трябва да се не помни, че както Европейски Съюз би бил разтресен, по този начин и Полша ще бъде. Обвързването с общите европейски пазари и политики за всяка една страната е толкоз мощно, че спирането значи големи проблеми за самата страна – поогледайте се във Англия, в случай че не вярвате. Така че решението на Брюксел за Полша ще е доста основно за цялостното развиване на Европейски Съюз - то ще покаже дали ще се съблюдават правила, без значение от събитията или ще се съблюдават разпоредбите единствено тогава, когато е добре за (гео)политическата обстановка. Нещо, което касае извънредно мощно и България, където господство на правото също няма, само че при нас не се работи толкоз намерено безсрамно и предизвикателно, най-малко в очите на Брюксел.
Няма метод – пристигна времето, в което всеки ясно да каже какво желае и който желае идентични неща, да ги прави. Който не желае е свободен да прави каквото желае, без да пречи на другите. Точно това е и смисълът на прословутата Бяла книга на водената от Юнкер Европейска комисия – нещо, което в България по този начин си и остана неразбираемо, а политиците ни работят като същински тролове и карат с партенки за две скорости. От нас зависи – като не можем, ще страдаме.
Автор : Ивайло Ачев
Предвид определението " пиедестал ", неусетно в България минава това, което се случва с Полша. Съдебната промяна там провокира реакция на Европейската комисия и по нищо не проличава, че идният мощен конфликт ще бъде избегнат. Времето изтича - още през септември.
По създание – откакто през 2015 година в Полша завоюва Партията на правото и справедливостта. Като позиции и заявена идеология тя е евроскептична. Моментално, още в края на 2015 година беше призната корекция в полското законодателство, с която беше разрешено да бъдат заменени 5 съдии от Полския парламентарен съд. Председателят на съда отхвърли да извърши поправката и беше призната нова корекция – да може той да бъде махнат от държавното управление, което Полският парламентарен съд отхвърли като противоконституционно. Полският президент Анджей Дуда обаче подписва поправката за съдиите и Европейска комисия обърна очи към Варшава – невиждано стартира инспекция дали Полша не е нарушила правилото на господство на правото. А полските евроскептици продължиха – сплотиха постовете на правосъден министър и основен прокурор, а в края на 2016 година мандатът на ръководителя на Полския парламентарен съд Анджей Ржеплински изтече и на негово място пристигна Юлия Пржилебска. През 2017 година Дуда подписа нова законова корекция, с която правосъдният министър (и основен прокурор) може да назначава и уволнява ръководителите на съдилищата с обща пълномощия в Полша. С различен закон се понижава възрастта за пенсиониране на съдиите от Полския висш съд с 5 години, което мигновено изхвърля съвсем 30% от състава на съда от работа и на всичкото от горната страна в контраст с полската конституция. Освен това – полският парламент избира Полския върховен правосъден съвет, а не както преди – съдиите в системата да го избират. И по този начин трансформацията е приключена.
Какво съставлява фактът, че властта се концентрира в едни ръце мисля е безусловно ненужно да изяснявам. Не за друго, а тъй като умните и рационалните от дълго време са наясно какво се случва, в случай че сляпо прогледне, а малоумните – на тях каквото и да им обясняваш, все тази. Но е ясно, че протичащото се в Полша ще докара до съществени последствия.
Поради политически и стопански аргументи Европейският съюз позволи капитална неточност в развиването си – одобри членове на база компромис във връзка с съществени правила. И в този момент идва време да се берат плодовете на тази политика.
Безумно е да приказваме за равни благоприятни условия, когато не се съблюдават равни отговорности. Щом влизаш някъде, в някакъв съюз, щом подписваш контракт, ти следва да спазваш написаното в този контракт. Ако не желаеш, просто не се присъединяваш към съответния съюз. Но се оказа, че Европейски Съюз хем не разполага с задоволително положителни принадлежности за надзор, хем в случай че разполага, не ги ползва – основно поради (гео)политически аргументи.
Сега Европейска комисия потегля на съд поради протичащото се в Полша, само че в съда ще става въпрос за санкции – Варшава да бъде наказана да заплаща, до момента в който не си промени законите по този начин, че да приказваме за господство на правото, а не на диктаторско-олигархичната страна. Това обаче въобще не е задоволително – нужно е повече. И отнемането на глас в Европейския съвет несъмнено е нещо стряскащо и оръжие, което може да подейства.
Разбира се, Полша би могла да излезе от Европейски Съюз. Но не трябва да се не помни, че както Европейски Съюз би бил разтресен, по този начин и Полша ще бъде. Обвързването с общите европейски пазари и политики за всяка една страната е толкоз мощно, че спирането значи големи проблеми за самата страна – поогледайте се във Англия, в случай че не вярвате. Така че решението на Брюксел за Полша ще е доста основно за цялостното развиване на Европейски Съюз - то ще покаже дали ще се съблюдават правила, без значение от събитията или ще се съблюдават разпоредбите единствено тогава, когато е добре за (гео)политическата обстановка. Нещо, което касае извънредно мощно и България, където господство на правото също няма, само че при нас не се работи толкоз намерено безсрамно и предизвикателно, най-малко в очите на Брюксел.
Няма метод – пристигна времето, в което всеки ясно да каже какво желае и който желае идентични неща, да ги прави. Който не желае е свободен да прави каквото желае, без да пречи на другите. Точно това е и смисълът на прословутата Бяла книга на водената от Юнкер Европейска комисия – нещо, което в България по този начин си и остана неразбираемо, а политиците ни работят като същински тролове и карат с партенки за две скорости. От нас зависи – като не можем, ще страдаме.
Автор : Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ