Шистовият газ - има ли бъдеще в България и Европа
Въпросът за добива на шистов газ в Европа още веднъж е на дневен ред след 10 години цялостно безмълвие по тематиката. В множеството страни, в това число и България, работят мораториуми и няма политическа воля за смяна. Мненията още веднъж са полярни макар напредналата технология и енергийната рецесия.
България би трябвало да стартира да добива шистов газ от залежите си. Такъв съвет даде някогашният държавен секретар на Съединени американски щати и шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Майк Помпео, който беше на посещаване у нас през септември. След години на безмълвие по тематиката коментарът му разбуни духовете и още веднъж отвори тематиката " за " или " срещу " добива.
Според някои изявлението на Помпео е било просто провокация по оста Вашингтон - Москва. Но може да се пояснява и като намек, че Европа би трябвало да огледа в личните си енергийни запаси и да спре да разчита напълно на вноса на такива.
Сега на никое място в Европа не се добива газ от шисти, само че няма и съответна инструкция на Европейския съюз, която да не разрешава това. Причините да не се прави са свързани най-много с съответни държавни политики. Но на фона на това, че Европа ще понижи до най-малко покупките на природен газ от съветския снабдител " Газпром " и в идващите години ще има недостиг, който другите други възможности мъчно могат да покрият бързо, тематиката за шистовия газ отново излезе на дневен ред.
Реклама
Тази седмица немският финансов министър Кристиян Линднер разгласи, че би трябвало да се постави завършек на идеологизирането на тематиката и че поради газовата рецесия, Германия би трябвало да употребява фракинг за добива на шистов газ. " Има находища, които би трябвало да използваме ", съобщи той. Едва ли обаче неговата концепция ще бъде призната задушевно в Бундестага, в който ⅕ от депутатите са от зелената партия и на тях се крепи съдружното държавно управление.
Преди това някогашният към този момент министър председател на Англия Лиз Тръс анулира възбраната за рандеман на шистов газ, само че наследникът й Риши Сунак бързо я възвърне.
Ситуацията в България също е много оплетена. Преди повече от 10 години - през зимата на 2012 година в огромните градове в България бяха проведени серия от. По това време малко хора в България знаеха какво изобщо съставляват думи като " фракинг ", " шистови находища " и " хоризонтално разтрошаване ". А единици инженери бяха работили по сходни планове отвън страната.
Заради публичния напън (дали импровизиран или подбуден извън и най-много от Москва) обаче беше натрапен мораториум от страна на първото държавно управление на Бойко Борисов, който дейно важи и до през днешния ден. Въпросната възбрана има непосредствено отражение върху българската енергетика, тъй като България по този начин и не съумя да направи основни изследвания за личен рандеман и да стане ясно дали фактически шистовите находища, за които толкоз се приказва, са действителни.
Реклама Мораториум върху шистовия газ
Формалната повода за наложената възбрана в България бяха митинги на жители и зелени организации против американската компания " Шеврон ", която беше получила позволение да направи изследване в региона на Нови пазар - град в област Шумен с към 10 хиляди поданици.
Действително Нови пазар е едно от най-интересните места в района за рандеман на газ и съгласно Васко Начев - инженер, работил на шистови сондажи отвън България и управлявал шистов рандеман. " За мен най-вече капацитет има в Северна България, блок Нови пазар, където " Шеврон " се бяха настанили. Данните демонстрират, че има шистови находища на дребна дълбочина - 2500-3000 м, и има огромни очаквания, че те могат да се добиват. Никой обаче не знае какъв брой тъкмо има. И никой не може към момента да каже. Това, което се тиражира в медиите, са чисти спекулации, като числата са пресмятани въз основата на някой други залежи и са умножавани по мощността и размера на трасето ", разяснява той за " Капитал " при започване на септември, седмица преди неочакваната му гибел.
Автор: Капитал
По това време обаче неприятната известност на шистовия газ и технологията за хидравлично разтрошаване (фракинг) се простира в цяла Европа - митингите против добива в България бяха проведени даже от българи в Лондон и Копенхаген. Освен нормалните терзания за замърсяване на почвата и трусове, се смяташе, че фракингът провокира замърсяване на водните източници до степен, в която хората не могат да употребяват вода в цели райони. По тази линия се показваха и пропагандни филми като документалният Gasland, който демонстрира по какъв начин покрай шистови сондажи водата от чешмата става запалима. Години по-късно стартира да циркулират следствия, че Русия е спонсорирала пропагандни материали против шистовия газ в Европа.
За или срещу
В България през 2011-2012 година, общо взето, всички бяха против добива на шистов газ: общини, медии и политици знаеха доста малко по тематиката и се обуславяха основно на данни, които имаха подозрителен генезис. Екоактивистите пък бяха водени от убеждението, че добивът на шистов газ би бил гибелен за цели браншове като земеделието. Изглежда, че от налагането на мораториума до момента тяхното мнение не се е трансформирало.
България би трябвало да стартира да добива шистов газ от залежите си. Такъв съвет даде някогашният държавен секретар на Съединени американски щати и шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Майк Помпео, който беше на посещаване у нас през септември. След години на безмълвие по тематиката коментарът му разбуни духовете и още веднъж отвори тематиката " за " или " срещу " добива.
Според някои изявлението на Помпео е било просто провокация по оста Вашингтон - Москва. Но може да се пояснява и като намек, че Европа би трябвало да огледа в личните си енергийни запаси и да спре да разчита напълно на вноса на такива.
Сега на никое място в Европа не се добива газ от шисти, само че няма и съответна инструкция на Европейския съюз, която да не разрешава това. Причините да не се прави са свързани най-много с съответни държавни политики. Но на фона на това, че Европа ще понижи до най-малко покупките на природен газ от съветския снабдител " Газпром " и в идващите години ще има недостиг, който другите други възможности мъчно могат да покрият бързо, тематиката за шистовия газ отново излезе на дневен ред.
Реклама
Тази седмица немският финансов министър Кристиян Линднер разгласи, че би трябвало да се постави завършек на идеологизирането на тематиката и че поради газовата рецесия, Германия би трябвало да употребява фракинг за добива на шистов газ. " Има находища, които би трябвало да използваме ", съобщи той. Едва ли обаче неговата концепция ще бъде призната задушевно в Бундестага, в който ⅕ от депутатите са от зелената партия и на тях се крепи съдружното държавно управление.
Преди това някогашният към този момент министър председател на Англия Лиз Тръс анулира възбраната за рандеман на шистов газ, само че наследникът й Риши Сунак бързо я възвърне.
Ситуацията в България също е много оплетена. Преди повече от 10 години - през зимата на 2012 година в огромните градове в България бяха проведени серия от. По това време малко хора в България знаеха какво изобщо съставляват думи като " фракинг ", " шистови находища " и " хоризонтално разтрошаване ". А единици инженери бяха работили по сходни планове отвън страната.
Заради публичния напън (дали импровизиран или подбуден извън и най-много от Москва) обаче беше натрапен мораториум от страна на първото държавно управление на Бойко Борисов, който дейно важи и до през днешния ден. Въпросната възбрана има непосредствено отражение върху българската енергетика, тъй като България по този начин и не съумя да направи основни изследвания за личен рандеман и да стане ясно дали фактически шистовите находища, за които толкоз се приказва, са действителни.
Реклама Мораториум върху шистовия газ
Формалната повода за наложената възбрана в България бяха митинги на жители и зелени организации против американската компания " Шеврон ", която беше получила позволение да направи изследване в региона на Нови пазар - град в област Шумен с към 10 хиляди поданици.
Действително Нови пазар е едно от най-интересните места в района за рандеман на газ и съгласно Васко Начев - инженер, работил на шистови сондажи отвън България и управлявал шистов рандеман. " За мен най-вече капацитет има в Северна България, блок Нови пазар, където " Шеврон " се бяха настанили. Данните демонстрират, че има шистови находища на дребна дълбочина - 2500-3000 м, и има огромни очаквания, че те могат да се добиват. Никой обаче не знае какъв брой тъкмо има. И никой не може към момента да каже. Това, което се тиражира в медиите, са чисти спекулации, като числата са пресмятани въз основата на някой други залежи и са умножавани по мощността и размера на трасето ", разяснява той за " Капитал " при започване на септември, седмица преди неочакваната му гибел.
Автор: Капитал
По това време обаче неприятната известност на шистовия газ и технологията за хидравлично разтрошаване (фракинг) се простира в цяла Европа - митингите против добива в България бяха проведени даже от българи в Лондон и Копенхаген. Освен нормалните терзания за замърсяване на почвата и трусове, се смяташе, че фракингът провокира замърсяване на водните източници до степен, в която хората не могат да употребяват вода в цели райони. По тази линия се показваха и пропагандни филми като документалният Gasland, който демонстрира по какъв начин покрай шистови сондажи водата от чешмата става запалима. Години по-късно стартира да циркулират следствия, че Русия е спонсорирала пропагандни материали против шистовия газ в Европа.
За или срещу
В България през 2011-2012 година, общо взето, всички бяха против добива на шистов газ: общини, медии и политици знаеха доста малко по тематиката и се обуславяха основно на данни, които имаха подозрителен генезис. Екоактивистите пък бяха водени от убеждението, че добивът на шистов газ би бил гибелен за цели браншове като земеделието. Изглежда, че от налагането на мораториума до момента тяхното мнение не се е трансформирало.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ