Ще направи ли Добродетели и религия нашите деца добри
Въпросът за това дали и по какъв метод религията (и по-специално православното християнство) следва да участва в учебното обучение, изисква по-задълбочено и кардинално разискване, което имам желание да направя в някоя от идващите си колонки. В тази ще обърна внимание единствено на две неща. Как протече така наречен " публично разискване " на бъдещото въвеждане на предмета " Добродетели и вяра ", проведено от Министерството на образованието и науката и какво съставляват някои от към този момент съществуващите (и предлагани през днешния ден да влязат в образователните стратегии от 2026 г.) учебници по тази дисциплинираност.
Първо за " публичното разискване " (или Кръглата маса, извършена на 24.04.2025 г.). Какво лично да се " разисква " видях аз на този конгрес? Направо ще го кажа – на практика нищо съответно. Повечето от участниците – по друг метод – декламираха (именно декламираха) какъв брой е значимо " нашите деца " да познават православната ни религия, която " ни е направила (съхранила и т.н.) през вековете като народ " и която в наши дни ще ги научи на " християнските добродетели " (които затова се основават посредством уроци и извършения в класните стаи). Друга – и по-малка част – се безпокояха дали въвеждането на подобен предмет няма да наруши правилото, че " нашето обучение е светско ". На тях се отговаряше (без особени аргументи), че това " по никакъв метод няма да стане ". Не чух обаче да се разискват в личния смисъл характерът и наличието на тази " наложителна дисциплинираност ". Не чух да се разискват актуалните и бъдещите учебници.
Още по тематиката
24 април 2025 16:45
За сметка на това чух… ръкопляскания (след избрани " прочувствено разчувствани " изказвания) и студено безмълвие след други. И в това нямаше нищо чудно, тъй като на това " необятно разискване " на практика не видях да вземат участие учители (които ще преподават тази дисциплина), педагози и даже богослови. От софийския Богословски факултет съзрях един доцент, който резервира безмълвие, и най-вече още един-двама в публиката. Научих, че наш сътрудник – докторант и преподавател по филантропични предмети, е изискал да влезе на " полемиката ", само че не е бил позволен, тъй като не е имал покана. За сметка на това с предложения бяха снабдени политически лица като Тома Биков от ГЕРБ (който се изказа), Петър Николов-Зиков – към сегашния миг от ГЕРБ-СДС, одиозни (бивши) политически фигури като… Волен Сидеров (който също се изказа), отявлени пропутинистки настроени публицисти като Явор Дачков (слава Богу, най-малко той резервира мълчание). Е, " за цвят " и двама-трима от демократичните партии. В " задълбочената полемика " чухме произнесени съвсем през патетични сълзи самопризнания на дългогодишна синодална чиновничка (препоръчала ни се като " майка на три деца " ), че " се моли за повторното възкресение на България " – явно можещо да се чака при въвеждане на предмета " Добродетели и вяра " и – добави тя – при тези политически лица, които през днешния ден са в ръководството на страната. Чухме и патетичните фрази на уредника на тържествени " православни " концерти и декламации Пламен Мирянов – явно също открит за " специалист " в областта на религията и образованието. Чак се учудих, че не изпя своето изявление. " Задълбочената полемика " модерираше така наречен " обществен антрополог " Харалан Александров, който – сигурен съм – въобще не би могъл да каже наизуст даже Символа на вярата. Впрочем, че не биха могли да го кажат, съм сигурен и за най-малко две трети от участвалите в кръглата маса.
Почти от самото начало на форума се спекулираше с тезата, че с предмета " Добродетели и вяра " ще бъде даден реванш за изтласкването на познанията за вярата, осъществено от комунистическия режим след 1944 година, без да се напомня обаче, че Църквата ни е свободна към този момент цели 36 години и затова за това, че дечицата не знаели даже по какъв начин се отвръща на пасхалния привет " Христос воскресе! ", надали виновност има най-много отсъствието на този предмет в учебните заведения ни.
И в този момент най-важното: не се организира каквото и да било разискване на възможните учебници, от които знания за религията (и по-специално за православното християнство, което вълнува персонално мен) ще получават " нашите деца ". А такива учебници към този момент има и, доколкото долових – тъй като най-малко двама от техните създатели участваха на " необятното разискване " – точно те и се предлагат най-горещо за бъдеща приложимост. Направих си труда да прегледам два от тях: единия, " Християнство – Православие " за 11 клас, и различен под същото заглавие за 10 клас.
Ето какво видях:
В учебника за 11 клас, който би трябвало да даде съществени знания за изповядваното от православната религия, участва урок под заглавие " Православната черква и глобализацията ", в който се споделя:
Още по тематиката
29 април 2025 17:40
" Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма унищожава обичайните идентичности, т.е. духовното и културното единение на съответните исторически общности, а оттова и устоите на самата християнска еднаквост на актуалния човек. Глобализацията способства за налагането на правила, правила и полезности, които подменят и унищожават християнската еднаквост. "
Не мога да не попитам, от кой момент Църквата " култивира " сходно " схващане "? И коя по-точно Църква го култивира? И незабавно ще отговоря на въпроса си – Църквата на патриарх Московски и всея Руси Кирил, Църквата на Путиновия идеолог Александър Дугин. Защото точно Путинова " опорка " е, че " глобализацията ", идеща от " демократичния Запад ", разлага " християнската еднаквост ". Питам още за какво, запознавани със " наличието на нашата православна религия ", децата ни би трябвало да бъдат осведомени и с тази съветска опорка, освен това да я усвояват като нещо, което " Църквата култивира "?
По-нататък: в учебника, запознаващ " децата ни " със " наличието на нашата религия ", има къс урок със заглавие… " Потребителското общество и етиката на напредъка ". Цитирам го целия:
" От средата на XX в. обществените науки и науките за човека все по-често дефинират актуалното общество като потребителско, а модерния човек – като потребител. След Втората международна война идеологемата за щастието като индивидуално богатство се постанова в западноевропейската просвета и основава етиката на напредъка. Тази нравственос подчинява персоналния и публичния живот на правилата на потребителската идеология и на утопията за самостоятелно благополучие. Потребителската идеология основава ценностния свят на „ новия човек “, който вижда в щастието безкрайното увеличение на способността за изразходване, а задачата на обществения живот – в икономическото развиване, което се счита за тъждествено с напредъка. Тази потребителска идеология е обвързвана с теорията, че икономическото развиване е мотор на историческия прогрес, а неговата вътрешна и скрита цел е постигането на потребителско общество. "
Питам: това обучение по вяра ли е, или образоване в актуалния съветски апокалиптизъм? Обърнете внимание, че " потребителското общество " се " постанова " в западноевропейската просвета освен това (още) след края на Втората международна война. Нека прибавя, че към този урок има и забележителна картинка, представяща ни еволюцията на индивида от маймуната, която води до превръщането му в… баркод, т.е. до " потребителското му разчовечаване ". Все едно концепцията за нея е дал самият Александър Дугин или някой от едновремешните старостилци, които ни плашеха, че в баркода на всички артикули е зашифровано цифрата на антихриста 666.
По-нататък: урокът за " секуларизацията " (много значим явно за познаване на „ основите на нашата религия “) ни е показан по този начин:
" В секуларното общество религията към този момент не се преглежда като държавен въпрос и не може да се демонстрира като власт в държавната сфера (което за създателите явно е доста неприятно – б.м.), тъй като " тези промени в обществото и в културата водят до намаляване връзките на религиозните институции с политическата власт (и това явно е доста неприятно – б.м.). " Урокът за " секуларизацията " приключва още веднъж с типична " консервативно-руска “ опорка: " Откъсването на индивида от обичайните общности отваря пътя за последователното отчуждение на хората един от различен и на индивидуализма като рецесия на общностното съществуване. "
Има и урок, разказващ ни за " нихилизма ". Без да се споделя какво се схваща под това резюме – нихилизмът философско направление ли е? публичен тренд ли е? – напряко (и стряскащо) се оповестява на " нашите деца ", че " През втората половина на XX в. нихилизмът се насочва към разрушаването на всички морални правила на човешкото съществуване в името на идеологията на свободата. Анархичният нихилизъм на ляво-либералните придвижвания е въодушевен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите, от концепцията за безспорната самостоятелност и самостоятелна независимост, от страстта за разкрепостяване и освобождение от всички морални и културни правила. И се приключва с апокалиптичното изречение: " Постмодерният нихилизъм без съмнение се пробва да " опразни " индивида от всяка негова еднаквост и да му предложи самичък да си конструира " нови " идентичности за излаз от това възприятие за липса на смисъл и на полезност. "
Ще отбележа също, че във въпросния учебник има изображения на такива православни престижи от ХХ в. като Николай Велимирович, сръбски богослов, канонизиран от Сръбската православна черква, макар съпротивата на тогавашния сръбски патриарх Павле, и който е прочут със своите откровени благосклонности към Хитлер. По времето на нацизма той е сравнявал Адолф Хитлер със св. Сава Сръбски. Имаме и изображения на слабоизвестния до неотдавна мъдрец Иван Илин, бежанец в Западна Европа, който с изключение на със своя антиболшевизъм е прочут обаче и със своя афинитет към нацизма на Адолф Хитлер. Защо е там? Ами знае се, че през днешния ден той бил " обичан мъдрец " на Владимир Путин. Същевременно в учебника не участват (или се загатват единствено мимоходом) имената на същински огромните съветски религиозни философи и богослови на ХХ в. като Н. Бердяев, Н. Афанасиев, прот. Александър Шмеман и други За сметка на това на снимчица е изтипосан в това число упоменатият нагоре нашенски " иподякон " и уредник на кичозно-патриотарски спектакли Пламен Мирянов.
За сведение: създатели на този (като нищо можещ да стане наложителен за образованието на " нашите деца " ) учебник са: доцент Свилен Тутеков, доцент Магдалена Легкоступ и доктор Десислава Панайотова (чиновничката с трите деца).
Накрая ще кажа: персонално аз ще се боря уверено против това сходен учебник, който под прикритието на знания за православната религия промъква една евразийска идеология, да бъде узаконен в бъдещото проучване на предмета " Добродетели и вяра ". А на тези, които в " необятното разискване " твърдяха, че до дните, видиш ли, на министър Красимир Вълчев, страната ни не е направила нищо, с цел да даде на " децата ни " базисни знания за християнската религия, ще кажа, че учебници точно по " Религия " за първи път бяха направени и оповестени през 1998 година в мандата на държавното управление на (чуйте, уважаеми) Иван Костов, от министерството, ръководено от проф. Веселин Методиев. Вижте ги и ги сравнете с цитирания нагоре от мен. И в случай че ще обсъждаме – да обсъждаме съществено точно образователни стратегии, учебници, образователно наличие, а не да ръкоплещим, да се " молим за повторното съживяване на родината ни " и да събираме (с покани) особено подбрани модерни номенклатурчици, нямащи разбиране от религия и Църква.
Текстът е препечатан от
Първо за " публичното разискване " (или Кръглата маса, извършена на 24.04.2025 г.). Какво лично да се " разисква " видях аз на този конгрес? Направо ще го кажа – на практика нищо съответно. Повечето от участниците – по друг метод – декламираха (именно декламираха) какъв брой е значимо " нашите деца " да познават православната ни религия, която " ни е направила (съхранила и т.н.) през вековете като народ " и която в наши дни ще ги научи на " християнските добродетели " (които затова се основават посредством уроци и извършения в класните стаи). Друга – и по-малка част – се безпокояха дали въвеждането на подобен предмет няма да наруши правилото, че " нашето обучение е светско ". На тях се отговаряше (без особени аргументи), че това " по никакъв метод няма да стане ". Не чух обаче да се разискват в личния смисъл характерът и наличието на тази " наложителна дисциплинираност ". Не чух да се разискват актуалните и бъдещите учебници.
Още по тематиката
24 април 2025 16:45
За сметка на това чух… ръкопляскания (след избрани " прочувствено разчувствани " изказвания) и студено безмълвие след други. И в това нямаше нищо чудно, тъй като на това " необятно разискване " на практика не видях да вземат участие учители (които ще преподават тази дисциплина), педагози и даже богослови. От софийския Богословски факултет съзрях един доцент, който резервира безмълвие, и най-вече още един-двама в публиката. Научих, че наш сътрудник – докторант и преподавател по филантропични предмети, е изискал да влезе на " полемиката ", само че не е бил позволен, тъй като не е имал покана. За сметка на това с предложения бяха снабдени политически лица като Тома Биков от ГЕРБ (който се изказа), Петър Николов-Зиков – към сегашния миг от ГЕРБ-СДС, одиозни (бивши) политически фигури като… Волен Сидеров (който също се изказа), отявлени пропутинистки настроени публицисти като Явор Дачков (слава Богу, най-малко той резервира мълчание). Е, " за цвят " и двама-трима от демократичните партии. В " задълбочената полемика " чухме произнесени съвсем през патетични сълзи самопризнания на дългогодишна синодална чиновничка (препоръчала ни се като " майка на три деца " ), че " се моли за повторното възкресение на България " – явно можещо да се чака при въвеждане на предмета " Добродетели и вяра " и – добави тя – при тези политически лица, които през днешния ден са в ръководството на страната. Чухме и патетичните фрази на уредника на тържествени " православни " концерти и декламации Пламен Мирянов – явно също открит за " специалист " в областта на религията и образованието. Чак се учудих, че не изпя своето изявление. " Задълбочената полемика " модерираше така наречен " обществен антрополог " Харалан Александров, който – сигурен съм – въобще не би могъл да каже наизуст даже Символа на вярата. Впрочем, че не биха могли да го кажат, съм сигурен и за най-малко две трети от участвалите в кръглата маса.
Почти от самото начало на форума се спекулираше с тезата, че с предмета " Добродетели и вяра " ще бъде даден реванш за изтласкването на познанията за вярата, осъществено от комунистическия режим след 1944 година, без да се напомня обаче, че Църквата ни е свободна към този момент цели 36 години и затова за това, че дечицата не знаели даже по какъв начин се отвръща на пасхалния привет " Христос воскресе! ", надали виновност има най-много отсъствието на този предмет в учебните заведения ни.
И в този момент най-важното: не се организира каквото и да било разискване на възможните учебници, от които знания за религията (и по-специално за православното християнство, което вълнува персонално мен) ще получават " нашите деца ". А такива учебници към този момент има и, доколкото долових – тъй като най-малко двама от техните създатели участваха на " необятното разискване " – точно те и се предлагат най-горещо за бъдеща приложимост. Направих си труда да прегледам два от тях: единия, " Християнство – Православие " за 11 клас, и различен под същото заглавие за 10 клас.
Ето какво видях:
В учебника за 11 клас, който би трябвало да даде съществени знания за изповядваното от православната религия, участва урок под заглавие " Православната черква и глобализацията ", в който се споделя:
Още по тематиката
29 април 2025 17:40
" Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма унищожава обичайните идентичности, т.е. духовното и културното единение на съответните исторически общности, а оттова и устоите на самата християнска еднаквост на актуалния човек. Глобализацията способства за налагането на правила, правила и полезности, които подменят и унищожават християнската еднаквост. "
Не мога да не попитам, от кой момент Църквата " култивира " сходно " схващане "? И коя по-точно Църква го култивира? И незабавно ще отговоря на въпроса си – Църквата на патриарх Московски и всея Руси Кирил, Църквата на Путиновия идеолог Александър Дугин. Защото точно Путинова " опорка " е, че " глобализацията ", идеща от " демократичния Запад ", разлага " християнската еднаквост ". Питам още за какво, запознавани със " наличието на нашата православна религия ", децата ни би трябвало да бъдат осведомени и с тази съветска опорка, освен това да я усвояват като нещо, което " Църквата култивира "?
По-нататък: в учебника, запознаващ " децата ни " със " наличието на нашата религия ", има къс урок със заглавие… " Потребителското общество и етиката на напредъка ". Цитирам го целия:
" От средата на XX в. обществените науки и науките за човека все по-често дефинират актуалното общество като потребителско, а модерния човек – като потребител. След Втората международна война идеологемата за щастието като индивидуално богатство се постанова в западноевропейската просвета и основава етиката на напредъка. Тази нравственос подчинява персоналния и публичния живот на правилата на потребителската идеология и на утопията за самостоятелно благополучие. Потребителската идеология основава ценностния свят на „ новия човек “, който вижда в щастието безкрайното увеличение на способността за изразходване, а задачата на обществения живот – в икономическото развиване, което се счита за тъждествено с напредъка. Тази потребителска идеология е обвързвана с теорията, че икономическото развиване е мотор на историческия прогрес, а неговата вътрешна и скрита цел е постигането на потребителско общество. "
Питам: това обучение по вяра ли е, или образоване в актуалния съветски апокалиптизъм? Обърнете внимание, че " потребителското общество " се " постанова " в западноевропейската просвета освен това (още) след края на Втората международна война. Нека прибавя, че към този урок има и забележителна картинка, представяща ни еволюцията на индивида от маймуната, която води до превръщането му в… баркод, т.е. до " потребителското му разчовечаване ". Все едно концепцията за нея е дал самият Александър Дугин или някой от едновремешните старостилци, които ни плашеха, че в баркода на всички артикули е зашифровано цифрата на антихриста 666.
По-нататък: урокът за " секуларизацията " (много значим явно за познаване на „ основите на нашата религия “) ни е показан по този начин:
" В секуларното общество религията към този момент не се преглежда като държавен въпрос и не може да се демонстрира като власт в държавната сфера (което за създателите явно е доста неприятно – б.м.), тъй като " тези промени в обществото и в културата водят до намаляване връзките на религиозните институции с политическата власт (и това явно е доста неприятно – б.м.). " Урокът за " секуларизацията " приключва още веднъж с типична " консервативно-руска “ опорка: " Откъсването на индивида от обичайните общности отваря пътя за последователното отчуждение на хората един от различен и на индивидуализма като рецесия на общностното съществуване. "
Има и урок, разказващ ни за " нихилизма ". Без да се споделя какво се схваща под това резюме – нихилизмът философско направление ли е? публичен тренд ли е? – напряко (и стряскащо) се оповестява на " нашите деца ", че " През втората половина на XX в. нихилизмът се насочва към разрушаването на всички морални правила на човешкото съществуване в името на идеологията на свободата. Анархичният нихилизъм на ляво-либералните придвижвания е въодушевен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите, от концепцията за безспорната самостоятелност и самостоятелна независимост, от страстта за разкрепостяване и освобождение от всички морални и културни правила. И се приключва с апокалиптичното изречение: " Постмодерният нихилизъм без съмнение се пробва да " опразни " индивида от всяка негова еднаквост и да му предложи самичък да си конструира " нови " идентичности за излаз от това възприятие за липса на смисъл и на полезност. "
Ще отбележа също, че във въпросния учебник има изображения на такива православни престижи от ХХ в. като Николай Велимирович, сръбски богослов, канонизиран от Сръбската православна черква, макар съпротивата на тогавашния сръбски патриарх Павле, и който е прочут със своите откровени благосклонности към Хитлер. По времето на нацизма той е сравнявал Адолф Хитлер със св. Сава Сръбски. Имаме и изображения на слабоизвестния до неотдавна мъдрец Иван Илин, бежанец в Западна Европа, който с изключение на със своя антиболшевизъм е прочут обаче и със своя афинитет към нацизма на Адолф Хитлер. Защо е там? Ами знае се, че през днешния ден той бил " обичан мъдрец " на Владимир Путин. Същевременно в учебника не участват (или се загатват единствено мимоходом) имената на същински огромните съветски религиозни философи и богослови на ХХ в. като Н. Бердяев, Н. Афанасиев, прот. Александър Шмеман и други За сметка на това на снимчица е изтипосан в това число упоменатият нагоре нашенски " иподякон " и уредник на кичозно-патриотарски спектакли Пламен Мирянов.
За сведение: създатели на този (като нищо можещ да стане наложителен за образованието на " нашите деца " ) учебник са: доцент Свилен Тутеков, доцент Магдалена Легкоступ и доктор Десислава Панайотова (чиновничката с трите деца).
Накрая ще кажа: персонално аз ще се боря уверено против това сходен учебник, който под прикритието на знания за православната религия промъква една евразийска идеология, да бъде узаконен в бъдещото проучване на предмета " Добродетели и вяра ". А на тези, които в " необятното разискване " твърдяха, че до дните, видиш ли, на министър Красимир Вълчев, страната ни не е направила нищо, с цел да даде на " децата ни " базисни знания за християнската религия, ще кажа, че учебници точно по " Религия " за първи път бяха направени и оповестени през 1998 година в мандата на държавното управление на (чуйте, уважаеми) Иван Костов, от министерството, ръководено от проф. Веселин Методиев. Вижте ги и ги сравнете с цитирания нагоре от мен. И в случай че ще обсъждаме – да обсъждаме съществено точно образователни стратегии, учебници, образователно наличие, а не да ръкоплещим, да се " молим за повторното съживяване на родината ни " и да събираме (с покани) особено подбрани модерни номенклатурчици, нямащи разбиране от религия и Църква.
Текстът е препечатан от
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ