Янаки Стоилов контрира: Въпросът за референдум за еврото не е приключен от юридическа гледна точка
Въпросът за референдум за еврото към момента не е завършил от юридическа позиция, това съобщи в ефира на БТВ конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов. Конституционният съд (КС) отклони огромна част от въпросите на президента Румен Радев във връзка с върнатото искане за осъществяване на референдум за въвеждане на единната европейска валута от 2026 година – той беше измежду конституционните съдии с изключително мнение.
По думите му Конституционен съд е позволил едно от трите претенции на президента и следва то да получи отговор от магистратите. От там нататък, зависи дали институциите, които имат своите пълномощия, ще се подхващат някакви дейности. Това съгласно него ще стане ясно най-рано в края на лятото.
Допуснатият въпрос е: „ Дали ръководителят на Народното събрание може да преценя дали един референдум е позволен, и да отклонява оферти за осъществяване на подобен “.
„ Трябва да се има поради, че тълкувателните решения на Конституционен съд работят за напред, той коментира по наложителен метод наличието на правните разпореждания. Неяснотата не идва от наредбите в Конституцията, а от метода, по който те се ползват. Тогава от отговора ще зависи дали ще може да се възобнови настояването от страна на президента “, сподели Стоилов.
Той посочи, че част от съдиите в Конституционен съд са имали изключително мнение, тъй като е бил отклонен първият въпрос, който е главен. На въпрос дали решението им е било такова, тъй като всички са от квотата на президента, Стоилов отговори, че решението му не е политически обвързано.
„ Тук полемиката не е дали Народното събрание може да се произнесе, той е единственият орган, който може да одобри сходно годно решение, а какво следва когато един орган има пълномощия. За мен няма подозрение, че Народното събрание не може посредством безучастие да взема решение такива въпроси. Бикът би трябвало да бъде хваната за рогата, а не за опашката “, разяснява Стоилов.
Според него въпросът е сходен и при избора на регулатори. Той попита какви са последствията, когато органите, които Конституцията е определила да вземат решение дадени проблеми, бездействат.
„ В социологическите изследвания за еврото за какво никой не зададе въпроса: „ Колко от българските жители одобряват формалната статистика и дали счита, че тя е правдиво показва съществуващото състояние “. Когато за една година електрическата енергия е поскъпнала над 13%, а в статистиката се регистрира, че е под 3%, допустимо ли е това? Всеки един човек има визия за ценовите равнища в България и тяхната динамичност. Защо не попитат „ Колко, съгласно вас е действителната инфлация? “, сподели Стоилов.
Конституционният арбитър разяснява, че откакто тези въпроси не се слагат, повдигат други въпроси. Според него президентът Румен Радев има капацитет на сътвори политически план, само че въпросът е какво би последвало.
По думите му Конституционен съд е позволил едно от трите претенции на президента и следва то да получи отговор от магистратите. От там нататък, зависи дали институциите, които имат своите пълномощия, ще се подхващат някакви дейности. Това съгласно него ще стане ясно най-рано в края на лятото.
Допуснатият въпрос е: „ Дали ръководителят на Народното събрание може да преценя дали един референдум е позволен, и да отклонява оферти за осъществяване на подобен “.
„ Трябва да се има поради, че тълкувателните решения на Конституционен съд работят за напред, той коментира по наложителен метод наличието на правните разпореждания. Неяснотата не идва от наредбите в Конституцията, а от метода, по който те се ползват. Тогава от отговора ще зависи дали ще може да се възобнови настояването от страна на президента “, сподели Стоилов.
Той посочи, че част от съдиите в Конституционен съд са имали изключително мнение, тъй като е бил отклонен първият въпрос, който е главен. На въпрос дали решението им е било такова, тъй като всички са от квотата на президента, Стоилов отговори, че решението му не е политически обвързано.
„ Тук полемиката не е дали Народното събрание може да се произнесе, той е единственият орган, който може да одобри сходно годно решение, а какво следва когато един орган има пълномощия. За мен няма подозрение, че Народното събрание не може посредством безучастие да взема решение такива въпроси. Бикът би трябвало да бъде хваната за рогата, а не за опашката “, разяснява Стоилов.
Според него въпросът е сходен и при избора на регулатори. Той попита какви са последствията, когато органите, които Конституцията е определила да вземат решение дадени проблеми, бездействат.
„ В социологическите изследвания за еврото за какво никой не зададе въпроса: „ Колко от българските жители одобряват формалната статистика и дали счита, че тя е правдиво показва съществуващото състояние “. Когато за една година електрическата енергия е поскъпнала над 13%, а в статистиката се регистрира, че е под 3%, допустимо ли е това? Всеки един човек има визия за ценовите равнища в България и тяхната динамичност. Защо не попитат „ Колко, съгласно вас е действителната инфлация? “, сподели Стоилов.
Конституционният арбитър разяснява, че откакто тези въпроси не се слагат, повдигат други въпроси. Според него президентът Румен Радев има капацитет на сътвори политически план, само че въпросът е какво би последвало.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ