Въпросът за вярата, съмненията и смисъла на живота винаги е

Въпросът за вярата, подозренията и смисъла на живота постоянно е предизвиквал дълбоки метафизичен размисли у хората. Великите философи са изписали голям брой томове с разсъждения в опитите си да проумеят връзката сред смисъл и религия.

Думите на Албер Камю: „ Предпочитам да пребивавам живота си по този начин, като че ли има Бог, и да умра, откривайки, че го няма, в сравнение с да пребивавам живота си, като че ли го няма, и като умра, да схвана, че го има “, са всъщност размисъл върху един от най-фундаменталните избори, които човек прави в живота си – какво е нашето отношение към вярата и по какъв начин това дефинира метода, по който живеем, написа " Четилище ".

Предпочитането на живот с религия, даже в случай че след това се окаже, че няма Бог, не е единствено въпрос на набожен избор. Това е и философска позиция за отговорността, която носим за живота, който водим. Вярата, без значение от нейната форма, носи със себе си избран код на нравственос, морал и смисъл. Животът, който се управлява от религия в по-висша мощ, нормално включва и по-голяма отговорност към другите, блян към добродетели като обич, състрадание, амнистия и правдивост.

От друга страна, животът без религия може да предложи една независимост от догмите и рестриктивните мерки, само че също по този начин основава чувство за празнина и липса на смисъл. Какво, в случай че в последния миг, когато към този момент няма връщане обратно, се окаже, че е съществувал по-висш ред, че има отговори на въпросите, които сме отказвали да зададем, и че нашето отменяне на вярата ни е попречило да осъзнаем тази истина?

Сантименталната страна на този въпрос е в простата, само че трогателна истина, че вярата е избор на вяра – вяра за смисъл, за отвъдното, за продължение на всичко, което обичаме и ценим. В този смисъл животът с религия не е единствено поради страха от наказване или устрема към небесна премия. Той е избор за обогатяване на душата, за разширение на нашата същина оттатък материалното и забележимото.

И даже да не можем да потвърдим съществуването на Бога или на отвъдното, вярата дава смисъл на нашите дейности тук и в този момент. Тя е детайл, който прави живота по-дълбок, по-състрадателен и по-съзнателен.