Въпросите дали, как и защо трябва да се изучават религиите,

Въпросите дали, по какъв начин и за какво би трябвало да се учат религиите, добродетелите и гражданското държание в учебно заведение още веднъж разпалват публичен спор. Сред най-коментираните тематики са потребността от базисен морал в образованието, границите на свободата на изповедание и подозренията дали вероучението може да се употребява за идеологическо въздействие. По тези въпроси " Новетика " беседва с писателя и журналист Иван Стамболов-Сула, член на Обществения съвет на Българска национална телевизия.

На въпрос за какво съществува опозиция против въвеждането на наложително вероучение, Стамболов-Сула разяснява, че това се дължи на " суматоха на всичко демократично във връзка с всичко консервативно ", както и на исторически насадена ненавист към религията. Той се афишира за проучване на православен катехизис и Закон Божий в учебно заведение, като счита, че това дава на децата късмет да изберат сред мирогледи, вместо да бъдат възпитавани единствено в атеистичен модел.

" Съдбоносно значимо е децата да научат, че светът е сътворен рационално, че положителното и злото съществуват обективно, че разсъдък и религия не се изключват, а допълват ", споделя той.

Стамболов-Сула свързва актуалните разногласия към вероучението с дебатите към ЛГБТ наличието в учебните заведения. Според него, същинската цел на съперниците на вероучението е да " заглушат гласа на истината ", с цел да се показват други идеологии като допустими.

По отношение на салдото сред морала и свободата на изповедание, публицистът отбелязва, че моралът включва свободата, тъй като без нея не може да има същински избор сред положително и зло.

На въпрос за какво част от хората отхвърлят Бог, той дава отговор: " Защото са избрали да служат на другата страна... Повечето от нелепост и помрачение си мислят, че са прави. "

Критиките, че вероучението е форма на проруска агитация, Стамболов-Сула дефинира като " нелепост ". Той упорства, че наличието на предмета няма връзка с Русия, а изказванията по тази линия обслужват идеология, която се плаши от религиозното съзнание.

" Цялата европейска просвета и изкуство идейно и естетически произлиза от християнството ", споделя той и подлага на критика опростенческата визия за евронасоченост, обвързвана само с материално благоденствие и самостоятелна независимост.

По мотив идеологическите обвинявания, той оспорва биографиите на някои от критиците, заявявайки, че се самопредставят като потомци на репресирани от комунизма, до момента в който в действителност родителите им са били част от самата система.

В умозаключение Стамболов-Сула акцентира, че атеизмът и антикомунизмът не се изключват, както и че вярата не е несъвместима с политическа принадлежност. Според него най-опасното нещо през днешния ден е объркването сред религиозно познание и идеологическа агитация.

" Богоборците не са атеисти. Те имат вяра в Бог, просто Го ненавиждат ", обобщава той.