“Въпросите и темите са много интересни. Имам какво да кажа

“Въпросите и тематиките са доста забавни. Имам какво да кажа и в частен диалог с наслада бих разговаряла за тези неща. Но доста се надявам да ме схванеш. Всяка дума, която излезе в медиите като мое мнение, е мотив на злонамерени хора да извърнат тези мои мисли против мен. Много апелирам да уважиш моето мнение! ”

Това ми написа Рада Миладинова – млада и надарена художничка, която от две години рисува плакатите на Театъра на Българската войска, в отговор на молбата ми за изявление. Последната ѝ впечатляваща изява е за премиерата на “Сирано дьо Бержерак ” с Камен Донев в основната роля – гравюра, не подигравка на един дългоноско!

Младата художничка на галерия в памет на дядо й Григор Вачков пред Народния спектакъл

Нейно дело са и плакатите за “Жена без значение ”, “По-студено отсам ”, “Енигматични вариации ”, “Маркиз дьо Сад ” и други, за гледането на които ограничаването от 30% от залата възпира действителния интерес. Отдавна не се е чувало “Търси се! ” (билети) пред театъра, само че към този момент е реалност!

Не, не пробива на това сложно (и не изключително известно в последно време занятие – плаката – б.а.) благодарение на майчината и дядовата си фамилия – Вачкови.

Пробива с гения си!

Нина – брачната половинка на шефа на театъра на армията Мирослав Пашов, самата тя надарена художничка, го поучава да я потърси – още като студентка по графичен дизайн в Националната художествена академия, за създател на плакатите на постановки на Армията.

“Да пробваме Рада ”, споделя му тя, и не бърка

“А Рада толкоз обича театъра, първо се допита до мен. Казах “да ”! И от този момент рисува за Армията “, споделя майка ѝ Мартина. А също така Рада се оказва почитател на Сирано… И на Камен Донев.

Григор Вачков СНИМКА: Архив на Националната филмотека

Рада е наследила гения от рода на баба си Силвия, чийто брат е художник. Малко прочут факт е, че Марта също рисува хубаво и преди време влиза в Техникума по снимка. После въпреки всичко избира да кандидатства във ВИТИЗ. Бащата на щерка ѝ – Радко Миладинов, е предприемач. Днес Марта споделя, че доста желае в идващите години

да бъде известна

най-много като

майката на

именитата

художничка Рада

Защо пък да не стане тъкмо по този начин?

Извинявай, Марта!

Идва ново поколение…

24-годишната Рада желае да е неразпознаваема, незнайна, еманципирана, да опази персоналния си живот.

Марката в памет на дядо й

“Не желае да се приказва за нея, това е толкоз почтено! Много скъпо! ”, споделя Мартина Вачкова, която се гордее с щерка си.

“Уча се от нея да не върша тези нелепости в презрян опит да разкрия душата си, които сторих преди години. Грешка! Не се научих в точния момент. Уча се от Рада! Ако в този момент тя ми беше майка, а не щерка, щеше да е различно… Майката би трябвало да брани детето си ”, прибавя известната актриса, съобразявайки се с желанието на Рада да бъде анонимна. Наистина, съвсем няма текстове за нея, с изключение на някоя небивалица – примерно дали има гадже и за какво майка ѝ не го харесва. Права е Рада да пази отдалеченост от любопитни очи.

Рада с баба си

Марта се гордее с Рада и току спомене нещо за щерката по медиите. Следва следващата препирня сред двете. “Не ме интересува тази известност! Ако нищо не съм споделила, никой нищо няма какво да си измисля! ”, са причините на Рада. И не отстъпва от тях. “Не би трябвало да е в нечия сянка, права е ”, споделя мама Марта.

За плакатите ѝ

Камен Донев като Сирано дьо Бержерак? Не е нито подигравка. Не е нито дългоноското, който крие грозотата си зад нежни писма! Неговият свят е въплътен в един афиш, който съчетава двата му свята – по този начин го вижда Рада Миладинова, създател на плаката (рядък в последно време род – б.а.) за пиесата на Едмон Ростан – премиерна в Театъра на Българската войска. Е, въпреки всичко Рада прибавя нос на Камен Донев, само че това е с благословията на режисьора Стоян Радев (той и различен път работи с младата художничка – б.а.). Резултатът? Един Сирано, който никой не е виждал, един Донев, когэото никой не е очаквал да види. А Рада ги възприема като герои от нашето време. И ги рисува и двамата дружно – двама в едно… “Фен съм на пиесата и на Сирано! Не желаех да е подигравка! Това е гравюра, не просто фотография ”, изяснява тя за погледа си към героя. Интересна симбиоза! Рада Миладинова постоянно е имала афинитет към изкуството. Младото момиче прави плакатите на Театъра на Българската войска и на инат на пандемията – с триумф.

С Христо Мутафчиев – началник на Съюза на българските актьори

Косите ѝ са тъмни и

повърхностно къдрави

Спускат се закачливо над раменете и лицето ѝ, а то е чисто, без грим и толкоз естествено. Толкова естествено е и цялото ѝ държание. Не обича да акцентира обстоятелството, че е внучка на незабравимия български артист Григор Вачков, както и че е щерка на актрисата Мартина Вачкова.

Въпреки това те са в сърцето ѝ, образецът им дава отпечатък на младия ѝ път. Той обаче не води към театралната сцена, а към изкуството на художника. Така актьорът в нея и фамилният гений получават ново преобразяване.

“Харесвам театъра и киното, те постоянно са дискутирани в моето семейство още от когато бях дребна. Обаче съм срамежлива и

рисуването е

най-хубавият метод

да изразя себе си, споделя Рада. “Още в седми клас взех решение и постъпих в Националното учебно заведение по изящни изкуства “Илия Петров ” – цитираме роман на нейна другарка.

С майка си в Рим – обичат да пътешестват, обичат българското море…

Това, към което се стреми, е да избегне посредствеността в творчеството. А четката ѝ да е откровена в изрече си. Ако я попитате от кое място идва това увлечение по художественото творчество, тя би дала отговор, че е от атмосферата в фамилията. В дома им участват картините. Те освен приказват за правилния усет към реализма на живота, само че и за нереалното в него. И да си обкръжен от всичко това, е същинско прекарване и наслаждение.

Разбира се, духът на дома е освен това. Това е предишното, до което не си могъл да се докоснеш. То е тук с книгите, с филмовите ленти и със спомените, които чуваш от околните си. И си даваш сметка за неделимото време: минало, настояще и бъдеще, което сплотяват и не престават точно те – наследниците.

Тя признава, че харесва нереалното изобразяване, тъй като всеки може да интерпретира концепцията ѝ по друг метод и това прави този вид картини специфични. А обичаната част от креативния развой са първите линии върху празния лист. От този миг тя се усеща уверена да продължи картината си.

Трудно ѝ е да изясни, когато хората я питат за вдъхновението и избора на тематика в дадена картина.

Може би единственото й изявление, взето за „ 24 часа “, от Пенчо Ковачев

“Рисуването е нещо необяснимо. За мен този изказ е по-лесен, в сравнение с да пиша или да се изяснявам. Затова от време на време усещам, че мога да обрисувам дори това, което мисля ”, споделя Рада в може би единственото си и първо изявление във връзка годишнина на дядо си Григор Вачков.

Когато застава

пред платното

с четка в ръка,

тя желае да сътвори картини и облици, които да вълнуват, да приказват за нещата от живота и верния път към тях. Да влияят по този начин, както са въздействали и влияят артистичните създатели от нейното семейство. За реализиране на положителното и вярното в актуалния живот. Може би за това тя е и един добър и радушен другар, който обича красивото и неподправеното в връзките ”, споделя нейната другарка Лилия Райкова.

“С Рада, внучка на Григор Вачков, седим и приказваме на скамейка откъм южната страна на Художествената академия, където тя е студентка, компетентност “Плакат ”, написа сътрудника Пенчо Ковачев, ценител на българското кино, отразявайки празник на Григор Вачков. Пред тях в градинката се чува свирнята на безконечния гайдар. Пита я: “Рада, за какво избра Художествената академия пред опцията да станеш актриса трето потомство? Младото момиче, тогава на 19 година, е искрено:

Последният й афиш, рисуван за спектакъла „ Сирано дьо Бержерак “ с Камен Донев в Театъра на Българската войска, следват фотоси с още нейни работи за трупата, за която работи още като студентка в НХА. СНИМКИ: ТБА

Като дребна бях

доста притеснителна

и в никакъв случай не съм имала предпочитание да излизам пред хора и да се изявявам по някакъв метод. Но пък изкуството постоянно ми е било забавно. Когато бях в шести клас, започнах да си мисля, че към този момент би трябвало да знам какво желая да върша. Не желаех да изучавам в елементарна гимназия и избрах художествената. Ходих на уроци при един доста обичан мой преподавател – Чавдар Георгиев. И влязох със статуя. През доста неща минах и за чужбина също доста мислех. Ходих в един университет във Виена. Но взех решение, че би трябвало да изучавам в България, чудех се дали сценография, или афиш. А в гимназията съм приключила графика, само че не желаех отново да е живопис, статуя или графика, желаех нещо по-различно. Смятам, че тази компетентност има по-широко приложение. Не единствено плакати, а и оформления…

“Ти гледала ли си

филмите на дядо си Григор Вачков ”?, пита младото момиче сътрудника Ковачев. “Разбрах, че не познавам всичките му функции. Не мога да го обясня… не че нямам интерес, аз доста обичам и театъра, и киното… Имам желанието и би трябвало да си призная, че ме е позор малко… Наскоро си говорихме с баба ми Силвия и тя счита, че аз още не съм схванала това. Но колкото повече пониквам, толкоз повече се сблъсквам с неща, свързани с дядо ми, от ден на ден го откривам за себе си. Никога не съм парадирала с това, че съм негова внучка. Никога и не го споделях. И след години разбирах, че съучениците от дълго време го знаят. И се радвах, когато не го посочваха и не са имали по-специално отношение към мене. Аз по този начин обичам. Дори ми е неловко, когато някой стартира да ми приказва за това. От дребна желаех да съм като другите деца. Да, дядо ми и майка ми са доста известни, само че аз още не съм. Колкото повече пониквам, толкоз повече отхвърлям да заедно съм с майка ми по всякакви места. Тя на всички места доста приказва за мене. Аз ѝ се карам крепко у дома, когато схвана, че някъде отново го е правила. Забранила съм ѝ. Ама тя си продължава… Казвам ѝ: “Мамо, стига с тия нелепости! ” Ама тя чува ли? Майка й… Марта… ”

Инфо: 24 часа