Как намразихме капитализма?
Въпросът в заглавието и прекомерно общ и малко подвеждащ, тъй като не всички ненавиждаме капитализма. За огромна част от хората в България обаче пазарната стопанска система е належащо зло, с което се преценяват, което търпят, само че със скърцане на зъби. Едни ненавиждат капитализма поради носталгия по положителното остаряло време, други, тъй като мислят, че той по начало е неприятен, подтиква лакомия и антисоциални инстинкти.
Настоящият текст e опит да се открият някои от дълбоките и устойчиви идейни корени за недоверието и омразата към капитализма в България. При образуването на страсти литературата има доста по-силно въздействие от историческата реалност. Негативното разбиране на капитализма, сериозното отношение към неговите съществени артисти и механизми на действие е мощно повлияно от Алеко Константинов и неговия популярен воин - търговецът на розово масло бай Ганьо. Затова ще проверим до каква степен визията на Алеко за търговия с розово масло е реалистична и дали има съображение презрението и присмехът към капиталистите-предприемачи, които я практикуват. На тази основа може отговори и на въпроса в заглавието.
Това, което се вижда на пръв взор
Алеко Константинов е тънък, приветлив и добре просветен. Той израства изолиран от българската реалност. Става трагична жертва на бруталните политически нрави от края на 19 век тъй като е погубен " простъпка " при предизборна обиколка. Жертвата е трябвало да бъде сполучливият юрист и предстоящ министър Михаил Такев. Бай Ганьо е друг и елементарен за насмешки и ненавист. Той е резистентен, недодялан, притежател на нецензурност, лакомия, слаба просвета, патриотарство, ниска нравствена и физическа хигиена. Бай Ганьо е капиталист-предприемач, експортьор на розово масло, който в първата част на едноименната книга броди из Европа и става комфортна цел за подбив. Българският капиталист тича след влака, до момента в който влакът маневрира, държи се нескопосано в банята, в операта и така нататък Историите разказани от Алеко не са доста и са добре известни.
Накратко - бай Ганьо има национални специфики, само че си е капиталистическа свиня. А Алеко Константинов, в действителност произлиза от много заможно семейство, харесва и се възхищава от модерната и динамична Америка, само че долавя тези характерности на капитализма, които би трябвало да провокират терзание и които са в основата на омразата към пазарната стопанска система. В известния си пътепис " До Чикаго и обратно " Алеко написа: " Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развиване и е задушил своята родителка - персоналната независимост ". Заключението на човек, който прекарва малко време в Съединени американски щати, без да знае британски е противоречиво. От позиция на българското съмнение към капитализма е значимо, че в Съединени американски щати Алеко Константинов среща и прототипа на бай Ганьо - Ганьо Сомов, който сякаш бил изпратен там от " един цариградски евреин да продава терше ". Терше или тереше се добива от здравец и е на ниска цена сурогат на розовото масло. Често срещана процедура е евтиното терше да се смесва със скъпото розово масло.
Какъв е българският капиталист-търговец на розово масло?
Според Алеко Константинов капиталистът бай Ганьо е нахален, лаком и недодялан. Той не владее непознати езици и брутално преследва келепира си, стреми се да завоюва най-много със сребролюбие, неистина и като възползва се от сънародниците си в чужбина. Всичко това е гарнирано с леки антисемитски подмятания от страна на Алеко.
Литературната нереалност обаче наподобява мъчно се съгласува със стопанската реалност. Розовото масло е пазарно насочен артикул на българските земи. Неговият износ стартира от началото на 19 век. Пазарът на розово масло е комплициран и внимателен. Търговията с продукта носи облага, само че единствено при добра организация, съществуване на информация по отношение на метеорологични условия, количество и качество на производството, познаване на локалните специфики, доверие сред сътрудниците, съблюдаване на поети отговорности, ограничение на рисковете, използване на съответни счетоводни практики и така нататък Преди Освобождението от турска власт розовото масло се изнася от френски, немски и други компании, само че последователно се появяват и се постановат сполучливи български компании. Те са носители на модернизацията в българското общество. Собствениците и част от личния състав на тези компании въобще не наподобяват на бай Ганьо. Австро-унгарският академик Феликс Каниц разказва срещата си с тях в Казанлък по следния метод " Забравих за момент, че съм в Ориента. Повечето от господата познаваха Лайпциг също по този начин както и Париж, говореха френски сякаш там са се родили и отговаряха на въпросите ми из разнообразни области напълно ясно ".
В началото на 20 век Тодор Шипков, който е един от огромните експортьори на розово масло отбелязва, че в България, а и в Ориента изобщо, има напълно неправилна визия за търговията като взаимно надхитряне. В реалност по неговите думи същността на комерсиалната активност е изцяло друга. В нейната основа, още веднъж съгласно Шипков, стои " безспорната почтеност ". Думите му могат да се одобряват за самоизтъкване, само че е реалност, че честността е актив. Търговска къща на Шипков се употребява с извънредно висока известност на интернационалните пазари. Капиталът на честността и взаимното доверие сред българския експортьор на розово масло и контрагентите му в Западна Европа е толкоз скъп, че даже когато на сътрудниците му се предлага по-евтино розово масло, те не престават да купуват от Шипков, тъй като имат вяра, че той им продава стоката си без да ги лъже.
Как се търгува с розово масло?
Героят на Алеко Константинов е показан като експортьор на дребно. Той придвижва розовото масло в дисагите си, а от време на време го тъпче за по-сигурно в пояса си. В Прага се пробва да откри инцидентни купувачи на стоката си или прибягва до ходатайство на български търговци, открити в разнообразни европейски градове. Бай Ганьо лицемерно се оплаква от непознатите съперници, които смесвали чистото розово масло с евтиното тереше и по този начин подбивали пазара за българското произвеждане.
Пазарът на розово масло не действа тъкмо по метода, по който го разказва Алеко. Големите розотърговски компании построяват стройна система за закупуване на розовото масло от дребните производители по места и по-късно за експорт на готовата продукция към Западна Европа. Липсват задоволително сведения за дребни експортьори от вида на бай Ганьо, които разполагат с минимални количества розово масло, нямат открити сътрудници на външните пазари, носят продукцията си натъпкана в пояса или в дисагите и разчитат на инцидентна продажба като убедят възможните си клиенти в преимуществата на стоката си без даже да познават езика на страната, в която отиват. През 90-те години на 19 век има регистрирани няколко спорадични опита за експорт на дребно на розово масло, само че хората, които го вършат не пътуват из Европа и бързо банкрутират. Те надали може да си одобряват за всеобща процедура. Бай Ганьо не би могъл да е техен обобщаващ облик, тъй като те са мимолетно стопанско и обществено събитие. Дори прототипът на бай Ганьо - упоменатият Ганьо Сомов по-скоро не е търговец. Една обоснована догадка за него го сочи като гавазин (охранител) в павилиона на казанлъшките розотърговци по време на ревюто в Чикаго.
Износът на розово масло също не става по метода, разказан от Алеко. За описанието на този развой може още веднъж да се обърнем към Феликс Каниц, който написа: " Розовото масло се транспортира в кръгли херметически запоени тенекиени съдове с по 50 мускала в калъфи от гъсто, чудесно предпазващо сукно ". Кръглите тенекиени съдове се назовават конкуми и могат да са по-големи от описаните от Каниц. Някои събират повече, други по-малко розово масло. Мускалите са стъклени съдове, в тях се събира почти 5 грама розово масло. Практиката не е те да се придвижват по дисаги или в натъпкани в пояса, а уплътнени по подобаващ метод, с цел да се предпазят от строшаване. Освен към уплътняване със сукно, българските търговци поставят мускалите в дървена облицовка, а самите мускали се подреждат в подобаващи за превозване каси.
Въпросът за на така наречен имитация на розовото масло с тереше още веднъж не стои тъкмо по този начин, както го показва Алеко. Розовото масло се смесва с тереше и от дребни производители и от търговци-износители и от търговци, които го продават на дребно в европейските страни. Смесването обаче на розово масло с тереше напълно не значи, че маслото се фалшифицира, с цел да се измами крайния консуматор. Умелите търговци в Европа и техните български снабдители си дават сметка, че потребностите и опциите на потребителите са разнообразни, по тази причина им оферират разнообразни качества розово масло, които имат и друга цена. Продажбата единствено на чисто розово масло се дефинира от западноевропейските търговци като израз на непознаване на особеностите на пазара и на комерсиалната активност изобщо.
И по какъв начин тъкмо намразихме капитализма?
Характеристиките на бай Ганьо, без значение дали са национални или обществени, несъмнено заслужават присмиване. Алеко Константинов избира за техен притежател капиталист експортьор на розово масло. Талантливият фейлетонист не познава обществените характерности и модернизационната роля на тази експортна търговия, не познава нейната организация и действието на пазара. Това не му пречи да презира или най-малко да показва и разяснява търговеца на розово масло с тъжното чувство за интелектуално и духовно предимство. Явно омразата към капитализма се появява на основата на лъжа подбудена от недоумение.
Търговците-износители на розово масло не са ангели, измежду тях сигурно има всевъзможни хора. Търговията обаче има капацитета, посредством контактите със стопанската и духовна просвета на напредналите пазарни стопански системи да способства за превъзмогването на простащината, арогантността и дебелашкото отношение към хората. Осмиването на търговеца-капиталист в действителност способства за презрението към капитализма, без да помогне действително за превъзмогването на байганювщината. И тя е към момента си е с нас.
*Статията е оповестена в платформата, редакцията я препечатва без редакция и с експлицитното единодушие на създателя.
Настоящият текст e опит да се открият някои от дълбоките и устойчиви идейни корени за недоверието и омразата към капитализма в България. При образуването на страсти литературата има доста по-силно въздействие от историческата реалност. Негативното разбиране на капитализма, сериозното отношение към неговите съществени артисти и механизми на действие е мощно повлияно от Алеко Константинов и неговия популярен воин - търговецът на розово масло бай Ганьо. Затова ще проверим до каква степен визията на Алеко за търговия с розово масло е реалистична и дали има съображение презрението и присмехът към капиталистите-предприемачи, които я практикуват. На тази основа може отговори и на въпроса в заглавието.
Това, което се вижда на пръв взор
Алеко Константинов е тънък, приветлив и добре просветен. Той израства изолиран от българската реалност. Става трагична жертва на бруталните политически нрави от края на 19 век тъй като е погубен " простъпка " при предизборна обиколка. Жертвата е трябвало да бъде сполучливият юрист и предстоящ министър Михаил Такев. Бай Ганьо е друг и елементарен за насмешки и ненавист. Той е резистентен, недодялан, притежател на нецензурност, лакомия, слаба просвета, патриотарство, ниска нравствена и физическа хигиена. Бай Ганьо е капиталист-предприемач, експортьор на розово масло, който в първата част на едноименната книга броди из Европа и става комфортна цел за подбив. Българският капиталист тича след влака, до момента в който влакът маневрира, държи се нескопосано в банята, в операта и така нататък Историите разказани от Алеко не са доста и са добре известни.
Накратко - бай Ганьо има национални специфики, само че си е капиталистическа свиня. А Алеко Константинов, в действителност произлиза от много заможно семейство, харесва и се възхищава от модерната и динамична Америка, само че долавя тези характерности на капитализма, които би трябвало да провокират терзание и които са в основата на омразата към пазарната стопанска система. В известния си пътепис " До Чикаго и обратно " Алеко написа: " Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развиване и е задушил своята родителка - персоналната независимост ". Заключението на човек, който прекарва малко време в Съединени американски щати, без да знае британски е противоречиво. От позиция на българското съмнение към капитализма е значимо, че в Съединени американски щати Алеко Константинов среща и прототипа на бай Ганьо - Ганьо Сомов, който сякаш бил изпратен там от " един цариградски евреин да продава терше ". Терше или тереше се добива от здравец и е на ниска цена сурогат на розовото масло. Често срещана процедура е евтиното терше да се смесва със скъпото розово масло.
Какъв е българският капиталист-търговец на розово масло?
Според Алеко Константинов капиталистът бай Ганьо е нахален, лаком и недодялан. Той не владее непознати езици и брутално преследва келепира си, стреми се да завоюва най-много със сребролюбие, неистина и като възползва се от сънародниците си в чужбина. Всичко това е гарнирано с леки антисемитски подмятания от страна на Алеко.
Литературната нереалност обаче наподобява мъчно се съгласува със стопанската реалност. Розовото масло е пазарно насочен артикул на българските земи. Неговият износ стартира от началото на 19 век. Пазарът на розово масло е комплициран и внимателен. Търговията с продукта носи облага, само че единствено при добра организация, съществуване на информация по отношение на метеорологични условия, количество и качество на производството, познаване на локалните специфики, доверие сред сътрудниците, съблюдаване на поети отговорности, ограничение на рисковете, използване на съответни счетоводни практики и така нататък Преди Освобождението от турска власт розовото масло се изнася от френски, немски и други компании, само че последователно се появяват и се постановат сполучливи български компании. Те са носители на модернизацията в българското общество. Собствениците и част от личния състав на тези компании въобще не наподобяват на бай Ганьо. Австро-унгарският академик Феликс Каниц разказва срещата си с тях в Казанлък по следния метод " Забравих за момент, че съм в Ориента. Повечето от господата познаваха Лайпциг също по този начин както и Париж, говореха френски сякаш там са се родили и отговаряха на въпросите ми из разнообразни области напълно ясно ".
В началото на 20 век Тодор Шипков, който е един от огромните експортьори на розово масло отбелязва, че в България, а и в Ориента изобщо, има напълно неправилна визия за търговията като взаимно надхитряне. В реалност по неговите думи същността на комерсиалната активност е изцяло друга. В нейната основа, още веднъж съгласно Шипков, стои " безспорната почтеност ". Думите му могат да се одобряват за самоизтъкване, само че е реалност, че честността е актив. Търговска къща на Шипков се употребява с извънредно висока известност на интернационалните пазари. Капиталът на честността и взаимното доверие сред българския експортьор на розово масло и контрагентите му в Западна Европа е толкоз скъп, че даже когато на сътрудниците му се предлага по-евтино розово масло, те не престават да купуват от Шипков, тъй като имат вяра, че той им продава стоката си без да ги лъже.
Как се търгува с розово масло?
Героят на Алеко Константинов е показан като експортьор на дребно. Той придвижва розовото масло в дисагите си, а от време на време го тъпче за по-сигурно в пояса си. В Прага се пробва да откри инцидентни купувачи на стоката си или прибягва до ходатайство на български търговци, открити в разнообразни европейски градове. Бай Ганьо лицемерно се оплаква от непознатите съперници, които смесвали чистото розово масло с евтиното тереше и по този начин подбивали пазара за българското произвеждане.
Пазарът на розово масло не действа тъкмо по метода, по който го разказва Алеко. Големите розотърговски компании построяват стройна система за закупуване на розовото масло от дребните производители по места и по-късно за експорт на готовата продукция към Западна Европа. Липсват задоволително сведения за дребни експортьори от вида на бай Ганьо, които разполагат с минимални количества розово масло, нямат открити сътрудници на външните пазари, носят продукцията си натъпкана в пояса или в дисагите и разчитат на инцидентна продажба като убедят възможните си клиенти в преимуществата на стоката си без даже да познават езика на страната, в която отиват. През 90-те години на 19 век има регистрирани няколко спорадични опита за експорт на дребно на розово масло, само че хората, които го вършат не пътуват из Европа и бързо банкрутират. Те надали може да си одобряват за всеобща процедура. Бай Ганьо не би могъл да е техен обобщаващ облик, тъй като те са мимолетно стопанско и обществено събитие. Дори прототипът на бай Ганьо - упоменатият Ганьо Сомов по-скоро не е търговец. Една обоснована догадка за него го сочи като гавазин (охранител) в павилиона на казанлъшките розотърговци по време на ревюто в Чикаго.
Износът на розово масло също не става по метода, разказан от Алеко. За описанието на този развой може още веднъж да се обърнем към Феликс Каниц, който написа: " Розовото масло се транспортира в кръгли херметически запоени тенекиени съдове с по 50 мускала в калъфи от гъсто, чудесно предпазващо сукно ". Кръглите тенекиени съдове се назовават конкуми и могат да са по-големи от описаните от Каниц. Някои събират повече, други по-малко розово масло. Мускалите са стъклени съдове, в тях се събира почти 5 грама розово масло. Практиката не е те да се придвижват по дисаги или в натъпкани в пояса, а уплътнени по подобаващ метод, с цел да се предпазят от строшаване. Освен към уплътняване със сукно, българските търговци поставят мускалите в дървена облицовка, а самите мускали се подреждат в подобаващи за превозване каси.
Въпросът за на така наречен имитация на розовото масло с тереше още веднъж не стои тъкмо по този начин, както го показва Алеко. Розовото масло се смесва с тереше и от дребни производители и от търговци-износители и от търговци, които го продават на дребно в европейските страни. Смесването обаче на розово масло с тереше напълно не значи, че маслото се фалшифицира, с цел да се измами крайния консуматор. Умелите търговци в Европа и техните български снабдители си дават сметка, че потребностите и опциите на потребителите са разнообразни, по тази причина им оферират разнообразни качества розово масло, които имат и друга цена. Продажбата единствено на чисто розово масло се дефинира от западноевропейските търговци като израз на непознаване на особеностите на пазара и на комерсиалната активност изобщо.
И по какъв начин тъкмо намразихме капитализма?
Характеристиките на бай Ганьо, без значение дали са национални или обществени, несъмнено заслужават присмиване. Алеко Константинов избира за техен притежател капиталист експортьор на розово масло. Талантливият фейлетонист не познава обществените характерности и модернизационната роля на тази експортна търговия, не познава нейната организация и действието на пазара. Това не му пречи да презира или най-малко да показва и разяснява търговеца на розово масло с тъжното чувство за интелектуално и духовно предимство. Явно омразата към капитализма се появява на основата на лъжа подбудена от недоумение.
Търговците-износители на розово масло не са ангели, измежду тях сигурно има всевъзможни хора. Търговията обаче има капацитета, посредством контактите със стопанската и духовна просвета на напредналите пазарни стопански системи да способства за превъзмогването на простащината, арогантността и дебелашкото отношение към хората. Осмиването на търговеца-капиталист в действителност способства за презрението към капитализма, без да помогне действително за превъзмогването на байганювщината. И тя е към момента си е с нас.
*Статията е оповестена в платформата, редакцията я препечатва без редакция и с експлицитното единодушие на създателя.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ