Има ли други същества освен хората, които се самоубиват
Въпросът със самоубийствата измежду животните е много противоречив в научните среди, тъй като макар множеството записани случаи, в които животни видимо провокират личната си гибел, никой не е сигурен дали тези случаи могат да се дефинират като самоубийства.
Първо да изясним нещо – „ White Wilderness “ на Disney направи известен мита, че лемингите се самоубиват като се хвърлят от отвесни скали, когато мигрират. Причините за това държание към момента не са известни, само че дребните животинки не се самоубиват.
Леминг
Има още случаи, в които у фауната се следи съмнително самоубийствено държание. От 60-те години насам са видяни десетки (стотици съгласно някои източници) кучета, които скачат от моста Овъртън без забележима причина. За случая се написа от години преди експертът по държание на животните, Дейвид Сандс, да открие повода. Той вижда, че под моста живеят норки и че множеството от кучетата, които скачат, са от породи с по-развито подушване. Парапетът е задоволително висок, с цел да могат да видят къде ще се озоват, когато го прескочат, и по този начин мистерията е разнищена.
Мостът Овъртън в Шотландия
За различен случай, още веднъж с куче, ни споделя репортаж във вестник Illustrated London News от 1845 година. В него написа за нюфаундленд, който се пробва да се удави като се хвърля във водата и отхвърля да се движи. То е избавено няколко пъти, само че всякога се връща при водата…
Ако това куче фактически се е пробвало да се самоубие, човек би си помислил, че от 1845 до момента това държание все ще се повтори. Най-близкото, което следим обаче, е че някои кучета отхвърлят да се хранят откакто изгубят стопанина си, което от време на време води до гибел. Но и тогава не е ясно дали животинката желае да почине от тъга или повода е друга.
Има обаче няколко типа инсекти, които се оставят да бъдат убити и даже, в някои случаи, сами прекъсват живота си. Някои типове мравки се самовзривяват при настъпила заплаха, нормално разпръсквайки миризлива или лепкава течност. Това обаче не е тъкмо самоубийство по метода, по който ние го разбираме, тъй като типът просто се е развил по този начин, че да цени благосъстоянието на популацията си пред своето лично. Подобна неустрашимост се следи и при мравките от типа forelius pusillus, които през нощта изпращат старите или болните членове отвън мравуняка с задачата да го запечатат и по този начин той да остане прикрит за хищници. Японските (!) медоносни пчели, когато се отбраняват против гигантския азиатски стършел, се нахвърлят върху него и стартират да пърхат с крила, което доста повишава температурата. Пчелите могат да устоят на до 48 градуса топлота, до момента в който стършела – до 46. За жал обаче тези, които са в центъра, също умират.
Всичко това обаче е образец само за неосъзнато, инстинктивно слагане на обществото пред индивида и в последна сметка не можем да го определим като самоубийства – такова, каквото правят хората.
