Да белим ли кората на краставицата?
Въпросът за потреблението на кората на зеленчуците и плодовете е поставян неведнъж и той в действителност е от огромна практическа значимост. Краставицата, като един от най-често отглежданите и употребявани зеленчуци в света не прави изключение.
Най-напред дано да напомним, че кората е особена анатомична част на растенията, натоварена със специфични предопределения. Това е границата на биологичния организъм с околната среда. Тя би трябвало да играе ролята на ясна и твърда разграничителна линия (нещо като държавна граница), която да обезпечава неприкосновеността на растителната тъкан от непознати биологични и небиологични сътрудници. Кората би трябвало да подсигурява отблъскването и непроникването на многочислените и разнородни инсекти и микроби (бактерии,вируси, гъбички и други паразити), атакуващи непрестанно растението в една жестока и безспирна биологична конкуренция за оцеляване. Освен това растението, посредством този лекомислен пласт би трябвало да се отбрани против динамично изменящите се климатично-атмосферни фактори – температура, ултравиолетови лъчи, мокрота и други, както и да построи непрозрачност за външни химически молекули. Заедно с всичко това обаче кората на плодовете (краставицата ботанически е плод), най-често би трябвало да играе и противоположната, амбивалентна роля на умишлен привлекателен център. Защото диалектиката на природата допуска, че плодът в един миг би трябвало да бъде изяден, с цел да може тези, които се възползват от него, да разнесат семената на растението и да го разпространят в нови ареали.
Всичко това е причина в кората на зеленчуците и плодовете да се натрупва изключителна централизация от биологично дейни субстанции. Тук са съсредоточени голям брой антиоксиданти, естествени антисептици и активатори на обмяната. Като цяло, в този граничен пласт всичко е по-концентрирано, в сравнение с в останалата паренхимна тъкан. Така да вземем за пример – кората на краставицата е неведнъж по-богата на витамин С и изключително на силициев диоксид, извънредно потребни, освен като антиоксиданти, само че и осигуряващи здравината на съединителната ни тъкан, в това число кости, стави, сухожилия, кръвоносни съдове, кожа. В по-голяма централизация, в сравнение с в самата краставица е витамин К, нужен за вярното кръвосъсирване, магнезиевите и калиевите йони, участващи в многочислени метаболитни процеси, в това число с техния противооточен и гладко-мускулно релаксиращ резултат, премахващи съдовия конвулсия и повишеното кръвно налягане, както и напрежението в мускулите и централната нервна система. Здравината на кората се обезпечава от по-високото целулозно съдървание, по тази причина тя ни доставя с доста повече фибри, в сравнение с самата краставица, които усъвършенстват чревния откъс, оказват удобно влияние при стомашно-чревни болести и не на последно място са един от най-хубавите регулатори на холестерола и другите масти в кръвта, предпазващи ни по този метод от съдова недъгавост (склероза), както и от метаболитни болести, в това число диабет.
Всичко това, а сигурно и още доста други към момента незнайни потребни качества на кората, допуска недвусмислено да консумираме краставицата, както и другите плодове и зеленчуци изцяло, небелени, в техния интегрален тип.
В днешното време на интензивно селско стопанство, този съвет е извънредно спорен. И за редовия консуматор е пределно ясно, че в това произвеждане се употребява извънредно необятен химически набор от синтетични отровни субстанции, осигуряващи освен бързия напредък и добив – най-вече нитрати и синтетични стимуланти на растежа, само че също и най-много препарати за растителна отбрана – пестициди, включително зооциди, фунгициди, хербициди и други Много от тях се ползват редовно и са разпределени в цялото третирано растение, други се ползват външно. И в двата случая обаче тъкмо кората е таргетното място за съсредоточаване на тези субстанции. Самото растение се пази от тях, изтласквайки и депонирайки токсичните останки в периферията и повърхността, която се явява нещо като „ кошче за отпадък “.
Тези обстоятелства допускат да се осведомяваме интензивно за произхода на продукцията. Трябва да се знае обаче, че биологичното произвеждане на зеленчуци и плодове не значи, че те са създадени напълно без химикали, а просто това, че са употребявани позволени химикали.
Ако би трябвало да премерим изгодите и рисковете, то безапелационният съвет е да употребяваме небелени краставици единствено, в случай че сме сигурни, че са създадени от приближен и прочут източник, вид „ градинката на баба “. Това на процедура могат да бъдат персонално или посредством другари следени дребни фамилни ферми. Във всички останали случаи и изключително, ако краставиците не са в сезона и са отглеждани парниково – би трябвало да ги белим.
За запалянковците има и компромисни разновидности – да обелваме краставиците „ на лентички “, през ½-1 см. Най-токсичните останки са от мастноразтворимите пестициди. Затова, в случай че въпреки всичко решим да употребяваме кората, дано изкиснем краставиците авансово във вода с разтворена сода бикарбонат (1 супена лъжица на литър) за към 12 часа, след което да измием щедро с топла вода.
Автор: Д-р Гайдурков
