Въпросите, които Бойко Борисов не иска да чуе Молнар отправя директни

Въпросите от Русе: Венелин Молнар с ударни критики към Борисов, Тошко и мълчаливата коалиция

Въпросите, които Бойко Борисов не желае да чуе

Молнар насочва директни въпроси към Борисов, без завоалиране :

Защо прокуратурата не се е самосезирала по нито една обява в ПИК, обвързвана с ГЕРБ?
Кои са „ битите кметове и съветници “ от ГЕРБ, за които министър председателят приказва?
След като през 2020 година е уволнил министри за връзки с Пеевски, в този момент ще ги върне ли?
Защо Борисов още не е извършил обещанието си за изявление пред Полина Паунова?

Според Молнар, истеричният звук на и нападателните реплики на Тошко Йорданов не са „ гаф “, а естественото им положение.

От библиотеката до Народното събрание: моралната сметка не излиза

Във втори пост споделя спомен от детството – първото си посещаване в. След това обаче разпростира цялостна рецензия към парадокса в ръководството:

„ Има Такъв Народ, които трябваше да чегъртат Бойко, през днешния ден са част от властта. Същите хора, които не стъпиха на митингите през 2020, мълчаха, до момента в който жителите бяха обгазявани пред колоните на някогашния партиен дом. После, на изборите, с помощта на отвращението от старите и безличието на новите, изскочиха като първа политическа мощ, без нито една концепция, нито един лидер с лице. Избраха Плагиата. После – Шнорхела. И през днешния ден, тези същите, влязоха през задния вход във властта – с ГЕРБ, с Пеевски, с всичко, против което дадоха обещание да се борят. “

С образци за парадокси, като “министъра на културата с поддръжката на Тошко ” , Молнар стига до синдикалното писмо на библиотекарите – саркастично, обезверено, и политически заредено.

Писмо с повече смисъл от министерска тирада

Цитираното писмо на синдиката в предизвестява, че нарастване от 1% е парадокс . То приключва с иронично предложение:

„ Да използваме парите за запълване на дупки по „ Цариградско шосе “ вместо да ги хабим за заплати. “

Заплатата на Тошко Йорданов: обстоятелствата, не думите

Молнар отвърна изказванието на Тошко Йорданов, че депутатската му заплата е „ 7 –8 хиляди лв. “ . С разбивка демонстрира действителните суми :

18 152 лева общ доход;
7 080 – главно възнаграждение;
2 478 – добавка за председателство;
2 124 – комисии;
1 770 – стаж;
4 700 – безотчетни разноски.

„ Не мога да приема това за обикновено. Защо някои хора одобряват да ги ръководят злобни, морално мръсни креатури? “ , пита той.

Между паметта и протестa

Постовете на Венелин Молнар не просто подлагат на критика. Те слагат паметта против забравата, действието против позата, културата против подмяната .

Гласът му от Русе звучи ясно: